Издателство „Скалино“, една българо-италианска приказка

Когато преди няколко месеца попаднах на ревюта за книгата „Възможните майки“, бях приятно изненадана от добрата идея. Колкото проста (в добрия смисъл на думата, от типа „как досега никой не се е сетил?“), толкова и интересна, забавна и неустоима. Много и различни жени (точният им брой е 116, на националностите им 5, а на текстовете – 124) споделят доста съкровени разкази по темата майчинство. Хубавото е, че позициите и мненията на авторките не са еднозначни, а за да стане още по-интересно, текстовете не са подписани, т.е. не могат да се обвържат с имената на корицата. Страхотно, нали? Следях с интерес информацията за книгата, когато разбрах, че от издателството са организирали представяния в много градове от страната (това ги отличава дори от грандовете в бранша, а?) и си запазих за тях датата във Варна.

Емилия и Райна (в средата) на представянето на Maternita possibili във Венеция, декември 2011, © сн. Фаусто Мародер

Въпреки че там небрежно пристигнах с колелото си, бях посрещната лично и като почетен гост на входа от две усмихнати и много сърдечни млади дами, за които после разбрах, че са двете съставителки на сборника и основателки на издателство „Скалино”. Емилия Миразчийска и Райна Кастолди са приятелки вече от доста години, още от времето когато и двете са били в първи курс в специалност културология на Софийския университет. След завършването и двете се омъжват в една и съща година, Емилия остава в София, а Райна, която е от Варна, отива да живее в Милано. Казват, че никога не са били до такава степен рамо до рамо, както когато се заемат да осъществят първия си общ проект – „Възможните майки“ – от самото възникване на идеята за тази книга до съставянето й и издаването й първо на български през април 2011, след това и на италиански – в края на септември същата година. Текстовете в двете издания обаче са различни, второто италианско издание е своеобразно продължение на първото, с други автори и истории. Например, след срещата ни във Варна, ме поканиха да напиша нещичко за италианското издание и въпреки че името ми е на корицата, не бих разбрала нищо от своя текст, ако не си го пазех някъде в архивите:)

© Сн. Галя Йотова

Чак след избистрянето на идеята за книгата създават и самото издателство през януари 2011 г., защото искат тази книга в пълния смисъл на думата да е първата, с която стартират дейността си. Аз бих казала, че това ще стане тяхната книга-емблема, защото една толкова добра идея логично има добри продължения, като това ще са проектите „Възможните бащи“ и „Възможните деца“. Хубавото е, че не остават само в този кръг, а междувременно вземат правата за България на два съвременни италиански романа: „Неправна кантора“ – първият роман на Федерико Бакомо, дебютирал с псеводнима Дючезни още докато е бил действащ адвокат (вече по книжарниците) и „Без токчета“ – първият роман на Франческа Ланчини, професионален модел и актриса (предстои да излезе през месец май 2012).

© Сн. Галя Йотова

Междувременно кандидатстват и печелят финансиране в конкурс на Програма „Култура“ на Столична община в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата с един проект за албум с фотографии и есета за София. Така през септември 2011 г. излиза албума „Софийски истории в кадър“ с автори Галя Йотова и Светла Петкова, в който те двете – фотограф и изкуствовед – участват със снимки и текстове (фотографа не само снима, но и пише, и изкуствоведът не борави само с думите, но и с обектива).

Това, заради което харесвам издателството и хората зад него, е обезоръжаващия устрем, с който представят и предлагат книгите си, отворения маркетинг, близък до хората, симпатичната им амбиция да обединяват автори от различни европейски страни с читатели от други страни и въобще целия този нов начин на работа. Поддържат активно сайта си, всяка една от книгите им има своя страница във фейсбук, а в блога на сайта си публикуват т.нар. „читателски дневници“ за книгите си, писани от различни читатели в три дни от една и съща съща седмица, избрана от съответния читател, поканен да изрази впечатленията си от някоя от книгите на „Скалино”.

Те са гъвкави и адаптивни, използват моментните си вдъхновения и идеи и това ги изпълва с удовлетворение. Например, запознават се с авторката на поредната им книга – сборника с разкази „Тънкостите на приготвянето“ Деница Дилова – след като я срещат в Разград, където са представили „Възможните майки” и я канят за автор в италианското издание, също като мен. Или пък се обръщат към Светла Кьосева, която живее в Унгария, с предложението да напише читателски дневник за „Тънкости на приготвянето“, а тя така се вдъхновява от идеята им за сборник с коледни разкази, че избира и превежда два такива от съвременни унгарски авторки и така се превръща в ко-съставител и преводач на планирания от „Скалино” коледен сборник.

Просто им личи колко много обичат това, с което се занимават, колко харесват книгите, които издават и всъщност колко се забавляват. А това май е единственият възможен начин работата да се развива и процъфтява. Желая им да запазят устрема и усмивките си, а ние очакваме още много и прекрасни неща от издателство „Скалино”!

 

Подобни творби


About Милена (Меми) Пехливанова

Здравейте! Е, добре, убедена съм, че клишетата са верни - ако мислиш положително, привличаш към себе си положителни неща, случки и особено хора. Днес в България имаме силна нужда от положителни новини, хора и отношения. Защото децата ни го заслужават! Можете да се свържете с мен на info (в) mamamemi (точка) com или чрез сайта ми www.mamamemi.com. Подкрепете статиите ми чрез банков превод: BIC:PRCBBGSF; IBAN:BG17PRCB92301030540213
This entry was posted in За Обществото, За Разума and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.