Двигател без газ (Синята икономика)

Това е деветата подглава от главата „От най-големия до най-малкия“ от Синята икономика.

В природата екосистемите първо използват силата на физиката без да прибягват до помощта на химията. Стойността на това се демонстрира нагледно от огромния потенциал на окисляващите газове. Изследователят от университета в Калифорния, М. Молина, който заедно с Ш. Роуланд получава Нобелова награда за оригиналната си разработка, публикувана през 1974г., показва, че окисляващите газове са основната причина за изтъняването на озоновия слой. Техните изследвания водят до забраната за използване на фреон и негови производни. Макар промишлеността да предлага нови варинати на окисляващи газове, тяхната употреба е пример за това, че по-малкото зло, все пак е зло.

Окисляващите газове се използват често в потребителски стоки, включително аерозолни апарати за медицинско дозиране на антихистамини и бактерициди, както и за почистващи продукти и лакове за коса. Аерозолната технология позволява точно контролиране на размера на капките, температурата и скоростта на впръскване. Затова тя има и други приложения, като например инжекционните системи в автомобилните двигатели. Наскоро тази химия беше заменена в някои случаи като лаковете за коса от дозатор за пулверизиране под високо налягане. Това е поредният пример как химическата промишленост намира решение в правилната посока, но не успява да елиминира нежеланите странични ефекти, причинени от вдишването на химикалите.

Дори Волтер веднъж казва: „Перфектното не трябва да стои на пътя на доброто”. Време е да започнем да правим разлика между добро и „по-малко лошо”. Търсенето на перфектно решение не трябва да спира никого от приложението на добро решение, но търсенето на пълно премахване на риска трябва да бъде на челно място в дневния ни ред. В случая с окисляващите газове, пълното премахване на риска се превръща в реалност с помощта на бръмбара бомбардировач. Той има способност, която може да ни помогне да подобрим начина на употреба на аерозолни лекарствени средства, да постигнем по-голяма ефективност на използването на гориво в автомобилите и да понижим риска от експлозии в добивните мини.

В природата почти всичко е свързано с осигуряване на прехрана и защита, както при хищниците, така и при плячката им. Бръмбарът-бомбардировач е рядък вид, който почти не е еволюирал от праисторически времена. За да се защитава от мравки той впръсква дразнеща кожата течност, загрята до 100°C на разстояние 10 пъти по-голямо от собствените му размери. Това предизвиква любопитството на А. Макинтош, професор по термодинамика и теория на горенето в университета Лийдс.

Бръмбарът създава спрея си чрез реакция на хидрохинон с водороден прекис, които се съхраняват в специални жлези, предизвиквайки взрив на пареща течност. Едносантиметровата (0.4см. в диаметър) горивна камера на бръмбара действа като тенджера под налягане. И отново, става въпрос за налягане – физика – а не толкова за химия. Течността в камерата се държи под налягане, клапата се отваря, тя мигновено се изпарява. Клапата се затваря, камерата се запълва отново и течността се загрява над точката на кипене в атмосферата, когато клапата се отвори отново. Бръмбарът прави това бързо и ефикасно, изхвърляйки течност 400 до 500 пъти в секунда. „На практика това е силна парно-кавитационна (образуване на кухини в течности) експлозия”, обяснява Макинтош.

Гениалната система за механично изтласкване е била моделирана от учените, които могат да възпроизведат действието й със скорост 20 цикъла в секунда със същата сила на впръскване. Тъй като мехурчетата при химичната реакция на хидрохинон с водороден прекис са изключително малки, съотношението на площта към подаденото количество вещество се увеличава значително, а от там нараства и ефикасността.
Макинтош казва: „Никой никога не беше изследвал бръмбара-бомбардировач от гледна точка на физиката и инженерството. В началото изобщо не оценявахме колко много можем да научим от него.” Новото му откритие има потенциала да елиминира влиянието на окисляващите газове върху озоновия слой, като намали количеството им на разпространение. Шведският предприемач Л. Ларсон бил ентусиазиран от тази иновация и я развива от концепция през пилотен проект до потенциално навлизане на пазара. Тази иновация е намерила своя предприемач. След като бъде изпробвана веднъж, тя може да вдъхнови и други, които да развият многобройните й приложения

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.