Ултравиолетово: невидимата светлина (Синята икономика)

Това е втората подглава от главата „Дъга от възможности в оцветяването и козметиката“ от Синята икономика.

Светлината не винаги има цвят. Има слънчева светлина, която изобщо не виждаме. Светлината има различна дължина на вълната. Ултравиолетовата светлина има по-къси вълни от видимата светлина и честота по-висока от тази на цвета, който възприемаме като „виолетов”, от където идва и името й. Потенциално положителните ефекти на излагането на ултравиолетова светлина са добре документирани. Тя може да лекува много кожни болести като псориазис, например. Тя стимулира производството на витамин D, който помага на тялото да поеме калция, нужен за поддръжка на здравината на костите и за намаляване на риска от рак. Тя е естествен механизъм за контрол на развитието на акари в килимите, мокетите и тапицираните мебели. Ултравиолетовата светлина се използва за третиране на водата в плувните басейни за контрол на бактериите, като замества хлора.

Има и добре известни отрицателни ефекти на прекомерното излагане на ултравиолетова светлина. Тя може да доведе до рак на кожата, особено заради изтъняването на озоновия слой, разрушен от въздействието на окисляващите газове като фреона, който, както вече научихме от бръмбара-бомбардировач, изобщо не е трябвало да използваме. Специалистите по маркетинг ни предлагат множество варианти за справяне с възможните рискове от прекомерно излагане на ултравиолетова светлина. Те включват химикали като оксибензон, органично съединение, което поглъща ултравиолетовите лъчи, но за което сега се предполага, че може да е канцерогенно. В лабораторията този химикал има ниска реактивност, но когато бъде осветен от слънцето, може да е опасен за биологичната тъкан. Цинкът и титаниевият оксид, органични частици, които отразяват, разпръскват и поглъщат ултравиолетовите лъчи, се рекламират заради слънцезащитните си свойства. Но скорошни проучвания на университета Ривърсайд в Калифорния показват, че те трябва да се нанасят веднъж на всеки два часа, за да бъдат ефективни. В противен случай започват да изпускат свободни радикали, които могат да увредят клетките на кожата по-зле и от слънчевото изгаряне!

В природата много видове са се адаптирали към продължително излагане на ултравиолетови лъчи и могат да неутрализират техните ефекти. Разбира се, растенията се нуждаят от слънчева светлина, за да фотосинтезират. Тъй като имат корени, те не могат да се преместят удобно на сянка, когато слънцето е твърде силно. Затова се нуждаят от защита. Много животни също са уязвими на продължителното излагане на ултравиолетова светлина. Механизмите за защита, създадени от растенията и животните, могат да ни дадат ресурси, знания и вдъхновение.

Еделвайсът е бил подробно изследван от белгийския учен Ж. Винерон. Той не отразява ултравиолетовите лъчи, а ги поглъща чрез хилядите си миниатюрни власинки, избягвайки проникването им в тъканта на листата, което би разрушило живите клетки. Много лишеи и гъби живеят на полюсите или в пустините, където излагането на ултравиолетова светлина е изключително високо. В резултат на това, повечето от тях имат абсорбиращи пигменти. Например, нов фотозащитен микоспорин е бил изолиран от вид гъбички, живеещи в симбиоза с микроводораслите Collema cristatum, формирайки лишей. Чистото изолирано съединение предотвратява разрушаването на клетките, предизвикано от UV-лъчите, ако бъде нанесено преди облъчването. Със сигурност някои лишеи имат по-добра защита от други. Но тази сфера на проучвания е многообещаваща, защото предлага лесна защита, заменя токсичните продукти и премахва зависимостта ни от минодобива, за който е нужно огромно количество енергия.

Някои плодове като ябълките и доматите са особено чувствителни към ултравиолетовата радиация и се нуждаят от защита. Те ни предлагат биохимична рецепта, която ни дава по-добра защита от титаниевия оксид. Кожата на домата е богата на ликопен, кротиноид от семейството на бета-каротина. Ликопенът има силни антиоксидантни качества и осигурява високо ниво на защита от ултравиолетова светлина. Всъщност, както си говорели и двамата колеги в Двата бабуина, някои домати се справят по-добре в изграждането на защитна обвивка от други.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.