Преодоляване на борба и съпротивление

Срещу каквото се бориш, заздравяваш го, и това, на което се съпротивляваш, продължава да съществува. Тогава следствието е, разбира се, че има друг начин на подхождане към нещата, към ситуациите. Бъдете в мир с тях. И после предприемете действие. Действието тогава идва от друго състояние на съзнанието. Действието идва от присъствие. Присъствие. То не е вече реакция. Идва от присъствие, а не от това, че се опитваш да се защитаваш. И действието е много по-силно и ефективно, когато не е защитаващо и не е негативно.

Екарт Толе

Вместо да се бориш с болест, създай здраве.
Вместо да се бориш със стрес, създай мир.
Вместо да се бориш с липса, създай наличност.
Вместо да се бориш с оскъдност, създай богатство.
Вместо да се бориш с насилие, създай мир.
Вместо да се бориш със затвореност, създай отвореност.
Вместо да се бориш с неосъзнатост, създай осъзнаване.
Вместо да се бориш с централизация, създай децентрализация.
Вместо да се бориш с надпревара, създай сътрудничество.
Вместо да се бориш с патентовано производство, създай отворено производство.
Вместо да се бориш с глобално затопляне, създай сърдечно затопляне.
Вместо да се бориш с …, създай … .

Срещу какво се бориш или съпротивляваш?

Реално, истинската борба срещу нещо е чрез следването и създаването на друго, което е много по-добро от него.

За да е по-ясно, ще различаваме между тези два вида борби:

  • борба – само борба и съпротивление срещу нещо, без да се прави друго  конструктивно и положително относно ситуацията. Това е значението, което използваме за думата ‘борба’ тук.
  • положително действие – разбиране и приемане на обекта на борба и самата борба толкова, колкото е нужно, и намиране и създаване на по-добри начини на подхождане към ситуациите, които всъщност правят борбата излишна.

Та какви последици имат борбата и съпротивлението?

Борбата подсилва вътрешната борба

Ако се бориш срещу едно нещо, тогава е много вероятно да продължиш да се бориш и с други неща. Просто трябва да се появи подходящата ситуация и отново ще навлезеш в борба срещу нещо друго.

Борбата създава грешните реакции

Често хората, когато се почувстват нападнати, отвръщат обратно с нападение. Ако и другата страна напада, тогава няма развитие в положителна насока или това развитие би било много трудно да се постигне. Малко са съзнателните хора, които приемат нападението и се учат от него, или го приемат и учат другите на нещо положително.

Борбата не води до истински решения

Много е трудно да се създаде истинско решение на това, срещу което се бориш, чрез борба. Защото в процеса на борба, хората, които се борят, и хората, които се защитават, са въвлечени предимно в борбата, а не в създаването на истински положителни решения. Важи за вътрешна и външна борба.

Някои хора може да поспорят от личен опит, че след като се борим срещу нещо, най-накрая постигаме истинско решение. Но фактът е, че това истинско решение не е дошло от борбата, а от:

  • моментът, в който се разбира, че борбата няма да доведе до нещо благоприятно и се появява желанието за решение.
  • моментът на тишина след бурна борба, който помага на чисти положителни отговори да се появят.

Някои хора биха продължили да спорят, че въпреки това борбата все пак е нужна, за да се стигне до тези моменти и аз не искам да кажа, че това е грешно или правилно. Това, което искам да кажа е, да си зададем въпроса дали всъщност борбата е нужна и няма ли един по-добър и по-бърз начин да достигнем до положителни решения?

Нека сравним борбата с положителните действия

Положителните действия подхранват вътрешна положителност
Положителните действия развиват целия вътрешен потенциал от мисли, чувства и действия към нещо положително и не се въвличат в отрицателните аспекти на борбата. Когато възникнат ситуации с борба и съпротивление, много по-вероятно е да подходим към тях по положителен начин, отколкото да се борим с тях.

Положителните действия създават положително пространство сред негативност
В една негативна околна среда е много важно да има пространство от положителност, което да се усети и да може да се преживее. По този начин дори това положително пространство да е малко, негативността има възможността да се изживее като негативност и да различи между себе си и положителното и евентуално да се преобразува в положителното. Също така това е и възможност за положителната страна да разбере по-добре себе си и какво означава да има положителност там, където има негативност.

Положителните действия създават повече решения
Мислите, чувствата и действията насочени към несъпротива, приемане и разбиране, са много по-добра форма за активно създаване на решения. Самата борба трудно създава  конструктивни решения.

Положителните действия ще се докажат като такива
Ако положителните действия се базират на законите на вселената, те рано или късно ще се докажат и ще преобразуват негативността.

Положителните действия са отличен пример
за сегашната ситуация, но и за бъдещите ситуации, които ще възникнат. Когато ситуацията стане история, хората ще погледнат обратно и ще се учат от нея, ще я вземат и ще я доразвият.

Казано накратко, това са някои от предимствата при избора на положителни действия вместо борба. Вие можете да добавите и още някои други.

Нека да видим истински примери от живота.

Вътрешно приемане на борбата

Една приятелка ми каза, че не съм бил гостоприемен спрямо нея. Пожелах да видя моята негостоприемност, каква е тя, как се чувства, повиках я мислено и тя веднага се появи във формата на жена. Попитах я дали иска да изрази нещо. Тя започна бързо да вика колко негостоприемен съм бил. Но като я гледах, тя беше толкова забавна, че започнах да се смея! И тогава тя също започна да се смее! И двамата видяхме, че това беше една голяма игра и прекарахме времето в усмивки и мир. Това беше вътрешно мисловно преживяване. Интересното е, че това вътрешно преживяване се отрази в истинския живот. Следващият път, когато приказвах с тази моя приятелка, същото нещо се случи. Негостоприемството беше прието, дадено му беше пространство да се изяви и беше преобразувано в бурен смях! Прекарахме си страхотно време заедно. Без никаква нужда от борба или съпротивление.

Египет и Интернет

Наскоро имаше революция в Египет и правителството се почувства нападнато от своите собствени хора. Хората организираха протестите си по интернет и какво направи правителството? Спря интернета, за да не може хората да се организират. Това беше истинска контра атака срещу хората! Правителството се надяваше, че това ще потуши силата на протестите, но всъщност се оказа само кратковременно решение, защото е естествен закон, когато нападаш, да подсилиш желанието за контра атака. Каква беше последицата? Много гняв у хората и следващата голяма контра атака беше намирането на 18 начина да се преодолее интернет блокадата. Също целия свят разбра за това и сега стотици хора работят върху изграждането на един свободен интернет, при който информацията може да тече свободно.

Примерът с Египет показва не само колко неполезно е да се отвърне на атаката с атака, ами също че тя създава точно обратното на това, което се желае.

Битки с брат ми като деца

Един друг много добър пример на несъпротива е от моето детство. Аз и брат ми, който е с две години по-малък, често се бихме. В някои случаи родителите ни разтърваваха, но когато тях ги нямаше, ние бяхме сами. И двамата се биехме. Не си спомням точно защо се биехме, но е факт, че това се случваше. Аз ще го ударя и той ще отвърне. По едно време той спря да се бие с мен. Аз го удрях с ръце, крака и пети, а той само се защитаваше и казваше „И какво? Може да ме биеш цял ден и няма да постигнеш нищо!“ и първоначално просто продължавах да го удрям. Но след известно време стана безинтересно да удряш някого и той да не отвърне и по време на биенето аз загубвах апетита си за борба с него. И това се случи много пъти. От време на време той отвръщаше, но в повечето от случаите – не. Интересът ми да го бия утихна с времето и това е може би главната причина, поради която спряхме изобщо да се бием! Сега, като погледна в миналото тези ситуации е ясно колко лошо щеше да бъде, ако той се беше съпротивлявал чрез отвръщане на боя и как липсата на неговото нападение ми е позволило да преживея нещо по-различно от жаждата за бой и е направило пространство за ненасилствено съзнание в огъня на борбата.

Много други примери могат да се дадат и може би вие ще си спомните за някои ваши преживявания. Оставям ви със следните мисли.

Въпроси за размисъл

Ако бъда нападнат, какво всъщност е нападнато? Какво е наранено и това аз ли съм? Мога ли да бъда наранен? Кой съм аз?

Има ли истина в атаката, която се опитвам да избегна?

Какво мога да науча от цялата ситуация?

Нуждае ли се нещо негативно от още негативно, съпротивление и борба, или се нуждае от състрадание? Мога ли да бъда състрадателен към негативност и неща, които не харесвам вътрешно и външно?

Оптимално ли е времето прекарано в борба и съпротивление в моята ситуация? Няма ли по-добър начин?

Ако не харесвам някой навик, добре ли е да се боря срещу него или да създавам един друг навик, който е много по-добър и спонтанно замества навика, който не ми харесва?

Полезна ли е комуникацията ми с човека, с който се боря? Как тя допринася за решение на ситуацията, която имаме? Създава ли повече борба или повече решения?

Приемал ли съм някога нападение, без да съм му отвърнал? Не е ли интересно нещо да се изпита? Как е? Какво се случва вътрешно и външно?

Отвръщал ли съм с любов на това, което ме напада? Има ли любовта силата да преобразува битката?

Подобни творби


About Николай Георгиев

Интересувам се от цялостно подобрение на човешкия живот. За да постигнем това е важно да отваряме и споделяме важна и полезна информация и да се развиваме непрекъснато. Може да се свържете с мен чрез nikolay (точка) h (точка) georgiev (в) gmail (точка) com или да прочетете повече тук.
This entry was posted in За Разума and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.