Посвещение (Синята икономика)

<— Към „Съдържание (Синята икономика)

Download

Това е посвещението от Синята икономика.

Нека не искаме повече от Земята. Нека правим повече с това, което Земята ни дава.

Гунтер Паули

Стремежът да разберем новите прозрения, основани на красотата на екосистемите е всичко друго, но не и самотно занимание. Тази книга е написана от мен, но вдъхновението и подкрепата дойдоха от голяма мрежа, включваща приятели, членове на семейството и нови познати. От 1982г. Ю. Сарая, дългогодишен приятел от Япония, често заговорничеше с мен за изследване на възможностите, които екосистемите предлагат. В началото най-силната подкрепа за този проект дойде от приятеля ми Я. Сакакибара. След паметно посещение на Реймс през 2006г., когато за първи път обсъдих идеята с него, той ми предложи пълното си съдействие. Безусловната му подкрепа, както и изричното му настояване, че всичко трябва да има смисъл от гледна точка на бизнеса, описва щедростта на личността, която допълва обещанието му за финансиране.

Интелектуалната подкрепа от А. Косла, А. Вийкам и Х. де Суза, членове на Римския клуб и едни от хората, които ме вдъхновиха, дадоха структура на изложението. От самото начало те осигуриха щедра подкрепа за идентифициране на истинските пробиви, които надхвърлят еко-батериите и пластмаси. Джордж Рейнолдс, когото следвах и с когото работих над четвърт век, ми даде дълбоки познания за това как начина на функциониране на сърцето на кита може да повлияе на нашето общество не само в областта на здравеопазването и сърдечните болести. Неговите открития ни дават нов свеж поглед върху това как здравеопазването може да доведе до пробив в опазването на планетата и да изгради конкурентноспособен отрасъл, постигайки силна и съзнателно създадена синхроничност. Джордж е част от малката група, която стана свидетел на зараждащата се мечта на П. Лугари, който използва силата на симбиозата в екосистемите, за да излекува щетите, нанасяни в продължение на векове от човешката злоупотреба със земята.

Събирането на чудесата, които природата и екосистемите могат да постигнат, добиха живот едва когато учени, като Й. Айзенберг, А. Паркър, П. Щайнберг, К. Сведин, Х. Коста и Ф. Волрат навлязоха в дебрите на своите познания и обясниха невероятните възможности със силна страст и яснота. Тези усилия, заедно с предприемаческата прагматичност на К. Халберг, Е. Ишида, М. Нилсън и Н. Войър, осигуриха богатото съдържание, което помогна за изясняване на стремежите и хрумванията, залегнали в сърцето на тази книга.

Когато в последствие разсъждавах върху работата на системни интегратори като П. Лугари, отец Г. Нзамуйо, Д. Тод и А. Найкуист, осъзнах огромния потенциал на вграждането на тези технологии в системи, постигащи икономическа рентабилност напълно естествено и съвсем просто. Тяхната енергия ми посочи пътя към нещо, което наистина си заслужава. Без времето, което над сто учени и предприемачи отделиха, никога нямаше да добия представа за техните виждания и да опиша как приспособяването на логиката на екосистемите към икономическите модели може да ни даде устойчив поминък и да задоволи нуждите на всички.

Имах енергията да преследвам начинанието си на всяка цена. Когато партньорите ми изоставяха големите цели и се възползваха от правото на собственост за лична изгода, Е. Вийзел ми помогна да се насоча към по-голямото добро. Отказах от твърде идеалистичната си гледна точка към всеки отделен растителен или животински вид, която беше отклонила вниманието ми от истинската сила на екосистемите и широкото портфолио от предприемачески възможности. В този променлив свят съпругата ми, Катерина, ми оказа най-голяма подкрепа. Безусловната й подкрепа ми позволи да осъзная колко е важно да отхвърля повърхностните изчисления на идеализирани бизнес възможности за сметка на систематично създаване на нови работни места, което може да промени изцяло идеята за конкурентоспособност и да предложи нова икономическа рамка на световното население.

Няколко организации по света ме поканиха да споделя идеите си, да участвам в обсъждания, да разгледам предложенията им и да приоритизирам възможностите. В реч към Bioneers at the Bay; управителния съвет на Програмата на ООН за околната; Конвенцията за биоразнообразие; Срещата на върха на индустриалните лидери; банкери и фермери в Абса в Щеленбош, ЮАР; Експертния панел на Ал Гор за Борба с климатичните промени; Световната среща на Г8; Конференцията Лифт; Годишния конгрес на инженерите в Бразилия; Срещата на върха на главните изпълнителни директори от АПЕК в Сингапур; Генералната асамблея на Организацията на ООН за индустриално развитие; и Годишната среща на Римския клуб през 2009г., са част от ценните срещи, които обогатиха знанията ми.

Може би най-големият ми подарък беше ухапването от паяк (кафяв отшелник), което ме остави на патерици за девет седмици и в инвалидна количка – за четири. Макар това да не спря обиколките ми по света в търсене на решение, ми позволи да остана достатъчно дълго в Марион, Масачузец, за да помисля за бъдещето и пътя към него. М. Болдуин, основател на института “Марион” и П. Дийн, член на управителния съвет, ми дадоха редкия шанс да мисля и преосмислям, докато на хоризонта изгряваше един нов свят.

Именно по това време кристализиращата енергия на П. Дийн и Е. Санборн осигури платформата, която този проект заслужаваше още откакто А. Щайнер, изпълнителен директор на Програмата на ООН по околната среда, реши да подкрепи инициативата. Много съм му благодарен за това, че продължи да подкрепя това усилие да придобием представа за зараждащата се Синя икономика. След това се появиха и редакторите, които можеха да превърнат духа на тези епохални открития в думи, които да достигнат всички. М. Фийлдинг и Б. Фелт преведоха моята визия за този зараждащ се свят в леещи се като река думи и концепции, които да достигнат една по-широка аудитория, включваща не само експерти и учени.

През 1979г. А. Печеи, основател на Римския клуб и личен ментор, ме покани да присъствам на годишната среща на клуба в Залцбург. Три десетилетия по-късно, членовете на клуба сметнаха тази книга за достатъчно стойностна, за да бъде наречена Доклад до Римския клуб, редом със знакови творби, като Ограничения на растежа и Фактор четири. Това е истинска чест за мен. И така с дълбока благодарност се заемам да оправдая тези очаквания. Най-голямото ми желание е да допринеса за визията и създаването на едно устойчиво общество.

Има много хора, изиграли ключова роля в превръщането на тази книга в реалност, но може би най-голямо вдъхновение за мен е бил синът ми Филип-Емануел, който тъкмо се появи на този свят, отваряйки широко очите ми и карайки ме да погледна с оптимизъм към бъдещето, събуждайки отново в мен онова общочовешко чувство, че родителите носят отговорността да създадат условия за едно по-добро бъдеще. По-големите ми синове Карл-Олаф и Лоренц-Фредерик бяха първите читатели на тази книга. Осиновената ми дъщеря Чидо заслужава пълно признание за това, че показва, че тази книга не е измислица. Реалността, описана сред страниците на Синята икономика се изгражда тук и сега. Това дава надежда.

Към „Предговор (Синята икономика)“ —>

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.