Как да използваме отпадъците (Синята икономика)

<— Към „Прахосничество (Синята икономика)

Това е третата подглава от главата „Неизчерпаеми суровини за нашето време“ от Синята икономика.

Ако имаме късмет, ще осъзнаем, че създаването на отпадъци не е истинският проблем, с който трябва да се справим. Ако дадено живо същество не произвежда никакви отпадъци, най-вероятно е загинало или поне е много болно. Проблемът, който стои пред нас и който трябва да разрешим, е, че не извличаме полза от отпадъците, които създаваме. Помислете върху това, че превръщането на отпадъците в хранителни вещества създава енергия. Докато ние постоянно търсим източници на енергия, екосистемите никога не са се нуждаели от електроцентрали или преносна мрежа. Нито пък отпадъците са краен продукт от действието на екосистемите. В природата отпадъците, създадени при един процес, са винаги хранително вещество, материал или източник на енергия в друг. Всичко остава в кръговрата на веществата. Предотвратяването на замърсяването и на липсата на суровини, може да стане с прилагането на модели от естествените екосистеми. Ще успеем да превърнем неприятностите в решение, като разширим гледната си точка.

С помощта на „зелена химия”, полимери, извличани от петрол, са били заменени с такива, получени от естествени материали, като нишесте, аминокиселини, захар, лигнин, целулоза и др. Не само крайните продукти, но и целия процес на създаването им може да бъде вдъхновен от природата. Вместо да заместваме една токсична съставка с друга, а успеем да възпроизведем начина, по който екосистемите използват всичко, това ще доведе до създаване на системи, които осигуряват работни места. Това означава, че остатъчните продукти, без значение дали става въпрос за естествен оцветител, строителен материал или водоотблъскваща повърхност, могат да бъдат произвеждани не само вземайки предвид взаимодействието им с околната среда, но и да постигнат икономически успех и значителен пазарен дял.

Уникални вещества, усъвършенствани от паяци, живеещи в пустинята, насекоми и морски водорасли могат да заместят токсичните продукти, които използваме днес, с продукти, които се произвеждат от наистина възобновими материали по устойчив начин. Подобни решения са важни, защото могат значително да подобрят ежедневието ни и в същото време да намалят нивото на токсични замърсители. Неефективните и остарели индустрии ще изгубят своята конкурентноспособност и способността си да наемат служители. Целият кръговрат на производство, употреба и преработка след края на жизнения цикъл на продукта ще стане устойчив. Това ще е глобална промяна към Синя икономика. Първата стъпка е да превърнем отпадъците в нещо полезно и да намерим суровини, които са евтини и на разположение в огромни количества, а стойността им за другите производства е ниска или нулева. Така работят нещата в природата.

Под председателството на Х. Фуджимурa японската фирма Ебара започна проект за „нулеви емисии”, с цел да не изхвърля отпадъци. Всичко трябва да носи стойност. Ебара финансира и подкрепя проучванията на проф. Й. Ширай в технологичния институт Куйшу, който търси начини за производство на пластмаса чрез използване на логиката на кръговрата на веществата и енергията. Ширай и екипът му разработват процес, при който нишестето, получено от изхвърляната от ресторантите храна, се превръща в полилактична киселина на температура, близка до стайната. Пластмаса от кухненските отпадъците, които макар че са резултат от земеделието и са възобновяеми, не са част от жизненонеобходимите за изхранването на населението продукти. Така не се създава противоречие като например при царевицата, която се използва и за производство на биогорива и разградима пластмаса. Освен това изхвърленото не стига до депата за отпадъци и не повишава количеството на метан.

Водещите в отрасъла имат възможност да постигнат подобен успех и в производството на разграждащи се сапуни и почистващи препарати. Извлечени от захар повърхностно-активни вещества, които се използват основно във фармацевтичната промишленост, предлагат добър заместител на сапуните, произвеждани от палмово масло. Друга възможност е използването на извлек от корите на цитрусови плодове, добър заместител на разяждащите почистващи препарати. Ако отрасълът се откаже от употребата на химикали и восък за съхранението на плодове, тези „отпадъци” от производството на цитрусови сокове могат да бъдат използвани за фураж, за извличане на пектин или дори за безвреден за околната среда сапун.

При производството на хартия има сходно решение. Целулозата и лигнинът обикновено се обработват с алкал-сулфати. При този процес химически се изгаря всичко освен целулозата, така че единственият полезен продукт са влакната. Остатъкът, известен като „черна луга”, се изгаря. Проф. Д. Гравитис от Института за проучване на дървесната химия в Рига проучва нови начини за производство на хартия, включително създаването на биорафинерия, която да извлича всички ценни съставки на дървесината, като целулоза, хемицелулоза, лигнин и липиди. След като учените и инженерите започнат да създават процеси, основани на кръговрата на веществата, така че отпадъчните продукти от един процес да служат за начални материали при друг, ние ще се доближим до изграждането на цялостна система.

Предвид наличието на нови алтернативи, при които липсват недостатъците на вредните странични ефекти или токсични вторични продукти, е време да мотивираме учените и предприемачите да възприемат тези устойчиви процеси на производство. Индустрията и търговията се нуждаят от нашата подкрепа, за да признаят бизнес възможностите, които се крият в този подход, както и важността на една здравословна и благоприятна за живот околна среда.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.