Пустиня на изобилието (Синята икономика)

<— Към „Райе в различен цвят (Синята икономика)

Това е четвъртата подглава от главата „Ефикасност на суровините в природата“ от Синята икономика.

Тъмното оцветяване и изключителната продължителност на живота на велвичията, вид пустинно растение, ни дават допълнителен повод да преосмислим схващането, че белия цвят е единствения начин да се справим с жегата. Пустинята Намиб е суха от поне 55 милиона години и се смята за най-старата пустиня в света. Ако скакалец случайно скочи от камък върху пустинен пясък ще бъде обгорен и ще загине за броени минути. В тази лишена от вода среда, в която вали веднъж на седем години, велвичията не само оцелява, но и продължителността на живота й се изчислява на около 2000 години и дори повече, което вероятно я прави най-старото живо растение на планетата. Тя е усъвършенствала техника, чрез която улавя капчици роса, както и способност да извлича влага от над два метра дълбочина.

Светлите цветове отразяват слънчевата светлина и намаляват загряването на повърхността. Въпреки че хората оценяват ниските температури, те могат да се окажат по-скоро недостатък в пустинята. Там основната цел не е по-малко топлина, а намаляване на точката на оросяване, така че дори и минимални количества влага да могат да бъдат уловени. По-ниската температура на повърхността увеличава точката на оросяване и води до по-малко влага всяка сутрин. Тъмните цветове имат по-ниска точка на оросяване, заради по-топлата повърхност и по-хладния въздух. Това означава поглъщане на по-голямо количество топлина през деня, само че растенията и бръмбарите могат и да отдават топлина. Членовете на тази пустинна екосистема оцеляват, намалявайки топлината, като я отдават чрез вентилация, което е още един пример за това как природата използва законите на физиката.

Пустинята Намиб е дом и на огромно разнообразие от лишеи. Те са симбиоза на два вида организми – гъбички и водорасли. Гъбичките служат за тяло и събират вода за лишея от сутрешните и вечерните мъгли. Чрез фотосинтеза водораслите произвеждат хранителни вещества, необходими за оцеляването на лишея. Въпреки че техният мицел може да е дебел едва две клетки, тези лишеи вероятно са най-добрите миньори в света, заради способността си да проникват и в най-твърдите камъни.

Идеята ни за проникване в скалите е оформена от А. Нобел, изобретателят на динамита – химическата смес, с чиято помощ днес извличаме руди от земните недра. Човечеството често разчита на химията, докато природата първо се възползва от законите на физиката. Микроскопичният размер на мицела на лишея му позволява лесно да се промъква в пространството между скалните кристали. Когато открие молекула магнезий, тя се измества към повърхността, за да може да бъде използвана от растенията, птиците и животните. В резултат на фината и прецизна техника на лишеите, фауната и флората в Намиб получават достъп до микроелементи, необходими за живота им. Приносът на всеки един вид осигурява оцеляването на всички, живеещи при тази температура, влага и светлина.

Към „Събиране на вода чрез привличане и отблъскване (Синята икономика)“ —>

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.