Фурорът около фураноните 1 (Синята икономика)

Това е шестата подглава от главата „От най-големия до най-малкия“ от Синята икономика.

(Първа част)

Първите живи организми на Земята били бактериите. Фотосинтезата, осъществявана от бактерии, се е появила преди поне 2.8 милиарда години, доста преди първите растения. И докато учените ги наричат „монера”, ние наричаме тези едноклетъчни „микроби”, „бактерии” и дори „буболечки”. Бактериите са навсякъде около нас и почти всичко, което знаем, произлиза от бактериите. Очите, носът и вкусовите рецептори на езика ни са свързани с тези първи живи организми. Изглежда малко от нас осъзнават, че живеем в симбиоза с бактериите. В действителност не сме нищо повече от пра-пра-пра-правнуци на бактериите! Като се има предвид, че не можем да смиламе храната си без тяхна помощ, изглежда доста странно, че искаме да ги унищожим всичките.

Откакто микроскопите ни позволиха да виждаме тези едноклетъчни организми без ядро, а науката и компаниите ни убедиха в злите им намерения, ние се опитваме да ги унищожим. Ако сме толкова решени да го направим, използвайки най-силна химия и антибиотици (които по начало се основават на гъбичките), се оказва, че … убиваме себе си. „Дезинфекцираме” баните и кухните си с препарати, опасни за живота. Дори и да мием зъбите си два пъти на ден, в устата ни вероятно пак има повече бактерии, отколкото жители на Земята. Стремежът ни да убием бактериите със сигурност е обречен на неуспех. Бактериите са основна форма на живот, разпространена навсякъде по света и съставят около 10% от тялото ни, измерено в килограми.

Много вероятно е да се провалим и с прекомерната употреба на бактерициди. Тези химикали не само водят до повече случаи на рак и до редица вредни за здравето и физиологията странични ефекти, но и желанието ни да ги унищожим, ги кара да мутират по-бързо. Бактериите се стремят към модифициране на гените, защото нямат нито ядра, нито ДНК. Стремежът ни да ги унищожим, въоръжени със силна химия, води тези миниатюрни, но могъщи организми по еволюционния път към създаването на супер-бактерия. Нашите имунни системи, вече отслабени от справянето с все по-неефективни химически бактерициди, и функциониращи без наличието на полезни бактерии, унищожени от същото това химическо претоварване, няма да издържат. Двойният смъртоносен удар на химическата атака и отслабените ни естествени защитни сили, изчерпват способността на тялото ни да се справя ефективно.

След като опитът ни да убием бактериите може всъщност да убие нас самите, си струва да видим как втората форма на живот на земята – микроводораслите или „протиста”, предшественикът на морските водорасли – се адаптира към бактериите, първата форма на живот. Океанът, в който е възникнал животът, е буквално супа, бъкаща от бактерии, убиването на бактериите едва ли е щяло да помогне на микроводораслите. Ако те бяха създали отрова, достатъчно силна, за да избие всички бактерии, щяха да унищожат всяка форма на живот, включително и себе си.

Когато водораслите започнали да се разпространяват в океаните, повърхността им бързо била колонизирана от бактерии. Бактериите бавно изграждали биофилм, също като този, който се намира в храносмилателната ни система, обхваща скалпа ни и покрива езика ни. Ако колонията излезе извън контрол и бактериите решат, че имат предимство, може да им хрумне да завземат своя гостоприемник.

Как са се справили водораслите с нуждата да се състезават с други организми и с предизвикателството на оцеляването? За да оцелеят, като скоро появили се организми, водораслите трябвало да овладеят по-добре околната среда. Червените водорасли, които се срещат между Тасмания и Япония, открили начин да пречат на общуването между отделните бактерии. Вместо да застрашават дългосрочното им бъдеще и да се опитват да унищожат бактериите, червените водорасли просто се научили временно да ги заглушават. Те създават малка молекула, наречена „фуранон”, която заема рецептора на бактерията и я прави „глуха” за останалите бактерии от същия вид.

Това е брилянтно, ефективно решение. Бактериите използват химикали, за да комуникират помежду си. Ако не получат определени молекули, защото нужните им рецептори вече са блокирани – от молекула от водораслите – бактериите нямат идея къде се намират останалите от техния вид. При тези условия за бактериите е трудно да формират доминиращ биофилм. Така образуваният вече биофилм се разпада, когато липсва общуване, чрез което да се осъществяват съвместните действия. Ако няма биофилм, няма опасност от зараза.

Учените П. Щайнберг и Щ. Кйелберг, които провеждат изследвания върху червените водорасли в университета на Нови Южен Уелс в Сидни, бързо разбират колко ценно е това откритие. Причинените от хората мутации на супербактерии могат да бъдат заменени от вдъхновени от водораслите средства за контрол на разпространението им! Потенциалните приложения, които виждат, им дават множество възможности за избор от къде да започнат.

И все пак входните бариери пред навлизане в отрасъла са обезсърчаващи. Тъй като става въпрос за контрол на разпространението на бактерии, множество отрасли, включително частни домове, търговски центрове, транспорт, земеделие, потребителски продукти, медицински уреди и фармацевтика, могат да извлекат полза. Но естествен продукт, които заглушава бактериите и така спира разпространението им, заплашва огромните приходи на големите фармацевтични компании от продажба на антибиотици, които лекарите вече изписват и за най-дребното здравословно неразположение. Освен това нужните вложения и процедури за лицензиране са такива, че въвеждането на нов медицински продукт на пазара може да отнеме години, ако не и десетилетия. Ако не бяха дългите и сложни правителствени процедури за одобрение, фураноните може би вече щяха да са заменили антибиотиците и бактерицидите.

В същото време са налице и други области на употреба, в които лицензирането не е толкова сложно – потребителските продукти, земеделието и промишлеността. Помислете си за дезодорантите, които в момента се произвеждат от съмнително безопасни съставки като титан и цинк. Телесната миризма се причинява от бактерии, хранещи се с потта. Дезодорант с фуранони би довел до по-малко бактерии и съответно по-малко неприятна миризма.

Следва миенето на зъби, превърнало се в част от ежедневието ни. Количеството бактерии в устната ни кухина е впечатляващо. Въпреки че бактериите помагат за храносмилането и за способността ни да усещаме вкуса на храната, лошият дъх и развалянето на зъбите също се причиняват от бактерии, които се хранят с остатъците от храна в устата ни. Фураноните ще имат силен освежаващ ефект.

(Към втора част)

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.