Продоволствена сигурност в Африка (Синята икономика)

<— Към „Изобилие от оскъдност (Синята икономика)

Това е втората подглава от главата „Възпроизвеждане на екосистемите“ от Синята икономика.

Центърът Сонгхай в Западна Африка, разположен в Порто Ново, столицата на Бенин, се ръководи от отец Г. Нзамуйо. През 1985г., отец Нзамуйо започва борба с глада и за осигуряване на храна за жителите на Африка. Има само няколко акъра блатисти земи, дадени му от бившия президент на Бенин. Днес, четвърт век по-късно, той е изминал целия път от разрушаваща се околна среда до впечатляващо използване на възможностите за продоволствена сигурност в Африка.

Под ръководството на отец Нзамуйо, Сонгхай създава система на кръговрат на веществата и енергията. Отпадните води, както и всички отпадъци, произвеждани от хора и животни, се събират в три-камерен биореактор. Прибавя се нарязан воден хиацинт (бързо разпространяващо се местно водно растение). В биореактора, комбинираната биомаса се разлага, при което се произвежда метан, който се използва като източник на енергия. След минерализацията остатъчният материал се използва за храна за зоопланктон, фитопланктон и организми, живеещи на дъното на водни басейни, които от своя страна служат за храна на рибите. Дизайнът на биореактора осигурява високо ниво на производство на газ, подражавайки на киселинно-алкалните процеси, които тялото ни използва, за да спре разпространението на вредни бактерии. Нивото на pH варира от киселинно в биогенератора до високо-алакално в близките езера, пълни с водорасли. Анаеробните бактерии и слънчевата светлина помагат за превръщането на въглеродния диоксид в кислород от микроводораслите, като по този начин завършват естествената система, при която не се отделят никакви вредни емисии.

Сонгхай се изправя пред голям проблем с хигиената: мухите. Съществуват химически препарати за борба с тях, но те не са приложими в среда, в която се произвеждат хранителни вещества и която се стреми да бъде екологична. Стратегията, използвана от отец Нзамуйо, е удивителна. За да разреши проблема, той обръща внимание на личинките, ларвите на мухите.

Всички отпадъци от кланиците в Сонгхай се събират на специално място, където малки циментови квадрати, дълбоки едва колкото една човешка педя, са напълно оградени от водни канали, в които плуват шарани. Огромното пространство е покрито с мрежа, така че да не могат да влязат птици. Пролуките в мрежата са точно толкова големи, колкото да могат да се проврат гладните мухи. Мухите са силно привлечени от отпадъците от кланиците – всичко, което не става за ядене от хората. Това пиршество за тях е превърнато в огромна ферма за личинки с капацитет от близо тон на месец. И въпреки това никъде другаде в центъра не можете да забележите дори и една муха. Всички те се събират върху това, което за тях представлява възхитително количество хранителни вещества, наяждат се до насита и оставят ларвите си там. След това полуразградените отпадъци се напръскват с вода, така че ларвите да паднат на повърхността и да могат лесно да бъдат събрани.

Какво можете да правите с личинките? Основната им местна употреба е като евтина храна за риби и пъдпъдъци. Както яйцата на пъдпъдъците, така и рибата помагат за доброто хранене и продоволствената сигурност. Но ензимите, съдържащи се в личинките, имат потенциал да донесат още по-голяма полза. Те имат медицински качества, които доказано лекуват рани, като задействат растежа на фибропластите (клетки, които участват в изграждането на дермата на кожата). Как да извлечете ензимите, като същевременно запазите живи личинките, за да ги ползвате за храна на риби и пъдпъдъци? Много просто: личинките изпускат ензимите, ако са потопени в солена вода!

Ето още един пример за удивителен дизайн на екосистемите. Първоначалната цел на отец Нзамуйо е била да намали заболяванията, като намери естествен начин да се справи с нашествието от мухи. Това решение от своя страна осигурява ензими, които спомагат за естественото заздравяване на рани. Тези ензими може би могат да генерират и едва доловими електрически импулси, които обаче все още не могат да бъдат измерени, поради липсата на подходящи уреди. Тези импулси задействат самовъзстановяването на клетките. Личинките са се научили как да използват законите на физиката.

Лечението с личинки е одобрено от правителствата по целия свят, особено за пациенти, страдащи от диабет. Използването на ензимите, а не на самите личинки, може да бъде бързо одобрено от регулаторните органи. Това ще е добре дошло, защото основната причина за ампутации в Африка са нелекуваните рани.

Към „Остров на мечтите (Синята икономика)“ —>

 

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.