Окуражаване на предприемачите (Синята икономика)

<—Към „Магистратура по брилянтна адаптация (Синята икономика)

Това е първата подглава от главата „Магистратура по брилянтна адаптация“ от Синята икономика.

Моделът на Синята икономика се основава на реалността. Въпреки че загубата на работни места и безработицата сред младежите са много сериозен проблем в развитите страни, истината, която трябва да признаем, е, че настоящият хаос в икономиката не оставя място за единия милиард нови работници, които навлизат на пазара на труда, особено в развиващите се страни. Невъзможността да създадем смислени длъжности и да осигурим заслужаващи си предизвикателства пред едно цяло ново поколение, е равносилно на това да кажем на младите, че за тях няма бъдеще, че тяхното поколение е изгубено. Всяка нощ над един милиард души си лягат гладни. Близо два милиарда души нямат достъп до чиста питейна вода. И което е по-лошо, настоящата икономическа система се основава на разрушителната идея за оскъдица, при която растежът се финансира, като дълговете непрекъснато се прехвърлят върху бъдещите поколения. Недостигът се смята за логична основа и необходимо зло, от което ще произлезе по-ефикасно разпределение на ресурсите. Този начин на мислене за оскъдица подклажда съпротивата на обществото срещу иновациите, защото описва промяната като заплаха за работните места.

Затова ще е нужно много въображение и участие на предприемачите в науката, социалната дейност, бизнеса, екологията и медиите, за да се развие Синята икономика. Естествените системи могат да изградят местни предприемачества, също както и еволюцията е приела новостите чрез разнообразие. Може би няма по-голяма сила, която да задвижи промяната, от младите по дух, готови и желаещи да поемат риск. Нужна е както ясна цел, така и упоритост. За щастие, не е нужен опит в даден отрасъл, нито пък много пари. Нужна е стабилна етична основа и знание как да създаваш постоянен поток от парични средства, каквото и да се случва.

Както отбелязахме, иновациите, описани в тази книга, може да се окажат трудни за възприемане от големите компании. Те се задоволяват с това да произвеждат повече от вече успешните си продукти и може би им липсват нови компетенции или пък може да не са склонни да вложат начален капитал в един нов подход. Това е огромно предимство за истинските предприемачи. Оставяйки здравата наука да ръководи действията им, а социалното и емоционално съзнание – тяхната визия, те могат да внедрят и развият новости, които ще доведат до промени във всеки отрасъл и цели пазари ще се насочат към по-голяма устойчивост. Те ще успеят като създадат здрави партньорства с институциите и постигайки жизнеспособност, благодарение на широка подкрепа от страна на потребители с различен социално-икономически статус. Пазарният успех ще произлиза от по-добри продукти, които струват по-малко от тези на конкурентите.

Времето на криза, когато пазарните лидери са поставени под натиск, а някои дори са на ръба на оцеляването, вероятно е най-подходящият момент за младежите и младите по дух да наложат нов бизнес модел. На практика те нямат много възможности за кариера, при условие, че милиони работни места са съкратени и добре платените длъжности за завършващите студенти са по-скоро изключение, отколкото правило. Обратно на очакванията, бариерите за навлизане на пазара всъщност са по-ниски в условия на криза. В една относително стабилна икономика, иновациите трудно стигат до пазара. Но когато цялата икономика е в смут, тези, които вземат решения, се хващат като за сламка за всичко, което изглежда стабилно или изпъква пред останалите. Големите компании може да са по-склонни да приемат продукти и методи, които се основават на изцяло нов или различен подход.

Задачата на предприемача е буквално да вдъхне живот на нещо ново, да бъде водещата сила, която превръща една идея в материя. Tой е свързващото звено между мисълта и превръщането й в реалност. Пазарният успех зависи от партньорствата. Един от начините да успееш с въвеждането на тези иновации е като изградиш партньорства с други хора, които имат силата да повлияят на пазара и да наклонят везните в друга посока. Пробивите често се осъществяват от агенти на промяната. Въпреки че съществуват множество иновативни консорциуми (помислете за ролята на медиите, местните активисти и неправителствените организации), има изградени начини за ефективно оказване на натиск.

Застрахователните компании, например, са напълно наясно с последните новости на пазара, изглаждайки тенденциите в световната икономика чрез застраховките, които им се налага да изплащат. Те очевидно могат да оказват натиск на пазара, особено когато има значителни спестявания. Те следят от близко множество статистики, което е една от основните им компетенции. Никой друг не знае как да борави с числа по-добре от тях. Всяко тяхно решение да се противопоставят на обичайния начин за правене на бизнес, се основава изцяло на статистиката. Застрахователните компании, потребителите, институционалните инвеститори, местните общности и власти, са заинтересовани страни, които налагат решения, които насърчават иновациите отвъд спокойната стъпка и зоната на комфорт на бизнеса.

За да илюстрираме по-добре това, нека да разгледаме как застрахователните компании печелят пари, предлагайки осигуровка срещу пожар. Когато статистиката показва висока детска смъртност в следствие на пожари, застрахователните компании и производителите започват да лобират за приемането на изисквания за употребата на огнезащитни вещества. Рискът от нанасяне на щети от пожар намалява статистически, ако при производството се използват огнеупорни материали. По-малко пожари означава по-голяма печалба за застрахователите. Ако няколко десетилетия по-късно статистиката покаже повишаване на алергиите, безплодието сред мъжете и дори случаите на рак сред млади хора, и това бъде научно свързано с използваните огнезащитни вещества, застрахователите отново ще предизвикат промени, като окажат натиск върху законодателите да ограничат употребата на предполагаемо вредните вещества.

Застрахователните компании и техните статистици знаят прекрасно, че корелацията не означава непременно причинно-следствена връзка. Вместо това, обръщането на тежестта на доказателствата е причина за промяна на бизнес модела. За да се подсигури, компанията трябва да покаже, че е обмислила всички възможности и е заключила, че никога не могат да настъпят отрицателни последствия. За агентите на промяната това може да е още една възможност за по-бързо приемане на иновациите. В нашия случай, забележете, че застрахователите могат да спечелят много, като продават на производителите на токсичните огнеупорни материали застрахователни полици за съдебни процеси на пострадали от продуктите им. Ако нови доказателства свържат даден химикал с дадена болест, застрахователната премия ще се увеличи, може би до степен, при която високите разходи ще принудят мениджърите да въведат промени по-бързо, отколкото ги налага законодателството. Разходите за застраховки и нежеланието на презастрахователните компании да покриват рисковете, ще принуди фирмите да предприемат действия.

Застрахователите ще увеличат още повече възможните си приходи, като използват данни за всеки от отделните им рискови бизнеси. Това би било една великолепна база от данни, която ще покаже очевидните пътища за развитие на отрасъла, окуражавайки иновациите въз основа на препоръки от страна на застрахователните компании. Те биха могли да създадат списък с вещества, за които се предполага, че причиняват здравословни проблеми, предлагайки техни заместители.

Към „Три нива на устойчивост (Синята икономика)“ —>

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.