Гладко бръснене (Синята икономика)

Това е четвъртата подглава от главата „Да изпредеш копринена приказка“ от Синята икономика.

Пръв пример на неустойчиво потребление е ножчето за бръснене. Пещерни рисунки показват, че дори и праисторическите мъже са отстранявали нежеланото окосмяване, използвайки остри камъни или мидени черупки. Ранните египтяни бръснели както брадите, така и главите си, обичай, възприет от гърците и римляните.
Бръснарски ножчета, произведени в началото на 21-ви век използват 20 пъти по-малко метал от първите ножчета за еднократна употреба. Въпреки че това потвърждава стремежа към ефикасна употреба на материалите, по-ниската цена и по-широката достъпност водят до нисък стимул за удължаване на живота на продукта. Така значително нарастват продажбите, както и количествата отпаден метал. Около 10 млрд. бръснарски ножчета за еднократна употреба се изхвърлят всяка година, равняващи се на 250 000 тона ценен метал, който попада в депата за отпадъци. Последните модели самобръсначки увеличават броя на ножчетата на пет или дори шест. Това ни връща с години назад по отношение на ефикасността на използване на материалите.

Бръснарските ножчета са изложени на висока влажност и затова трябва да бъдат направени от специална устойчива на корозия стоманена сплав или от титан. Стоманата трябва да е достатъчно здрава, за да запази ножчето формата си, но и достатъчно гъвкава, за да бъде обработвана. Предпочита се карбидна стомана, защото тя се прави от въглерод, силикон, манган, хром и молибден, а останалото е желязо и повърхностен защитен слой титан. Стоманата се загрява до 1100° С, след което се втвърдява, като се потапя във вода до температура от -70° С. Стоманата се калява при температура от 350° С. След това бръснарските ножчета се щамповат в подходящата форма със скорост 800-1200 в минута. Тъй като острието е толкова малко, е нужна специална метална или пластмасова опора, която да го задържи. Точно както и титанът, неръждаемата стомана е част от модел на производство и потребление, който прави живота ни неустойчив. Целият този процес ни носи само няколко гладки избръсвания и после цялото ножче се озовава на боклука.

Сега производителите имат избор. Вместо да продължават да продават все повече ножчета, те могат да превърнат своя бизнес в нещо, което помага за разрешаване на проблемите на околната среда и безработицата, като предлагат по-евтин и по-качествен продукт. Бръснарско ножче от коприна би срязало косъма, но не би наранило кожата, защото просто прокарва по повърхността й стотици миниатюрни нишки. Всъщност то би било като мини-версия на косачката за трева. Технологията съществува. Усъвършенстването й и започването на производството е въпрос на време и средства. Фактът, че коприната може да замени полезните изкопаеми, намалявайки значително въглеродните емисии и дори улавяйки въглерода, разкрива идеалното съотношение ползи/разходи. При цени от 200 долара за килограм обработена коприна, всяко копринено бръснарско ножче ще струва по-малко от долар, а представянето му и усещането, което ще създава, ще бъдат равностойни на най-новите модели.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.