Въодушевлението около кафето (Синята икономика)

Това е първата подглава от главата „Кръговрат на веществата и множество парични потоци“ от Синята икономика.

В началото на 21-ви век гъбите изпреварват кафето като втората най-много търгувана стока в световен мащаб. Сега се появява нова възможност, която ще повиши стойността и на двете: гъби, растящи върху отпадъци от кафе. Кафето е причина за два вида отпадъци. Първият вид, който е и в най-голямо количество, се получава във фермите, в които се отглежда кафето и се нарича „пулпа”. Приготвянето на напитката пък води до втория вид отпадъци – утайката, която остава след изпиването му. От момента, в който кафените зърна излязат от фермата, до момента, в който се озоват в чашите ни, 99,8% от кафето е изхвърлено, а само 0,2% са озползвани. Това е причина за огромни замърсявания, но съществува нов градивен подход, основан на кръговрата на веществата, който превръща отпадъците в източник на суровини за отглеждането на гъби. Това разкрива пред нас безпрецедентни възможности. Производителите на кафе в момента печелят около 1/10 от цента за всяко еспресо, продадено в кафенетата за три долара. Надценката е 3000 пъти! Като се има предвид, че годишната консумация на кафе в световен мащаб през 2008г. е била 134 милиона торби (една торба тежи 60кг.), биомасата, която е била изхвърлена и оставена да изгние, възлиза на шокиращите 23,5 милиона тона. Ако потенциалната добавена стойност, която може да се извлече от отпадъците от отглеждането и производството на кафе, е дори и само равна на стойността, получена от зърната кафе, това си е истинска златна мина.

Гъбите растат върху лигноцелулоза. Огромното количество отпадъци от кафето се състои основно именно от лигноцелулоза. И което е още по-хубаво, растението, върху което растат зърната на кафето, е с твърда дървесина като дъбовете. През 1990г. проф. Ш. Чанг, доказва, че кафето е идеален компост за отглеждане на гъби, особено кладница и шийтаке. Дори и скъпата гъба с медицински качества, рейши, вирее върху утайка от кафе.

От фермата през изпичането до крайния потребител, кафето е строго следен продукт. Рядко ще намерите друга земеделска култура, подложена на по-здрав контрол на качеството. При варенето на кафето, гореща вода или пара преминава през смляното кафе и го стерилизира. Това е от голяма полза за производството на гъби, защото улеснява процеса на отглеждането им. В обработената и влажна утайка, върната в торбите, в които е била доставена, може директно да се засеят спори от гъби без да е необходимо повторното й стерилизиране. Това допълнително ще намали разходите и ще осигури редовни доставки за местните предприемачи. Освен това тъй като кофеинът в утайката кара някои гъби да растат по-бързо, паричният поток ще бъде по-голям в сравнение в типичната ферма за отглеждане на гъби. Това съвпада перфектно с нашия икономически идеал: по-малки инвестиции, по-голям паричен поток; една инициатива, множество ползи. Това от своя страна значи по-ниски разходи, по-бързи резултати, по-висока лоялност от страна на потребителите, повече доходи.
След като професор Чанг провежда първите проучвания, К. Харамийо прекарва шест години в изучаване на употребата на отпадъците от кафето за отглеждане на гъби. Д-р И. Миленкович от университета в Белград научно е анализирала употребата на субстрат от гъби като фураж за животни и не е установила спад в даваното месо и мляко. Ясно е, че този метод „от пулпа до протеини” носи големи икономически ползи.

Жалко е, че производителите на кафе просто оставят „отпадъците” от него да изгният, оправдавайки се, че това е полезен за почвата тор. Всяка година 16 милиона тона органични отпадъци, оставени да се разграждат в плантациите за кафе или в депата за отпадъци, произвеждат милиони тонове парникови газове. Подходът „от пулпа до протеини” намалява нуждите от дървесина. Това позволява на дърветата като дъба, например, да продължават да растат и да преработват въглеродния диоксид, което намалява опасните ефекти от климатичните промени. Вкарването на „боклуците” обратно в кръговрата на веществата улеснява управлението на отпадъците и намалява метановите емисии от гниеща биомаса. Обединението на производството на гъби и кафе води до намаляване на всички негативни последствия – две отрицателни неща водят до нещо положително.

Когато погледнем към кафето от гледна точка на световното развитие, осъзнаваме, че използването на пулпата, оставаща от производството, ще ни донесе много ползи, които ще компенсират отрицателното влияние, което тази монокултура причинява вече десетилетия. Това, което виждаме в настоящия модел, е, че кафето осигурява прехрана за производителите и техните общности, само когато пазарната му цена е висока. Когато тя падне под определен праг, производителите, техните семейства и цялата местна общност страдат. Значителен спад в цената на кафето води до бедност, която е толкова голяма, че много фермери орат земята с по две крави на всеки акър, а шансът им да свържат двата края клони към нула. В невъзможността си да осигурят прехрана за семейството си и готови на всичко, за да ги спасят от глад, фермерите изоставят земите си и се преместват в гетата в покрайнините на големите градове. Те се присъединяват към милионите хора, търсещи работа, която може да им предложи само ниско заплащане и мрачно бъдеще.

В края на 20-ти век Виетнам се превръща във втория най-голям износител на кафе в световен мащаб, предизвиквайки икономическа катастрофа в много страни и най-вече в Африка. Но в момента, в който кафето и гъбите се обединят, конфликтът между отглеждането на печеливша култура и постигането на продоволствена сигурност изчезва. Можем да си представим потенциалната възможност за справяне с бедността в районите, отглеждащи кафе, ако там бъде приложен този кръговрат, включващ растения, гъби и животни. Всеки килограм отпадъци се превръща в поне половин килограм богата на протеини храна за семейството на производителя. Тъй като субстратът от гъбите е идеален и безплатен фураж за животни, фермерите ще могат да отглеждат повече добитък, което допълнително ще заздрави продоволствената сигурност. Това е уникална възможност да видим как отпадъците от една печеливша култура като кафето, могат да доведат до продоволствена сигурност и много допълнителни ползи. Тези техники за производство ще бъдат добре посрещнати от младите, безработните, хората в неравностойно положение, както и от най-добрите магистри по бизнес администрация, които ще видят в това възможност да извлекат печалба практически от нищото. Десетилетие на полеви опити в Зимбабве показва по брилянтен начин тези ползи.

Програмата „Сираци обучават сираци”, стартирана от Чидо Говеро, самата тя сирак от седемгодишна, учи сираците как да отглеждат гъби от отпадъци от местното земеделско стопанство, включително и воден зюмбюл (или воден хиацинт), бързо-растящ вид, който се среща почти навсякъде в Африка. Водният зюмбюл е обявен за „враг номер едно” в Замбия и се унищожава чрез химикали и привнесени от други местообитания видове като бръмбара хоботника. В същото време само един килограм воден хиацинт е достатъчен за отглеждането на до два килограма гъби. Чидо събира диви гъби по време на дъждовния сезон и е усвоила техники за производство на семена за гъби. С нейна помощ и черпейки от нейното вдъхновение, момичетата сирачета, които са изстрадали много, намират волята и придобиват уменията да си изградят едно бъдеще без насилие и да си осигурят поминък и препитание. Продоволствената сигурност кара много хора да започнат да мислят и за нещо повече от намирането на храна.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.