Въведение (Синята икономика)

<— Към „Предговор (Синята икономика)

Това е въведението от Синята икономика.

Ако научим децата си само на това, което знаем, те никога не биха се справили по-добре от нас.

Гунтер Паули

През 80-те години, когато четях книгите на Л. Браун и екипа му в Уърлдуоч, имах огромното желание да направя достъпно за всички голямото количество данни за проблемите на околната среда по света. Потокът от отрицателни статистики и анализи на тенденции, основан на данни събрани във Вашингтон, имаше само няколко бледи светлинки на хоризонта. Впоследствие създадох издателство, което да сведе Състоянието на света и Жизнените показатели до непокорния слушател: бизнес общността в Европа. Като предприемач, вече основал половин дузина компании, бях и загрижен гражданин. В началото на 90-те с раждането на двамата ми синове Карл-Олаф и Лоренц-Фредерик, през ума ми мина една мисъл, която често спохожда младите бащи и майки: искаме да оставим на децата си свят, който е в по-добро състояние от този, който сме получили от нашите родители. Докато синовете ми завършват гимназия близо две десетилетия по-късно, трябва да призная, че това ми се струва изключително трудна задача.

Но докато животът напредва, а бръчките разкриват дълбоките ни тревоги, не можем просто да си останем загрижени граждани, притеснени за бъдещето и съжаляващи за всяка грешка. Вместо това трябва да намерим начини да създадем основата, която ще позволи на следващото поколение да надмине постиженията ни. Може би най-голямата свобода, която можем да дадем на децата си, е да им позволим да мислят различно и което е по-важно – да действат различно. Затова е полезно да помислим какво можем да завещаем на бъдещите поколения като структура за положително мислене и платформа за конкретни действия. Това може би е най-голямото предизвикателство. Лошата новина не е само за здравето на планетата ни. За първи път от десетилетия насам, осъзнаваме, че икономическата система също се разпада.

Като един от първите членове на Римския клуб за неформални сбирки на загрижени политици, учени, бизнес лидери и международни държавни служители, знам много добре колко е важно хората да се пробудят. Докладът пред Римския клуб Ограничения на растежа ясно очерта порочния цикъл на увеличение на населението, разрушаване на околната среда, необуздан индустриален растеж и упадък на моралните ценности. Като издател за Уърлдуоч Състоянието на света на няколко европейски езика и като деен участник в Римския клуб в продължение на три десетилетия, не бих могъл да отделя отрицателните заключения от необходимостта от положителни действия.

Започнах да работя съвместно с Екавър, европейски производител на биоразградими почистващи препарати. Когато дори и най-големите производители приеха нашата биоразградима съставка – мастните киселини на палмовото масло – като стандартен заместител на нефтохимическите повърхностно-активни вещества, това значително повиши търсенето на тази алтернатива. Това накара множество земеделци, особено в Индонезия да заменят много декари, покрити с тропически гори, с ферми за палмови дървета. С изсичането на тропическите гори изчезна и голяма част от местообитанието на орангутана. Така научих, че за съжаление биоразградим и възобновим не е равносилно на устойчив.

В първата си статия по темата, публикувана в Сеул, през 1991г. призовах индустриалните производители да възпроизведат ефикасността на екосистемите. Мъдростта на екосистемата не се състои само в това, че осигурява неща като прясна вода и чист въздух, обогатява почвата и контролира разпространението на бактерии в едно безкрайно еволюционно развитие, търсейки по-добри решения и по-висока ефикасност. Екосистемите също така ни вдъхновяват да променим производството си и модела си на потребление, които генерират толкова отпадъци. Статията твърдеше, че устойчивостта е възможна само когато системата ни отстрани концепцията за отпадъци и започне да осъществява един кръговрат на енергията и веществата, подобно на природата.

След разочароващия ми опит с Екавър, бях предизвикан от проф. д-р Х. де Суза, ректор на Университета на ООН, чийто домакин е японското правителство, да моделирам икономическа система, която не генерира отпадъци и емисии, а създава работни места и социален капитал без да изисква по-високи разходи. Приех това предизвикателство три години преди подписването на протокола от Киото. И така имах възможността да си представя от академична гледна точка как бихме могли да възпроизведем производствените и еволюционни взаимодействия в екосистемите, където отпадъкът на един е ресурс за друг. След три години проучвания в съдействие с Програмата за развитие на ООН, в Швейцария беше основана фондацията ZERI, чиято единствена цел е да внедри новаторските идеи, които биха демонстрирали един научно-обоснован и икономически рентабилен модел на производство и потребление.

Празнувайки първото десетилетие на реализиране на новаторски идеи по света, управителният съвет на ZERI поиска създаването на списък с новости, вдъхновени от системите в природата. Макар в началото това да не беше нищо повече от събиране на рецензирана, обществено достъпна научна литература, то бързо се разви от романтично и очарователно търсене на брилянтността в отделните видове, която така обогатява биоразнообразието, в търсене на икономически модел, който би вдъхновил предприемачите да насочат човечеството като цяло и производството и потреблението в частност, по един възможен и устойчив път. В началото на това търсене имах възможността да работя с Ф. Карпа върху редактирането на книгата Насочване на бизнеса в посока устойчивост. Този проект отключи истински порой от идеи. Осъзнах, че в търсенето си на следващото поколение бизнес възможности се основавах на убеждението, че ако мога да опиша моделите, които си представям, това може да вдъхнови други да станат предприемачи. Екипът разгледа хиляди статии от научни издания, имащи отношение към проекта. Моята задача беше да пресея всички над 3000 примера и да реша кои от тях биха представлявали възможност за бизнеса и търговията да тръгнат в посока на по-голяма устойчивост, без да се нуждаят от субсидии и данъчни облекчения за това. Обмислях кои новости могат да бъдат обединени в система, която работи подобно на екосистемите, събирайки на едно място работата на отделни играчи и правейки я по-ефикасна.

Като предприемач, който приема с отворени обятия новостите, предадох списък с 340 технологии на екип от фирмени стратези, финансови експерти, разследващи журналисти и общественици. Това се случи преди настоящата рецесия, докато светът все още строеше въздушни кули с несъществуващи пари. През следващите две години се срещнах с вложители и предприемачи от цял свят. Проведох много срещи с финансови анализатори, бизнес репортери и преподаватели по корпоративна стратегия. Това ми помогна да подобря логиката, върху която се основават 100-те най-забележителни новости, описани в края на книгата. След това дойде кризата. В края на 2008г., когато ООН обяви, че сривът на финансовите пазари е коствал над 50 милиона работни места в развиващите се страни, се появи усещането за реализъм. Вече не бях доволен от добавянето на завладяваща снимка към научните обяснения. Трябваше да предам на хората нещо много повече от вдъхновяващата брилянтност на всеки растителен или животински вид, който бяхме разгледали.

Нов екип направи пълна преоценка на цялата информация, която бяхме събрали и разгледа динамиката на залеза на настоящия икономически модел от гледна точка на описаните иновации. Забелязахме как от пепелта се ражда, подобно на феникс, нов растеж, който премества фокуса от краткосрочни резултати и бонуси към възможността един свят с ограничени ресурси да задоволи основните нужди на всички. Видях да се заражда ясен модел, който може да даде на предприемачите по света уникална възможност да променят съществуващата бизнес парадигма. Не ставаше въпрос за защитено с патент клониране и генетични манипулации, които приличат повече на био-пиратство, отколкото на истинска иновация. Ставаше въпрос за всепроникващата логика и чувствителност на екосистемите. Този кратък списък със 100 иновации черпи вдъхновение от способността на екосистемите постоянно да еволюират към по-високи нива на ефикасност, да осъществяват кръговрат на веществата и енергията, без да изхвърлят никакви отпадъци, да използват възможностите на всеки, за да задоволят основните нужди на всички.

Подобни прозрения в логиката на екосистемите кристализират в основите на тази книга, позволявайки ми да създам рамка за Синята икономика и да осъзная, че настоящият икономически срив е просто скрита благословия. Може би най-накрая ще поставим край на прекомерното потребление, което ни вкара в неизплатими дългове. Да увещаваш потребителите да купуват повече е сляпа логика, която подмамва гражданите да откупуват излизането от кризата, като вкарват всички нас, както и следващите поколения, в още по-големи дългове, които многократно надхвърлят способността ни да ги изплатим някога. Този жесток подход източва ликвидността на целия свят в една елитна „банкономика”, отказвайки да даде кредит на останалите. Подобни действия са в основата на един несъстоятелен икономически модел, Червена икономика, която взема на заем – от природата, от човечеството, от общите ни блага – без изобщо да мисли как ще върне дълга си. Ненаситните икономики от този мащаб коравосърдечно търсят все по-ниски пределни разходи за всеки допълнителен произведен продукт, пренебрегвайки всички нежелани последствия. Финансовата криза през 2008г. е причинена от банкерите и корпоративните управители, които се впуснаха в една лудост на непрекъснати сливания, придобивания и привличане на активи, натрупвайки толкова много дългове, че растежът се превърна в самоунищожение. Това е приказката за „Червената икономика (на дългове)”, която се оказа с тъжен край.
За сравнение, моделът на Зелената икономика изисква компаниите да инвестират повече, а потребителите да плащат по-скъпо, за да бъде постигнат същия резултат, като се съхрани околната среда. И докато това си беше истинско предизвикателство дори и когато икономиката процъфтяваше, днес, когато тя е в криза, този модел няма почти никакъв шанс за успех. Зелената икономика, въпреки цялото добро желание и положените усилия, все още не е постигнала така силно желаната жизнеспособност. Ако преместим гледната точка, ще видим, че Синята икономика се занимава с въпроси на устойчивостта, които надхвърлят простото опазване и съхранение. Синята икономика включва възстановяване. Можем да кажем, че Синята икономика гарантира, че екосистемите могат да продължат еволюционното си развитие, така че всички да имат полза от безкрайния поток на творчество, усъвършенстване и изобилие на природата.

Младите по душа ще уловят предприемаческите възможности, които възпроизвеждат модела на екосистемите и осъществяват кръговрат на енергията и веществата, за да създадат добавена стойности и множество ползи, превръщайки ги в приходи и работни места. Когато внедрим концепциите на Синята икономика, решенията на милиони играчи могат да изпреварят управлението на няколко пазарни лидера, монополистични компании или държавни контролни органи. Така възниква мощна нова социална и икономическа структура. Ангажиментът и участието на гражданите ще променят правилата на играта и ще донесат истинска промяна. В момент в историята, в който приближаваме повратна точка в добива на петрол и храни, можем да извлечем практически идеи и вдъхновение от екосистемите като наблюдаваме способността им да прилагат творчески подходи и да еволюират, преодолявайки предизвикателствата пред оцеляването. Тази книга цели да допринесе за разработването на нов икономически модел, който не само е способен да задоволи нуждите на всички, но и превръща изкуствената идея за „недостиг” в усещане за достатъчност и дори изобилие.

И докато прахосването на материални суровини, онагледено от модерните депа за отпадъци и системи за изгаряне на боклука, трябва да бъде осъждано, прахосването на човешки ресурси е напълно недопустимо. Когато процентът на безработните сред младите хора варира между 25% в развитите страни и 50% в развиващите се, лесно можем да си представим какво означава за обществото управляващите го да смятат следващото поколение за изгубено – или дори още по-лошо, самите младежи да смятат себе си за изгубено поколение. Това е показател за система в тежък спад, общество в изключително дълбока криза, подчертана от нарастващо насилие, престъпления, употреба на наркотици, нелегална имиграция, отказ от образование и отчайващо лошо отношение към общности, вече изложени на висок риск.

А. Маджали, бивш президент на Йорданския университет и бивш министър-председател, казва „Разкривайте – не налагайте!” Ако целта ни е да създадем по-добър свят за всички, а не само пълна банкова сметка за малцина, ако сме готови да противопоставим ползите на риска, тогава внимателно обмислените решения, основани на солидна наука и документирани примери, могат да ни помогнат да си го представим и да го сътворим. Стабилна платформа за предприемачество може да възпроизведе успеха на екосистемите, елиминирайки отпадъците и постигайки пълна заетост и използване на производствения капацитет. Множество малки инициативи по света биха осигурили основата за нови предприемачески възможности, които ще предизвикат промяна в макроикономическата система. Вместо да чакаме управляващите да вземат решение, посоката, която избираме е да дадем на хората от цял свят свободен достъп до възможностите, предоставяни ни от природата.

Удивително е колко малко от логиката на природата използваме в днешното общество. За да охладят една сграда, експертите по климатизация изпомпват студения въздух нагоре? За да пречистим водата, я пълним с отровни химикали, които убиват всички в нея? Оранжериите затоплят въздуха, а не корените на растенията? Плащам над 100 долара за киловатчас електричество, осигурено ни от батерия, пълна с токсични вещества? Когато пием кафе, използваме само 0,2% от биомасата, оставяйки останалото да изгние, отделяйки метан и вредейки на земните червеи, които страдат толкова много от невротоксина, наречен „кофеин”, колкото и самите ние. Сто хиляди тона титан, добит и обработен при висока температура, се изхвърлят в депата за отпадъци, където запращаме бръснарските ножчета за еднократна употреба. Човечеството използва твърде много електроенергия, отделя прекомерно количество парникови газове и предизвиква опустошения сред природата. Едва ли можем да бъдем изненадани от настъпващите климатични промени. Единственото извинение, което имаме за това, което правим и начина, по който го правим, е, че не сме наясно с нежеланите последствия, до които то води. След като разберем какви са те, ще имаме не само яснотата, която ни е нужна, за да се променим, но и силата съзнателно да осъществим тази промяна.

Чидо Говеро, сираче, изгубило майка си на седем години и не познаващо баща си, се превръща само за миг от малко момиче в глава на семейството с отговорността да се осигури прехрана за малкия си брат и баба си. Тази трагедия е реална, но и твърде често срещана. Има милиони хора, много от тях жени и деца, които трябва да се примиряват с насилието, за да получат някакво подобие на храна, вода и подслон. Като човек, който бързо се научава да оцелява в продължение на години без нищо повече от купичка фъстъци на ден, Чидо започва да оценява и възпроизводителните способности на екосистемите. В Африка тези естествени системи са били ограбени от безотговорните земеделски практики на заселниците, донесени от умерения климатичен пояс с четири сезона; техники, които не само лишили земята от естествената растителност, но и довели до силна ерозия на богатите повърхностни почви. Но Чидо не съди миналите грешки. Тя е уловила възможността да превърне отпадъците от производство на кафе в източник на препитание за самата нея и за други сираци в Зимбабве. С наличието на продоволствена сигурност и препитание, насилието, както над младите момичета, така и над природата – може да бъде премахнато. Мечтата на Чидо е да постигне това в рамките на живота си.

Какво повече очаквате да постигнете Вие в живота си? Имате ли нещо против да отговорите след като прочетете тази книга?

Гунтер Паули

Към „Неизчерпаеми суровини за нашето време (Синята икономика)“ —>

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.