Изобилие от оскъдност (Синята икономика)

<— Към „Възпроизвеждане на екосистемите за синя икономика

Това е първата подглава от главата „Възпроизвеждане на екосистемите“ от Синята икономика.

Когато П. Лугари предлага превръщане на саваната Вичада в Колумбия в тропическа гора, каквато някога е била, никой не смята, че това е възможно. Саваната на западния бряг на река Ориноко била безполезна. Нивото на pH било ниско, водата не ставала за пиене, достъпът по земя, вода и въздух бил труден. Кой би закупил дори и един акър? Земята била откупена от Лугари чрез грантове и струвала близо $2.50 на акър. Банковото финансиране станало възможно благодарение на М. Ривера. Лугари постоянствал в засаждането на растения, без да има нито опит, нито финансиране, използвайки нов изобретателен подход, за да превърне сухата, лишена от живот савана в истински рай от тропическо биоразнообразие. Днес, четвърт век по-късно, Лугари посреща посетителите на 20 000 акра възстановена тропическа гора. Той и неговият екип откриват, че симбиозата между микоризни гъби (Микориза – симбиоза между гъби и висши растения, при която гъбите свързват свободния азот, който се усвоява от корените на растението и по този начин получават от него органични вещества, предимно въглехидрати) и карибски бор не само осигурява оцеляване на 92% от засадените фиданки, но и променя физическите характеристики на региона. Как става това?

Когато бъде посят заедно с гъбата „бохемски трюфел”, малкият карибски бор създава малко защитено пространство, което предпазва почвата и корените от ултравиолетовите лъчи на слънцето. Въпреки че температурата остава висока и значителна част от боровите иглички опадват, дървото продължава да расте, защото получава достатъчно хранителни вещества, благодарение на гъбите. Килимът от паднали иглички повишава съдържанието на влага в почвата и запазва компостните материали, които в противен случай биха били отнесени от водата.

Този слой от органични материали контролира температурата на почвата. Когато дъждът пада върху много гореща почва, той не може да проникне навътре, дори и структурата й да е пореста и поради това по-лесно се оттича, предизвиквайки ерозия. Когато дъждът пада върху по-хладна почва, вероятността водата да попие в нея е по-голяма. Водопропускливостта на почвата, причинена от намаляване на разликата в температурата на дъждовната вода и повърхностния слой, създава условия за покълване на нови семена. С растежа на гората се увеличава и биоразнообразието, а дъждовете стават по-чести. Сухата савана с липса на питейна вода и високо-киселинна почва се превръща в тропическа гора с достатъчно питейна вода и процъфтяващ растителен свят.

При пристигането си в Гавиотас, за да документира на лента това, което малцина биха повярвали, японският снимачен екип вижда облаци, приближаващи се към саваната и носещи се над нея. В момента, в който тези облаци достигат по-хладната атмосфера над гората, удивените членове на екипа усещат освежаващия дъжд, който започва да пада над тях. Наистина зелената гора е по-свежа от поглъщащите жегата равнини. И така, когато повърхността е хладна, облаците отдават пазената в тях влага, благодарение на по-ниската точка на оросяване. Оставяйки в миналото 450 години на разрушителни земеделски практики и отглеждане на тревисти растения за храна на животни, в Лас Гавиотас процъфтява една прекрасна симбиоза между гъби и дървета, създавайки условия, които съживяват цялата гора.

Освен впечатляващите промени в климата и почвата, резултат от този проект е и покачването на стойността на земята. Земя, която може да произвежда, е земя, която има стойност. За 21 години стойността на всеки акър савана, превърната в тропическа гора, измерена само чрез стойността на питейната вода, прибраната реколта и осигурения поминък, се е покачила над 3000 пъти. Преди възстановяването на горите жителите на региона около Лас Гавиотас нямат никакъв шанс да получат работа. Те страдат от стомашно-чревни заболявания, нямат достъп до чиста питейна вода, не получават медицински грижи. Само едно поколение по-късно водата е благо, до което всички имат достъп почти безплатно. Продажбата на излишната вода на богати хора в Богота, които са склонни да платят за нея същата цена, каквато дават за вносните марки Сан Пелегрино или Евиан, осигурява на Лас Гавиотас паричен поток, какъвто преди не е съществувал.

Вдъхновен от устойчивия паричен поток, от лицензираното в световен мащаб портфолио от технологии, от щедрото възнаграждение и от ползите за местната общност, наброяваща 2000 души, У. Харисън младши ръководи разширяването на Лас Гавиотас от 20 000 на 250 000 акра. Въз основа на направения от JP Morgan анализ на развиващите се пазари, той предлага на А. Урибе, президент на Колумбия, инвестиционен пакет, възлизащ на 300 милиона долара. Тази разширена инициатива би могла да създаде около 100 000 работни места през следващото десетилетие, като в същото време неутрализира въглеродните емисии на страни, като Белгия и Холандия.

В сфери, където правителствените служби и бизнес организациите никога не са носели полза на местните общности, визията и новаторският подход на един човек могат да отговорят на нуждите на хората. Това постижение, грижещо се за природата и хората, и спазващо идеалите на предприемачеството, постига успех, като възпроизвежда естествените процеси в екосистемите. Успехът на Лас Гавиотас показва, че взаимодействието между налягането, температурата, повърхностното напрежение, проводимостта, магнетизма и толкова много други фактори, е това, което кара вятърът да духа и дърветата да растат. Когато разберем взаимовръзките в преплетената картина на природата, пред нас ще се разкрият множество нови подходи.

Към „Продоволствена сигурност в Африка (Синята икономика)“ —>

 

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.