Термитите – владетели на въздушните течения (Синята икономика)

<— Към „Структура и поток (Синята икономика)

Това е втората подглава от главата „Ефикасност на суровините в природата“ от Синята икономика.

Първите фермери на Земята са били термитите и мравките. Преди около 100 милиона години, термитите трябвало да се приспособят към променящите се климатични условия. Успешната им адаптация включва система, подобна на парниците. Те управляват вътрешната температура и влажност в мравуняка, като по този начин си осигуряват условия, идеални за развитието на гъбички, които са основната им храна. Успешно постигат продоволствена сигурност и еволюират от ловуващ и събиращ храната си в уседнал животински вид, много преди хората да сторят това.

Това възхитително владеене на температурата, влажността и атмосферното налягане следва законите на физиката. Термитите са разработили перфектна форма за комините, в които въздухът се затопля и съответно се издига, водейки до различно налягане в гнездото под него. Тъй като термитникът е свързан с околната среда посредством малки подземни тунели, външният въздух навлиза в него, за да се изравни налягането. Този процес илюстрира третия закон на Нютон за движението – „За всяко действие съществува равно по сила и обратно по посока противодействие.“ Но тъй като температурата на въздуха, който минава през подземните тунели, варира в малки граници, влажността и температурата на околната среда определят колко влага остава във въздуха, който влиза в термитника. Термитите знаят как да изчисляват и строят своите домове навсякъде по света при всякакъв климат, осигурявайки си идеални условия за растеж на богатия бял мицел, който е основният им източник на храна.

Шведският архитект Б. Варне прави наблюдения на термити в Зимбабве в края на 50-те години на миналия век. Чертежите на въздушните течения в термитниците изглеждат прости, но приспособяването им към съвременната архитектура е истинско предизвикателство. Друг брилянтен шведски архитект – А. Найкуист съставя математически формули, отразяващи прозренията на Варне. Той създава цялостен модел, който прави настоящите системи за климатизация да изглеждат твърде остарели. Въз основа на проучвания на структурата на термитниците, Найкуист открива, че могат да бъдат създадени сгради, които при необходимост да се отопляват или охлаждат без обитателите им да са заключени в изолирани непроветрени помещения без достъп до свеж въздух и при условия, подходящи за развитието на бактерии и микроби. В такива помещения, когато един човек кихне, всички настиват. Едва ли това е целта на пестенето на енергия!

Училището Лагарбей в Тимра край Съндсвал, Швеция, е с дизайн, който Найкуист адаптира спрямо гениалните решения, които термитите и древните цивилизации са намерили, за да отопляват или охлаждат жилищата си без да използват енергия или изкуствена изолация, за да запазят топлината или прохладата вътре. Система от отдушници и канали създава вентилация, която регулира температурата и поддържа свежестта на въздуха.

Уменията на термитите са много поучителни, въпреки че видът им е подложен на унищожение по целия свят заради предполагаемия му огромен апетит към дървесината. Ако вземем предвид, че термитите са отговорни за дългосрочното обогатяване на почвата, може би няма да сме толкова зле настроени към тях и ще започнем да оценяваме ползите, които ни носят. Всъщност около 15% от растителността на Земята се превръща в източник на хранителни вещества за гъбичките, с които термитите се хранят. Разлагащите се останки излъчват топлина, благодарение на която термитите оцеляват през зимата, като в същото време обогатяват дълбоките слоеве на почвата за десетилетия напред.

От термитите можем да се научим как да освежаваме въздуха в сградите без да ги затопляме или охлаждаме. Ако въздухът е свеж, ще намалее рискът от развитие на т.нар. „синдром на болната сграда“, при който застоялият, наситен с микроби въздух остава вътре и води до различни болести в резултат на замърсяването с гъбички и бактерии. В света на термитите същата тази система регулира и нивото на влажността, от което зависи развитието на гъбички, служещи им за храна. Системата за проветрение, създадена от термитите, поддържа точно и постоянно температура от 30ºС и 61% влажност. Единствената променлива, която термитите не управляват, е водата. Ако проливни дъждове залеят земята, термитниците могат да бъдат наводнени. Тези екстремни условия са сигнал за гъбата Termitomycis – деликатес дори и за хората – да започне да се възпроизвежда, за да гарантира оцеляването си. Царицата на термитите пренася в устата си спори от гъбата до новото гнездо, където отново може да започне отглеждането й.

Първата многоетажна сграда, възпроизвеждаща находчивите решения на термитите, е издигната в Хараре, столицата на Зимбабве. Бизнес-търговският център Ийстгейт се отоплява и охлажда само благодарение на естествени въздушни течения. Икономическите ползи от тази нова система са изключителни. Намаляването на пространството между етажите, използвано за въздуховоди, сваля точката, при която се избиват вложените средства от 55 на 46%, реално прибавяйки още един етаж при запазване на височината на сградата. В същото време вложенията са по-малки, а оперативните разходи също падат с 10-15%. Банките финансират проекти, при които има по-нисък риск и по-висока възвращаемост, началният капитал е по-малък, а наемите – по-ниски. По-ниска цена, липса на необходимост от периодична поддръжка, пасивна климатизация, вместо механична такава, също привличат добри възможности за финансиране.

Към „Райе в различен цвят (Синята икономика)“ —>

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.