Завихрянията като бактерициди (Синята икономика)

<— Към „Сложно прикрепване (Синята икономика)

Това е седмата подглава от главата „Ефикасност на суровините в природата“ от Синята икономика.

Природата не решава проблемите си като излива върху тях поток от силни химикали. Има някои добре известни изключения като отровни змии, жаби, паяци и гъби. Но тяхната отрова винаги е насочена към другите и много рядко към членове на същия животински или растителен вид. Само паякът „черна вдовица” е всеизвестно изключение от правилото, каквото винаги се среща в биологията. Преди да се обърнат към смъртоносната химия и особено такава, която би могла да е мутагенна или канцерогенна към самите тях, видовете се обръщат към законите на физиката. И докато живите същества, особено флората и фауната, лесно могат да послужат за вдъхновение на хората – от поезия до нови технологии, то неживата природа също може да ни научи на нещо.

Чудили ли сте се как реките се почистват? Те използват физиката и хранителните нужди на две различни семейства бактерии. Движението на реките позволява непрекъснатото създаване на водовъртежи. При водовъртежите налягането и триенето в сърцето на завихрянето се увеличава до такава степен, че на нано-ниво разкъсват мембраните на бактериите, които пък се превръщат в храна за други речни обитатели надолу по течението. Разпределението на хранителните вещества позволява на бактериите и водораслите да минерализират излишната биомаса бързо и ефикасно. А смяната от богата на въздух вода с лишена от него, не позволява на вредните аеробни бактерии да се развиват.

Силата на завихрянията, създадени просто от течаща вода, подчиняваща се на закона на гравитацията, е сред най-впечатляващите примери, които сме изучавали. Виждали ли сте някога река да тече в права линия? Каква може да е логиката на многобройните й завои? Днес инженерите създават всичко в прави линии с ъгли от 90º. А известният виенски художник, дизайнер и архитект от 20-ти век, Хундертвасер, заявява: „Строгата права линия е чужда на хората, на живота и на цялото творение.”

В. Шаубергер, брилянтен австрийски изобретател, прекарва голяма част от живота си като лесничей. Той забелязва, че двойните вертикални и хоризонтални завихряния в реките карат твърдите частици да се утаяват в средата на речното корито, като в същото време това води до ерозия на почвата и скалите по бреговете. Един от първите му пробиви в дизайна е система за транспорт на дървесни трупи, която се извива подобно на река и позволява на трупите да преминават без блокиране или задръстване. Правите системи за транспорт блокират, криволичещите – не. В изправените речни корита се натрупват утайки, криволичещите реки осигуряват прясна чиста вода!

Шведските иноватори К. Халберг и М. Овесон създават нелинеен математически модел, който предвижда силата на завихрянията. С развитието на тези технологии можем да заменим химията с решения, основани на физиката. Възможната икономия на енергия и все по-голямото разбиране на естествената геометрия на завихрянията, предоставя многобройни възможности. Ако обединим тези идеи с покриви, покрити с хидрофобни и хидрофилни повърхности, подобно на пустинния бръмбар, можем да намалим употребата на материали и енергия и да произвеждаме вода по покривите на сградите. Благодарение на завихрянията, водата за пране на дрехи в дадена сграда, може да се използва само един-два етажа по-надолу, като намалява потреблението с пет до десет пъти.

Прохождащата шведска компания Ватреко предлага уред, използващ патентованата от тях технология, за да отстрани въздуха от водата. Това е примамливо предложение за всеки, който трябва да направи и съхранява огромни количества лед. Когато правите лед, замразявате както вода, така и въздух. Въздухът е изолатор. Затова енергията, необходима за замразяване и поддържане на леда на хокейните игрища и ледените пързалки зависи от съдържанието на въздух и вода в него. Технологията на завихряне премахва въздуха, спестява енергия (до 43%) и намалява както разходите, така и вредното влияние върху климата.

От гледна точка на бизнеса обаче, най-голямото преимущество на тази технология е, че произведеният чрез нея лед е кристално чист, което позволява поставянето на реклами под него. С отстраняването на въздуха, ледът остава здрав и не се пропуква дори под тежестта на разминаващите се с висока скорост играчи. Със сигурност рекламодатели с намалени бюджети биха оценили ползите от лесно различимото им лого в спортни предавания. Те дори биха могли да платят за начинанието. Това е нов бизнес модел: рекламодатели плащат за енергоспестяващи устройства!

Могат да бъдат сключени договори за значителни суми с големи хокейни отбори от цял свят, но в същото време хиляди по-малки ледени пързалки също могат да започнат да използват тази технология, за да увеличат приходите си и да намалят разходите на местните бюджети. Интересен факт е, че ледената пързалка в Телурайд, Колорадо, която е собственост на града, е вторият най-голям консуматор на електричество след пречиствателната им станция. Градът наскоро е закупил тази нова система за производство на лед. В Малмьо бързо осъзнават възможностите за пестене на ток и за допълнителни приходи и също въвеждат тази технология за производство на лед. Д. Хендерсън, треньорът на френския мъжки национален отбор по хокей, казва за кристално чистия лед: „Играчите са единодушни във хвалбите си за подобреното качество на леда по отношение на твърдост и издръжливост. Ледът е също така и по-прозрачен, което носи още една полза – по-голяма видимост за рекламите на спонсорите.”

Стойността, създадена чрез подобно приложение на физиката, е огромна и далеч надхвърля вложенията. Една съвсем проста технология дава конкурентно предимство в сферата на рекламата, която на пръв поглед няма нищо общо с въздуха, електроенергията и леда. По света има около 16 000 закрити ледени пързалки. Потенциалните икономии на електроенергия биха могли да достигнат до 200 милиона долара на година, ако всички започнат да използват тази технология. Разходите по въвеждането й са по-ниски от спестяванията за първата година.

Към „Естествен начин за предотвратяване на пожар (Синята икономика)“ —>

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.