Остров на мечтите (Синята икономика)

<— Към „Продоволствена сигурност в Африка (Синята икономика)

Това е третата подглава от главата „Възпроизвеждане на екосистемите“ от Синята икономика.

Преди близо хиляда години най-великите търговци на Флоренция и Русия строяли църкви и складове в Готланд, малък, но забележителен остров в самия център на Балтийско море. Пристигането в столицата Висбю оставя траен спомен в посетителите. Огромната каменна стена, която огражда града, опасва не само историческите сгради и катедрали, но и традициите, предавани поколения наред.

С настъпването на 21-ви век жителите на града се мъчат да открият начини за развитие в условията на световна икономика. Изглежда туризмът е единственият вариант. И наистина с близо един милион посетители годишно, туризмът има най-голям принос към икономиката на Готланд. През летните отпуски населението на града нараства близо десет пъти, за да се свие отново през останалото време на годината.

Въпреки трудностите, жителите на града желаят добро бъдеще за следващите поколения, за да не се налага младите да напускат острова. Хрумването им е да създадат устойчиво общество в единство със суровините, които земята предлага и в съответствие с признанието за град, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. По покана на проф. д-р К. Хеден, обществото създава визия за своето бъдеще, като привлича в обсъждането студенти, банкери, политици, изследователи и предприемачи, които заедно търсят решение на основните въпроси.

Всеки наблюдател, търсещ други възможности за развитие освен туризма, веднага би забелязал селските райони. Изпъстрен с очарователни църкви и кокетни къщички, пейзажът е бил оформян с много любов в продължение на векове. Когато захарното цвекло е въведено като земеделска култура преди сто години, то се оказва толкова успешно, че около него се създава изцяло нов отрасъл. С настъпването на глобализацията обаче, заводът за обработка на захарно цвекло е принуден да затвори врати поради малкото си и скъпо производство. Хората нямат полза да отглеждат каквито и да било земеделски култури освен моркови. Известни със своя жълтеникаво-червен оттенък, морковите, отглеждани в Готланд, придобиват по-добър вкус, благодарение на алкалните характеристики на почвата. Въпреки че производството на моркови не е трудно, продажбата им в други страни от един остров в средата на Балтийско море се оказва проблем. Освен това доставчиците на големите хранителни вериги често отхвърляли голяма част от реколтата, защото морковите не отговаряли на изискванията за размер и форма.

Жителите развиват нов подход, който се възползва от кръговрата на веществата и енергията, като в същото време създава добавена стойност и нови работни места. Х. Олстен, местен банкер, харесва идеята за производство на нов продукт – прясно-изпечени сладкиши с моркови. Хрумването за създаване на пекарна за сладкиши с моркови не била за пренебрегване. Било постигнато споразумение и бързо била съставена рецепта за вкусния сладкиш. Изпечени и след това замразени, сладкишите с моркови от Готланд се радвали на огромно търсене не само в Швеция, но дори и в далечна Азия. За пет години служителите в местната пекарна нараснали от пет на тридесет.

Следващият голям стремеж бил задвижен от желанието да се постигне по-голяма пазарна стойност, като се употребява пълноценно цялата реколта. И. Андерсон, друг виден гражданин на Готланд, влага в разработване и строителство на център за разделяне на морковите, където целият добив може да бъде съхраняван и обработван с помощта на машини. Реколтата се разделя в различни класи и всяка от тях се опакова отделно – малки морковчета, дълги и тънки или къси и дебели моркови, моркови със странна форма. Изненадващо се оказало, че почистените и опаковани дребни моркови, които преди били смятани за твърде малки, за да имат някаква пазарна стойност, сега можели да бъдат продадени на четири пъти по-висока цена от останалите. Най-големите моркови не се опаковат, а се използват за производство на сок от моркови, което се оказва изключително доходоносна пазарна ниша. Интересен факт е, че те дават и най-много сок – около 40% повече. Останалата след изцеждането маса не се изхвърля, а се използва като хранителна смес при отглеждането на свине.

Разделянето на морковите с цел извличане на максимална полза от реколтата е свързано с големи предизвикателства. Машините могат да се справят с обработката на цялата реколта, само ако количеството е разпределено равномерно през годината, а не само в шест-седмичния период на прибирането й. Съхранението на реколтата в продължение на 12 месеца изисква значително вложение в складово помещение, в което да се поддържа постоянна температура от 0°С. Когато прогнозите подкрепят доходността на това начинание, следващото предизвикателство било необходимостта от голямо количество електроенергия.

След като видял изчисленията, И. Андерсон решил да поеме риска, цялото съоръжение да бъде снабдявано с електроенергия, произвеждана единствено от силата на вятъра. Всички операции – складиране, сортиране, обработка, опаковане, продажба (включително на дълбоко замразени сладкиши с моркови) се захранват от вятърни електроцентрали. Вложението в тези електроцентрали бързо се възвръща, благодарение на продажбата на продукция в чужбина. Оценката на броя на пряко и косвено създадените работни места възлиза на 250. Това преосмисляне на възможностите за използване на един толкова обикновен продукт, като моркова, създава нови работни места, намалява разходите и осигурява на жителите на Готланд сигурен поминък.

Намирането на стойност в местните ресурси създава устойчиви предприемачества, които могат да повлияят на икономиката на страната, дори и да са разположени на изолиран остров в Балтийско море. Трябва да признаем на жителите на Готланд, че това не е единствената им добра дейност. Други хрумвания също показват новаторския им дух, като съчетаното производството на бира и хляб. Пивоварната в Готланд прави чудесна бира за местното население. Зърното, останало след процеса на производство, се доставя на местната пекарна, където се използва за хляб. Това е още един прекрасен пример на превръщане на отпадъците от един процес в суров материал за друг. Използвайки местни ресурси и кръговрата на веществата, и насърчавайки предприемачите да прилагат конкурентноспособни идеи, жителите на Готланд създават напълно нови възможности.

Към „Напредничавите решения на Пуебло (Синята икономика)“ —>

 

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.