Дека Абди – за мира между религии и етноси

Статия: Дека Ибрахим Абди (Кения) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„… за това, че показва как в едно общество на разнообразни култури и етноси, религиозните и други различия могат да бъдат преодолени дори и след жестоки конфликти, и да бъдат обединени в един процес на сътрудничество, който води до мир и развитие“.

Сн. www.rightlivelihood.org

Дека Ибрахим Абди беше световен борец за мир от Кения. Тя участваше в миротворчеството и разрешаването на конфликтите в много от най-разделените страни по света. Нейната обширна методология обединяваше активизъм сред обикновените хора, меко, но безкомпромисно водачество и духовна мотивация, произлизаща от ученията на исляма.

Ранни години

Дека Абди, родена във Важир през 1964г., израства в смесен квартал, в който живеят различни етнически групи с различни религиозни вярвания. Въпреки че е мюсюлманка, най-близките й приятели в детството са християни и идват от различна етническа група. В гимназията, учениците са разделени на две според религията и етноса си, но Дека и приятелите й създават пространство между двата противоположни лагера, като остават заедно; място, което нараства постепенно, тъй като към него се присъединяват и други ученици, които не желаят да избират единия лагер пред другия. Тези ранни действия създават основата на бъдещата й философия за междурелигиозно сътрудничество и на работата й в подкрепа на мира. Тя е убедена, че изграждането на положителни взаимоотношения между различните групи и религии е от съществено значение за постигането на устойчив мир.

Мирна инициатива сред обикновените хора: Мирният комитет във Важир

Важир е една от северните кенийски области, които между 1963 и 1990г. се намират в извънредно положение, докато правителствените войски водят активни борби с партизанско движение (войната Шифта). След приключването на извънредната ситуация и полу-окупацията, районът става още по-опасен. Открит конфликт отнема живота на 1500 души и води до силна омраза между различните страни. През 1992г. Дека и други жени, както и загрижени мъже, започват мирна инициатива сред обикновените граждани, срещайки хора от всички кланове. Въпреки противопоставянето от страна на водачите на клановете (възрастни мъже), те започват да организират преговори между воюващите страни (представители на малцинствата действат като посредници). Когато е постигнато споразумение, те създават Мирен комитет Важир с представители на всички страни – кланове, правителствени органи по сигурността, парламентарни представители, държавни служители, мюсюлмански и християнски религиозни лидери, неправителствени организации и т.н., които да помогнат за изпълнение на споразумението. Дека, която работи като координатор по проект за мобилен център за оказване на първа помощ на номадски племена, е избрана за секретар на Мирния комитет и така поема двойна роля.

Подаване на ръка

Разработеният във Важир модел, който Дека описва като „комитет за мир и развитие – структура за преодоляване на конфликти на местно ниво“, е използван отново през 1998г., когато християнската общност във Важир е подложена на насилие. Дека помага за създаването на бедствен комитет от мюсюлманки, които помагат и се извиняват на християнската общност. Организират се общи молитви на християнки и мюсюлманки, в които двете страни споделят своите преживявания и така заздравяват взаимоотношенията си. В последствие мирният комитет във Важир започва да включва и християнки, което води до създаването на междурелигиозен мирен комитет, който осъществява и други дейности и се намесва в религиозни конфликти.

Насърчаването на междурелигиозния диалог и опитите за уталожване на напрежението и разрешаване на конфликтите между различните религии е основен фокус на Дека още от самото начало на миротворческата й дейност, а нейните методи днес се използват не само из цяла Кения, но и в Уганда, Етиопия, Судан и Южна Африка. Дека е преподавала в Сомалия, Сиера Леоне, Судан, Канада, Камбоджа, Филипините, Гана, Нигерия, Холандия, Зимбабве и Великобритания.

През 1996-97г. Дека ръководи екип на образователната програма за Общностно развитие на Проект за управление на ресурсите на безводните земи в Кения. Тя пише много и е член на Организационния съвет на Инициативата за развитие на номадите, кенийска иницитива за развитие на селските региони. През 1997г. тя е един от основателите на Коалиция за мир в Африка (COPA). Като регионален координатор за източна Африка, тя участва в програмата Свързване на мирните практики с политиките (LPP) на COPA, финансиран от Comic Relief във Великобритания. LPP се опитва да подпомага и да свързва общности в опасни райони с дейности по превенция на конфликти и изграждане на мир. През 1998г. Дека става Координатор по обучение на Отзоваване на конфликти (RTC), които участват в преодоляване на конфликти: планиране, организиране и улесняване на провеждането на редица образователни програми за справяне с конфликти. Тя е била и член на управителния съвет на международната организация Съвместно съществуване, инициатива, посветена на заздравяване на  дейността на изследователите, защитниците, организациите, мрежите и хората занимаващи се с и определящи политиките в сферата на съвместното съществуване. Дека е и един основателите на ДЕЙСТВИЕ – Мрежа на хората, работещи за изграждане на световен мир. От септември 2000г. е била и член на консорциум от африкански международни специалисти по разрешаване на конфликти, работещи заедно за разработването на поредица от интензивни семинари за отдела по Икономически и Социални дейности към ООН (UNDESA). UNDESA подпомага правителства и граждански организации в субсахарска Африка да заздравят способностите си да предвиждат, ограничават и управляват конфликтни ситуации. От 2002г. Дека е патрон на основаната в Лондон неправителствена организация Peace Direct. Тя работи за междурелигиозното и междуетническо сътрудничество чрез подпомагане на проект, целящ осигуряване на платформа за млади мюсюлмани от Великобритания след бомбардировките в Лондон, за да бъдат изследвани проблемите и предизвикателствата пред това да бъдеш мюсюлманин и британец в днешното общество. Дека е била и член на Международния консултативен съвет на университета в Улстер, INCORE London-Derry, Северна Ирландия. Тя е била и член на управителния съвет на центъра Бергхоф в Германия.

През последните години от живота си Дека живее в Момбаса и работи с редица организации по въпросите на мира, конфликтите и развитието. Тя набира средства за финансиране на общности групи и усилията им за изграждане на мир и комуникационна инфраструктура и продължава да работи с млади хора в помощ на общността във Важир и нейното икономическо развитие. Тя подкрепя дейците за мир чрез наставления и обучения, за да създаде едно ново поколение миротворци в Кения и в региона на Африканския рог*.

В Момбаса Дека подкрепя основаването на център Оазис на мира, помагайки на на местни общности в Кикамбала да осъществят началното посредничество. Тя работи и като съветник на кенийското правителство за осъществяването на посредничество в различни части на страната.

През 1999г. Дека получава Медал за изключителни заслуги от Регионалния комисар на кенийското правителство във Важир, а през 2005г. е обявена за Кенийски миротворец на годината. Тя е и една от 1000 жени, номинирани за Нобелова награда през 2005г., сега известни като 1000 жени на мира по света. Дека получава и Наградата за мир Хесиан (Германия) през 2009г.

Учението на корана като основа на дейността й 

Религиозната и духовна идентичност на Дека като мюсюлманка й дава здрава основа за миротворческата й дейност. Нейните религиозни вярвания оформят визията й за това как трябва да бъде постигнат мира. Тя изследва и се основава на учението на корана за разбирането на душата в контекста на определяне на необходимото за изграждане на искрен и дълготраен мир. Дека окуражава хората и общностите, засегнати от конфликти, да анализират критично себе си, използвайки стихове от корана, който според нея ще им позволи да изградят религиозна и духовна основа, чрез която да преодолеят конфликта.

Принципи за изграждане на мир

Дека дефинира няколко принципа, които обобщават опита й в изграждането на мир и свързват теорията и политиката с практическите действия, както и индивидуалните активисти с мобилизирането на общността. Понякога тя изразява това със съкращението АФРИКА – анализ (Analysis), гъвкавост (Flexibility), отзивчивост (Responsiveness), иновация (Innovation), познаване на и действия според контекста (Context- specific and awareness), и ориентация към действие и учене (Action/learning-orientation).

Дека Ибрахим Абди загива на 14.07.2011г. след тежка автомобилна катастрофа.

Цитат

„Участието в мирния процес не се отнася до математиката на числата и процентите, които показват кой е мнозинство и кой малцинство. То е за множествеността, разнообразието, участието и принадлежността на всеки, засегнат от конфликта…“

Дека Ибрахим Абди

*Африканският рог – регион в източна Африка, включващ териториите на Сомалия, Етиопия, Еритрея и Джибути

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.