Зелено промиване (Синята икономика)

<— Към „Недостатъкът на преимуществата (Синята икономика)

Това е десетата подглава от главата „Да посочим пътя на пазарните водачи“ от Синята икономика.

Въпреки че много от нас се определят като позитивни и активни хора, ентусиазмът на потребителите и желанието на загрижените граждани да допринесат за постигане на устойчивост могат да се окажат пречка пред осъществяването на истинска промяна. В желанието си да намерим ”зелени” решения бързо приемаме очевидни идеи и предложения, макар че в действителност те може да не се окажат чак толкова добри. През 2006г. Европа започва да насърчава употребата на биогорива, но скоро осъзнава, че това ще намали количеството царевица, отглеждана за храна. Вместо царевица, подходяща за хора, земеделците засаждат такава за фураж или за биогорива. Цената на тази основна храна се покачва, а това допълнително вреди на продоволствената сигурност в развиващите се страни. Огромното търсене става причина най-големите търговци и преработватели да получат рекордни печалби, но в същото време причинява огромни проблеми на всички останали. ООН издава специално предупреждение и царевицата и палмовото масло вече не се препоръчват като материали за производство на биогорива.

По подобен начин имаме основание да поставяме под въпрос употребата на биоразградими сапуни, произведени от мастни киселини. Те се извличат от палмови дървета, растящи върху опустошени земи, които някога са били покрити с тропически гори. Питаме се, добре ли правим, като ядем вкусните гъби шийтаке, отглеждани в изсечените дъбови гори в Китай. Ако успеем да обхванем по-голямата картина, можем да избегнем прибързаното приемане на очевидни решения, които по-късно се оказват не по-малко вредни.

Преминаването към биоразградими сапуни в Европа и Америка разруши местообитанията на орангутана. Когато загрижени за околната среда компании създадоха линия от биоразградими сапуни, произвеждани от мастните киселини, извличани от палмовите дървета, успехът им накара и други компании да ги последват. За да бъде задоволено растящото търсене в световен мащаб, бяха изсечени милиони акра тропически гори и на тяхно място засадени палмови дървета. Подобна неволно нанесена вреда ни научи по трудния начин, че биоразградим не е равнозначно на устойчив. Зелени решения, които излагат на риск поминъка на бедните хора и биоразнообразието, са неприемливи и са просто форма на „зелена измама”.

„Зелени” решения, които използват токсични материали или процеси и имат нежелани странични ефекти не заслужават да получават награди за устойчивост. Нелогично е да хвалим някого за това, че нанася по-малко вреда, особено когато вредата е върху цялата екосистема, от която зависи животът на много видове. Етичното решение е да постигнем по-голяма полза, не да нанасяме по-малко щети. Замяната на азбест с халогени и бром за забавяне на огъня, например, не е реално решение. По-малко токсичният продукт си остава токсичен продукт. Трябва да търсим решения, които не замърсяват нито хранителната ни верига, нито околната ни среда. Можем да пренастроим мисленето си и да увеличим амбициите си. Аргументът, че малко токсини не нанасят никакви вреди, се основава на идеята, че нещо, което доказано е опасно, мутагенно и канцерогенно, е приемливо в микроскопични количества. Няма такава диагноза като „мъничко рак” – или си болен от рак, или не си! Същото се отнася и за идеята да използваш всякакви средства, за да извлечеш максимална печалба и след това да отделиш малка част от тази печалба, за да направиш нещо полезно за обществото. Тази компенсация е неетична, макар и за съжаление доста широко разпространена.

Невъзможността да се осъзнаят невидимите връзки отвъд очевидното е огромно предизвикателство, което трябва да бъде преодоляно при създаването на Синя икономика. Няколко иновации вече се провалиха заради недалновидност или недостатъци, които в началото не са били известни. Нова молекула за контрол на бактериите, разпространявана от Биосигнал, използва токсични разтворители в производството на синтетичен аналог. Първите хидрофобни/ хидрофилни повърхности, произвеждани от Кинетик за улавяне на росата в пустините, използват химически вещества, които представляват опасност за здравето на служителите и потребителите. Флуоресцентните лампи, създадени от Осрам, пестят много енергия и са добре приети от потребителите, но живакът, използван в производството, е токсичен. Той попада в природата, когато крушките се изхвърлят. Не може с чиста съвест да защитаваме пестенето на енергия, а в същото време да замърсяваме екосистемите с живак. Можем да се справим много по-добре от това.

Към „От 20 000 до 100 милиона (Синята икономика)“ —>

 

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.