Принцип на управлението 1 (Синята икономика)

<— Към „Разчупено мислене (Синята икономика)

Това е четвъртата подглава от главата „Да посочим пътя на пазарните водачи“ от Синята икономика.

Завършилите днешните бизнес училища следват правилото, че всичко се подлага на бизнес анализ, описан в подробен доклад и разкриващ ясен път към успеха и начини за справяне с конкуренцията. Управителите се обучават и от тях се очаква да работят в ясно определени сфери, които имат точни критерии за успех. Ако дадена компания не е конкурентноспособна, то тя не е жизнеспособна. Постигането на пазарен дял означава, че потребителите непрекъснато си купуват даден продукт, когато той им бъде предложен в добро съотношение между качество и цена. След като този модел стане общоприет, той започва да се съпротивлява на промените и често оправдава косвени щети върху природата и върху обществото. Ограничената гледна точка на този подход може да откъсне мениджърите от социалната етика, създавайки двоен морал. Удивително е, че предприятията често заключават, че да си „по-малко лош”, означава да си добър.

Концепцията за основен бизнес и ключови компетенции е основна през последния половин век. Ако се появи нов подход, който излиза извън рамките на ключовите компетенции, за мениджърите ще е изключително трудно да го приемат. Освен това новите технологии не могат да бъдат изведени на пазара само на базата на основните компетенции. Дори и водачът на пазара да е убеден, че новата технология дава предимство и пазарен дял, не е сигурно, че развитието на тази технология ще бъде одобрено. Често нови идеи се възприемат по-лесно от предприемачи, които не попадат сред водещите компании на пазара. Промяната в технологичните платформи и нуждата от нови компетенции освобождава новооснованите компании от необходимостта да имат минал опит в бранша.

Да вземем например пейсмейкъра. В продължение на 50 години това устройство ни дава начин да се справим с нарушенията в сърдечния ритъм. Захранва се от батерия, разположена близо до ключицата. Изпълненият ни със стрес живот гарантира, че през следващите години ще се нуждаем от милиони пейсмейкъри, всеки от които струва минимум $50.000. И докато всички се опитват да разработят по-добри батерии, решението на сърдечните проблеми не изисква нито хирургическа намеса, нито батерия. Цената на тази технология може да е едва $500; цената на нанотръбите не надвишава няколко долара.

Поставянето на кондуктор от нанотръба, който да провежда електрическия ток от здравата към увредената тъкан на сърцето, е вдъхновено от проучвания на клетки, които осигуряват проводимост в и около сърцето на китовете. Това е сфера на знания, която е чужда за производителите на пейсмейкъри. Никоя традиционна компания, произвеждаща медицинско оборудване, не разполага с основа, върху която да изгради този нов бизнес. Тази новост изисква проводник, карбонови тръби, способност за комуникация, естествен източник на енергия и дизайн на чипове. Подобно нещо е свързано с множество неизвестни и поради това водачите на пазара не са склонни да влагат в нея. Подобни „подривни технологии” изискват и нови служители, компоненти, бизнес планиране, сравними със създаването на нов фирмен отдел. И най-голямото предизвикателство е, че подобен подход би подкопал привлекателните възможности за печалба, на които се радват фирмите за производство на медицинско оборудване.

Кой би навлязъл в непозната територия, особено по време на криза? Ако управителите на най-високо ниво са взели решение да придобият срещу голяма сума устройство, което им дава сигурни приходи от доказана и успешна технология, защо им е да финансират изследвания или да одобряват вложения, които са в техен ущърб? Кой би спомогнал за преминаване към този подход, когато приходите от него ще са само незначителна част от тези сега и от които извлича финансова полза цялата система по здравеопазване, включително хирурзи, анестезиолози, фармацевтични компании и производители на батерии? Отговорът е очевиден: никой, който има изгода от пазара днес.

Друг пример е употребата на физическите качества на завихрянията. По настоящем компаниите, които се занимават с обезсоляване и пречистване на вода, разчитат на химични вещества и обратна осмоза. Химикали като хлора убиват бактериите, а налягане от 55 бара отделя солта от водата и прави морската вода питейна. Нова технология използва повишаващото се налягане в завихрянията за превръщане на калцита в арагонит. Още по-високо налягане пък разрушава мембраните на клетките на бактериите, а повишената водоплътност достига 4ºС, като изхвърля солта и оставя централната част от водния поток напълно чиста. Този подход е коренно различен от този, който водачите на пазара са възприели. Той изисква не само мисъл за бъдещето, но и желание да се овладеят новите технологии и да се придобият нови умения.

Към „Принцип на управлението 2: веригата за доставки (Синята икономика)“ —>

 

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.