Кръговрат на веществата и множество парични потоци (Синята икономика)

Това е глава шест от Синята икономика.

Дайте ми опорна точка и аз ще преместя Земята!

Архимед

В условия на криза позитивно настроените търсят решения навсякъде. Винаги съществуват сфери на растеж, дори когато икономиката като цяло е в спад. Здравеопазването, производството на храна и контролът на замърсяванията са три от тях, които дори и в трудни времена остават стабилни. Малко са пазарите, които имат по-голям потенциал за растеж, от нарастващото търсене на ядливи гъби в световен мащаб.
След появата на средната класа с покупателна способност в Китай, търсенето на гъбата шийтаке и други видове гъби скача многократно. Европа и Северна Америка също са привлечени от уникалните хранителни и медицински ефекти на някои непознати до момента гъби, като китайска черна дървесна гъба, зимна припънка или зимненка, мейтаке или гъба-овен и рейши (от японски „духовна сила”; „гъба на дълголетието”). Скоро тези гъби могат да станат част от ежедневието.

Броят работни места, нужни за задоволяването на търсенето на гъби, непрекъснато растат, тъй като тези деликатеси могат да бъдат произвеждани свободно в големи количества. Ву Сангонг, земеделец и учен, живял през 13-ти век, поставя началото на ползването на богатите на протеин гъби от китайците. Световна столица на производството на шийтаке е Кингиуан, разположен в делтата на Гуангдонг. Кингиуан е по-малък по площ от залива на Сан Франциско, но в района работят 120 000 души, заети в производството на шийтаке, чиято пазарна стойност на запад достига над един милиард долара. Според професор Ш. Чанг, експерт по гъбите в университета в Хонг Конг, чиито принос за международния успех в отглеждането на гъби е огромен, износът на гъби от Китай е надхвърлил $17 милиарда и е създал 10 милиона работни места през 2007г. Въпреки че това изненадва жителите на западните страни и експертите по прехраната, гъбите, отглеждани върху оризова слама значително допринасят за продоволствената сигурност на Китай. Останките от растения, плодове и зеленчуци служат за храна на пилета, патки, прасета и риби. Този източник на храна се допълва от протеини от гъбите, които превръщат растителните останки, особено сламата, в храна. Бактериите помагат за превръщането на тор в източник на вещества, необходими за растежа на водораслите.

Годишното търсене на тропически гъби в САЩ е едва 175гр. на човек. В Канада консумацията вече е двойно повече. В Хонг Конг пък се падат по цели 13,6кг. на човек на година. Ако жителите на САЩ започнат да консумират толкова, колкото канадците, това ще доведе до допълнителни приходи от два милиарда долара. Ако пък изяждат същото количество, като жителите на Хонг Конг, то производството на гъби ще се превърне в най-големия индустриален отрасъл в световен мащаб, надминавайки дори производството на петрол, по днешни цени. Значимостта на тази статистика се състои в това, че гъбите обикновено се отглеждат върху отпадъци от земеделска продукция, които сме свикнали да разглеждаме като нещо ненужно и просто да го изгаряме.

Биомасата от растителни люспи, кочани и слама не съдържа никакви полезни протеини или полизахариди, а гъбите са богати на протеини. На базата на суха маса, някои видове кладница могат да се сравняват с месото по съдържание на протеини и важни аминокиселини. Интересно е, че на Запад е най-голяма консумацията на белите гъби като печурката, въпреки че те са с най-ниско съдържание на протеини и за отглеждането им е необходим пастьоризиран конски тор. Някои страни дори внасят конски тор, за да отглеждат печурки. Представете си – съществува търговия на конски тор, нужен за производството на нискокачествени протеини! Това не е нито устойчив, нито конкурентноспособен бизнес модел за задоволяване на нуждата от прехрана на увеличаващото се население на Земята.

Взаимодействието на системите в природата може да осигури протеини от различни източници и затова никога не се разчита само на един. Това ни показва как можем да постигнем продоволствена сигурност в световен мащаб, като използваме наличните на местно ниво ресурси. Гъбите превръщат растителните отпадъци в храна. Частта от гъбите, която остава след прибирането на реколтата е мицелът. Той може да се използва за производството на богат на хранителни вещества фураж за животни. Животните от своя страна произвеждат тор, който бактериите обработват, обогатявайки почвата, върху която процъфтяват растенията и микроорганизмите. Кръговратът на веществата от видовете от едно царство към тези в друго е истинско чудо на природата. В екосистемите не съществува нито глад, нито безработица. Всеки е зает да дава най-доброто от себе си, задоволявайки основните нужди на всички и получавайки препитание от веществата, които са отпадъци за друг.

Бизнес моделът на производство на тропически гъби е прост. Първо, биомаса, богата на фибри, се стерилизира при високо налягане и температура, въпреки че някои знаят как този процес може да бъде пропуснат. През по-голяма част от времето основата, върху която растат гъбите, е мъртъв или разлагащ се биологичен материал. След това се поставят малки количества спори от гъбите. Тъй като по-голяма част от бактериите са били унищожени по време на стерилизирането, през следващите няколко седмици мицелът бързо се превръща в субстрат. След това се прилага термален или воден удар. Това кара гъбите да пораснат, тъй като те имат способността да се възпроизвеждат бързо, когато оцеляването им е под заплаха.

Китайците използват повторно сламата за производство на т.нар. „сламена гъба”. За съжаление някои култури като ориза например, са били генетично модифицирани да бъдат с по-къси стъбла, което означава и по-малко слама. Навсякъде другаде по света сламата се изгаря, предизвиквайки силно замърсяване на въздуха. Изгарянето на оризова слама в Египет е ужасяващ проблем и засяга над 20 милиона души в делтата на Нил. Трябва тепърва да се поучим от примера на Китай за превръщане на сламата в протеини и на гъбния субстрат – във фураж.

Настоящите практики в отглеждането на гъби не винаги са устойчиви. Ако в процеса се използва дъбова дървесина, дърветата се отсичат и нарязват, за да се превърнат във висококачествен компост за производство на шийтаке, една от най-скъпите и здравословни гъби на международния пазар. Нарастващото търсене на шийтаке заплашва устойчивостта на дъбовите гори в цял Китай.

През последните 15 години иновативното и ефикасно отглеждане на местни и тропически видове гъби се е превърнало в конкурентноспособен, целогодишен бизнес с ниски разходи. Иновациите са много и са довели до създаването на нов бизнес модел, вдъхновен от кръговрата на веществата в природата и вече прилагащ се в Африка и Южна Америка. Повишеното търсене на екзотични сортове на Запад, както и все по-достъпните им цени, са от критична важност за широкото разпространение на тази здравословна храна без съдържание на мазнини и холестерол. Това ще накара производителите да търсят все повече отпадъчни материали, като нужна за тях суровина. Тъй като производството на гъби изисква значителен ръчен труд, ще бъдат разкрити хиляди и дори милиони работни места. Предприемачите, работещи на местно ниво за реализиране на този огромен потенциал, ще дадат работа на много хора, особено в райони, където достъпът до пазара на труда е затруднен.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.