Нови енергийни възможности (Синята икономика)

Това е глава десет от Синята икономика.

Ако не смениш посоката си, може да се озовеш там, за където си тръгнал.

Китайска поговорка

Четвъртокласниците в едно училище в Йокохама са развълнувани: получават банан и твърдо сварено яйце, които могат да изядат по време на часа. Учителят им казва да нарежат обелката от банана на малки парченца и да стрият на прах черупката на яйцето. Двете се смесват и към тях се прибавя малко вода. След това в сместта се слагат датчиците на дигитален волтметър. Всички възкликват и пляскат с ръце: волтметърът регистрира електрически поток!

Реакцията в Япония не се различава от тази в Куритиба, Бразилия или Щеленбош, Южна Африка: възрастните са изненадани, а децата – развълнувани. Всички се чудят как е възможно това. Запознати сме само с модерните източници на енергия като парните генератори, атомните електроцентрали, топлоцентралите, водноелектрическите генератори и фотоволтаичните слънчеви панели. Но тези форми на създаване на енергия съществуват съвсем отскоро. През изминалите четири милиарда години никой не е разчитал на тези изобретения на човечеството. В резултат на тази своя изобретателност страдаме от климатични промени, дължащи се на прекомерно количество CO2 и сме изправени пред дългосрочни социални разходи заради съхранението и обезопасяването на ядрените отпадъци.

И докато ползваме с лекота електроенергия от преносната мрежа, не знаем, че сърцето ни се нуждае само от 0,2 волта, получени от комбинация от 70 миливолтови заряди, за регулиране на дневен поток от около 750 литра кръв през всичките четири камери на сърцето. Тази енергия се генерира само от биохимичната реакция между калий, натрий и калций. Няма батерии, нито пък жици. Не са нужни метали. Благодарение на диетата си, оформяна в продължение на хилядолетия, поглъщаме съчетание от молекули. Освен всички други функции, тя ни осигурява и постоянен поток от биохимикали, нужни за да могат сърцето, мозъкът и нервната ни система да работят без допълнитела поддръжка в продължение поне на десетилетия. Никоя електроцентрала не осигурява енергия толкова надеждно, колкото простите биохимични реакции, извършващи се в тялото ни.

Е. Ловинс, съосновател на института Роки Маунтин, е сред най-творчески настроените хора в сферата на енергетиката. Той често показва, че централизираното производство на електроенергия в нашето общество, състоящо се от огромни електроцентрали с километри жици и кабели не е идеалният начин за осигуряване на устойчиво електроснабдяване. Ако можехме да видим как естествените системи си доставят непрекъснат поток на енергия в продължение на хилядолетия, щяхме да разберем, че нито един вид електрогенератори не прилага същите принципи. Страничните щети, причинени от настоящите енергийни схеми, рискуват да разрушат системите за поддръжка на живота, от които зависим.

Днес начинът на производство на електроенергия накланя везните на доставките в опасна посока. Огромното количество въглероден диоксид (CO2), метан (CH4) и азотен оксид (N2O), изхвърляни във въздуха, има унищожителен ефект върху тънкия слой атмосфера, която обгръща планетата ни. Фино балансираната атмосфера е резултат от милиони години взаимодействие с горите на повърхността й. Тъй като днес са останали по-малко от 30% от първоначалните гори, ако не започнем незабавно широкомащабно залесяване във всички климатични пояси, основата, поддържаща атмосферата, ще бъде увредена непоправимо. Източниците са известни. Въглеродният диоксид идва основно от изгарянето на твърди горива, метанът – от животински отпадъци, а азотният оксид – от използване на петролни торове в земеделието. Създали сме система, подобна на огромен танкер на автопилот. Трудно е да спрем, изисква се време да сменим посоката и няма кой да взема бързи решения, за да избегнем удара.

Стремежът към енергийна ефективност започва истински след първата петролна криза през 1974г. Римският клуб предупреждава многократно за порочния цикъл на увеличаващо се население, нарастващо производство, покачващо се търсене на електроенергия и прекомерно замърсяване. Но всички настоящи алтернативи на твърдите горива имат големи недостатъци. Нито една от тях не е вдъхновена от начина, по който системите в природата са разрешавали въпроса за енергийната сигурност в продължение на милиони години. И което е по-лошо, повечето от алтернативите, които се обсъждат, не са рентабилни. В края на краищата трябва да излезем извън временните и междинни варианти като атомна, фотоволтаична, водордна и вятърна енергия и да приемем решенията, доказани в екосистемите, които непрекъснато обновяват и освежават въздуха и водата.

Страните, избрали атомната енергия като резервен енергиен източник, са обричат жителите си да поемат рисковете, без да искат тяхното разрешение. Защитниците на атомната енергия трябва да попитат застрахователните компании дали са склонни да покрият рисковете без гаранция, финансирана от данъкоплатците. И ще открият, че нито един застраховател не е склонен да издаде полица за атомна електроцентрала, докато правителството не се съгласи да поеме пълния риск, завинаги! Това не носи нито нови работни места, нито стойност.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.