Най-горният пласт почва (Синята икономика)

Това е първата подглава от главата „Да изпредеш копринена приказка“ от Синята икономика.

Преди векове китайците се изправили пред следния проблем: нарастващо търсене на храна и ограничена площ плодородна земя. Докато търсили начин да се сдобият с още обработваема земеделска земя, като възстановят повърхностния почвен слой, те наблюдавали и анализирали материалите и процесите, които природата използвала. Забелязали, че земеделието и животновъдството често не успяват да осигурят поток от подхранващи вещества и така стават причина плодородната почва да се изтощи. Техните открития и стратегията, която разработили, не само променили пътя на развитие на тяхната цивилизация, но може да позволят и на нас да използваме същия подход, който са развили екосистемите, за да променим икономическия модел, а от там и бизнес стратегиите на модерни продукти, вариращи от самолети до бръснарски ножчета.

Черницата вирее в по-голяма част от характерната за Китай суха почва. Листата й служат за храна на копринените буби. Тор от тях пада на земята, привлича бактерии и микроорганизми и бързо се произвеждат хранителни вещества, които обогатяват почвата. С години, след това с векове и дори с хилядолетия новият плодороден повъхрностен почвен слой се повишава с един милиметър на година. Това е равно на 15 до 25 тона органично обогатена почва годишно на всеки акър земя.

Естествената симбиоза между копринената буба и дърветата и приносът за обогатяване на почвата обещава продоволствена сигурност за нарастващото население. Китай провежда широкомащабна акция по залесяване. Докато династиите се сменяли на престола, плодородието на почвата било възстановено и поддържано. Безплодни в миналото земи, започнали да дават богата реколта без допълнителна обработка, оран или напояване. Земеделците редували различни култури като фъстъци и боб. Страните от Средния Изток и Европа също винаги са отглеждали черници и са се възползвали от положителното влияние върху плодородието на почвата и предотвратяването на ерозията. Италианците, както и турците, засаждат черници по границите на лозята, за да предотвратят ерозия на склоновете.

Тези естествени методи за възстановяване на повърхностния слой на почвата постепенно са били забравени, като практиките на устойчиво земеделие са били изместени от монокултури. Привлекателен бизнес и огромно богатство били създадени от производството на един от легендарните артефакти на човешката култура: коприната, извличана от копринените буби.

Според китайската легенда, идеята да се използват копринените буби за производство на коприна принадлежи на китайската императрица Си-Линг-Чи (Дамата на копринената пеперуда). Един следобед, докато седяла под една черница и пиела чай, един пашкул паднал в чашата й. Тя видяла здравите и меки влакна на пашкула да се развиват и започнала да ги вади от чашата си. Била смаяна и очарована, когато пред нея се разкрила нишка дълга над 300 метра. Твърди се, че императрица Си-Линг-Чи първа започнала да използва коприната за плат за дрехи или за увиване на плодове и зеленчуци, с цел запазването им свежи за по-дълго време. Нейният съпруг, император Хуанг Ди (известният Жълт император), пръв създал методи за отглеждане на копринени буби и изпридане на копринена нишка.

Както намеква легендата, коприната е случайно откритие. Тя е страничен продукт, който в началото не е имал никаква стойност в сравнение с дългосрочното стратегическо значение на възстановяването и обогатяването на почвата. В последните години производството на синтетичен полимерен текстил, направен от нефтопродукти, не само замени възобновимата коприна с невъзбновяемия петрол, но и лиши земеделската земя от милиони тонове естествен тор. Популярността на по-здравия и по-евтин синтетичен полимер направо унищожи производството на коприна. В следствие на това, засяването и отглеждането на черници беше изоставено. Хилядолетна традиция на възстановяване на повърхностния почвен слой беше забравена, само защото страничният продукт от нея не можеше да се състезава на днешния пазар. И което е по-лошо, когато пластмасите и полимерите навлязоха във всяка пазарна ниша, земята не само изгуби своя източник на хранителни вещества, но и започна да се нуждае от изкуствени торове, произведени от нефтопродукти, за да се повиши добива. Това води до увеличаване на количеството енергия, вложено за добиване на реколта, задълбочаване на зависимостта от твърди горива и повишаване на емисиите на парникови газове.

Загубата на повърхностния почвен слой е едно от най-големите предизвикателства пред продоволствената сигурност на бъдещите поколения. В Етиопия, страна с планински терен и силно ерозирали стръмни хълмове, дъждът и вятърът отнасят по един милиард тона повърхностни почви на година. Това е една от причините, поради които Етиопия винаги е на ръба на глада и никога не успява да събере достатъчно запаси от жито, за да си гарантира продоволствена сигурност. Само в следствие на пясъчните бури, Африка губи два до три милиарда тона фини частици почва всяка година. Това неумолимо лишава континента от неговото плодородие и биологична продуктивност, като в същото време засипва Карибския басейн с пясъчен облак, който нарушава крехкия баланс на кораловите рифове. Земеделските практики на европейците не са подходящи за климатичните условия в Африка.

Някои фермери сами изграждат почвата, върху която сеят. Повечето обаче разчитат на химични торове, пестициди и интензивно напояване. С използването на съвремените земеделски практики се губят един до десет тона повърхностен почвен слой на година. Не са рядкост и загуби от 125 до 250 тона на акър. В следствие на ерозия от един единствен пороен дъжд са регистирани загуби от 750 до 1800 тона. Като се вземе предвид влиянието на всички тези фактори, земеделците често се доверяват на обещанията за богата реколта, които им дават производителите на изкуствени торове и ГМО, макар подобни обещания често да са краткосрочни или подвеждащи.

В продължение на пет години проф. Д. Чан изучава подробно интегрираните земеделски системи около хилядолетната традиция на отглеждане на черници и копринени буби. Той помага на земеделците в над 70 страни да се запознаят с ползите от кръговрата на веществата, като започнат да засаждат черници и да отглеждат копринени буби с цел възстановяване на почвата. Техниките, разработени от проф. Чанг, вдъхновяват земеделци от цял свят, да създадат свои стратегии за кръговрат на веществата. Така древната китайска традиция постепенно се превръща в модерен отрасъл за производство на храна.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.