Прахосничество (Синята икономика)

<— Към „Физика и практичност (Синята икономика)

Това е втората подглава от главата „Неизчерпаеми суровини за нашето време“ от Синята икономика.

След милиарди години еволюция, хората са единственият вид, който се опитва да управлява динамичното равновесие на живота, ръководено от законите на физиката. Овладяхме енергията, за да я използваме както желаем. Използвахме и оформяхме материята според нашите желания, често постигайки забележителни неща, друг път – не чак толкова. Но постиженията на индустриалната епоха използваха до краен предел възможностите на планетата. Разточителството и прахосническата употреба на енергия доведоха до неща, които никой не желае и разрушиха или увредиха голяма част от това, което природата е създавала в продължение на хилядолетия. Намираме се на кръстопът и трябва да вземем решение относно своето бъдеще. Ще живеем ли в хармония с нашата Земя и всички нейни обитатели или ще продължим своето потребителско и разрушително безумие? Ще се научим ли да съжителстваме в мир и сътрудничество или ще заличим човешкия вид, така както заличихме много други, давейки се в излишък и огромно количество отпадъци?

Почти всички от стоте хиляди различни молекули, влизащи в състава на петрола, се използват в процеса на синтез на горива, пластмаси, строителни материали или някой друг от безбройните петролно-химически продукти, които употребяваме ежедневно. И въпреки това съпътстващият поток от отпадъци, предизвикан от това изключително постижение, може да бъде видян навсякъде около нас. Не е тайна огромното разрушително влияние, което извличането и преработването на нефтени продукти оказва върху околната среда. Както и катастрофалните климатични промени, причинени от изпускания в атмосферата въглерод. Създаването на ковалентно свързани молекули, което прави възможно производството на пластмаси, със сигурност е изключително откритие. Но химичните процеси, при които се синтезира пластмаса, изискват внимателно управление на температурата, налягането и използваните катализатори, и водят до създаване на продукти, изградени от супер-молекули, които се разграждат изключително трудно. Съществуват цели острови от пластмаса, бавно разграждащи се в безкрайния Тих океан. Малки частици от тях се смесват с морския пясък. Огромните депа за отпадъци преливат от парчета от същите тези петролни полимери. Само си помислете: пластмасова бутилка за вода за еднократна употреба може да остане съвсем невредима в депо за отпадъци в продължение на стотици, ако не и на хиляди години! Със сигурност можем да направим нещо повече от това.

Голяма част от земеделското производство също създава отпадъци. Пивоварните използват само нишестето от ечемика и изхвърлят останалото. Оризът се отглежда само за оризовите зърна, а останалото са просто отпадъци. Царевицата се отглежда само заради царевичните зърна, които се използват за производство на храна, пластмаси и горива. Тъй като тези три приложения на малките зрънца се съревновават помежду си, цената им постоянно нараства. Много хора в развиващите се страни в Латинска Америка вече не могат да си позволят дори една най-обикновена арепа (латиноамериканска питка от царевично брашно, вода и сол) или тортия, основни храни, помагащи за предотвратяването на глада. Следва и кафето, отглеждано само заради семената си. Или производството на захар от захарна тръстика, само 15% от която се използва. От дърветата, отсечени за производство на хартия, се използва само целулозата; останалите 70% се изгарят като ненужен отпадък. Метанът, който се отделя от необработените млечни торове, е най-високо в списъка с причинители на въглеродни емисии. Когато не знаем какво да правим с даден „отпадък”, ние просто го „захвърляме”. Това е точно обратното на начина, по който действат екосистемите в природата.

Повечето производства генерират грамадни количества отпадъци. На всеки тон твърди комунални отпадъци се падат по 71 тона отпадъци от минната индустрия, производството и разпространението на продукти. Имаме радиационни отпадъци, почва, пълна с тежки метали, подпочвени води, замърсени с хром и депа за отпадъци, преливащи от пластмасови опаковки. Остатъците от нашето потребление се заравят, а когато количеството им стане твърде голямо, се изгарят. С изгарянето на отпадъци обикновено не се създава енергия. По-голяма част от тях само намаляват като обем, защото чрез изгарянето водата се изпарява. Повечето им други съставки остават.

Според направените оценки, разходите за транспорт на отпадъци възлизат на 50 млрд. долара само в САЩ. Ако прибавим и разходите за събиране, товарене, разделяне и изхвърляне на отпадъците от строителна дейност, земеделие, индустриално производство, добив на полезни изкопаеми, разходите надхвърлят невероятните един трилион долара. Парите „хвърлени на боклука” са повече от цялата сума отделена за подпомагане на американската икономика през 2009г. Повече са от огромните дефицити, създадени от ЕС, за да могат да вкарат съответното количество средства в сриващата се банкова система. Макар тези трилион долара да се отразяват като полезна дейност в националните сметки, управлението на отпадъци не е производствена дейност. Създадените работни места не са „зелени”. Използването на земя за съхранение на отпадъци не е продуктивно. Просмукването на токсични вещества в почвата и разходите за предотвратяването му са неприемливи и обществото е това, което плаща за тях, а не фирмите, защото никой не изисква от тях да извадят тези разходи от печалбата си.

Този преобладаващ икономически модел е причина за продължилия два века неспирен цикъл на растеж, потребление и изхвърляне, захранващ неутолимия глад към богатства, заради които обществото е натрупва по-големи дългове, отколкото някога би могло да изплати. С твърде голямо желание протягаме ръка към лесните кредити, отпускани от банките, за да си купим неща, от които не се нуждаем. В същото време огромните и жизнено важни нужди на хората в развиващите се страни остават незадоволени. Световното търсене мина отвъд възможностите на Земята да осигурява питейна вода и прехрана. Въпреки напредъка ни, суровините, с които разполагаме, не са достатъчни, за да посрещнат нуждите на всички. Материалният ни начин на живот и желанията ни изискват все по-голямо производство на енергия, при което се използват изкопаеми горива, въглища и атомен разпад. Можем и трябва да се справим по-добре.

През последното десетилетие множество природозащитници и икономисти призовават индустриалните нации да намалят значително потреблението на суровини. Необходимостта от по-голяма ефективност на използването на суровините е ясно изразена в книгата на Е. фон Вайцзекер „Фактор четири”, представена като доклад пред Римския клуб . Моделът на У. Рийс за „екологичен отпечатък”, предлагащ количествени методи за оценка на използваните суровини спрямо възможностите на природата да се обновява, навлиза в професионалния жаргон и отразява прекомерното ни потребление.

Ако не променим навиците си, ще ни трябва повече от една допълнителна Земя, за да поддържаме настоящото си ниво на производство и потребление и да се справим с натрупването на отпадъци. Икономиката не се срива само заради разпадането на финансовите пазари с несъществуващи пари, а и защото нашият материален свят работи на основата на суровини, които нямаме и боклуци, които няма къде да скрием. Първата промяна, която ще трябва да направим, е да спрем да произвеждаме и използваме неща, от които не се нуждаем и които са причина за токсични отпадъци, които никой не иска.

Към „Как да използваме отпадъците (Синята икономика)“ —>

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.