Оцветяването като стока (Синята икономика)

Това е четвъртата подглава от главата „Дъга от възможности в оцветяването и козметиката“ от Синята икономика.

Най-ранните, използвани от хората пигменти, били минералите. Естествените железни оксиди се използват за производството на различни цветове, които все още можем да видим в пещерни рисунки дори и днес, 20 хилядолетия по-късно. Още в Средновековието проучванията на трайните и стабилни цветове насочват индустрията към сложни химични съединения и водят до създаването на много печеливши предприятия. Два от първите синтетични пигменти били бялото и синьото. Бялото било получено чрез смесване на олово с оцет в присъствието на CO2. Синьото било получено от калциев меден силикат, извлечен от натрошено стъкло, оцветено с медна руда като малахит.

В света на търговията днес, както и в Камбрийската ера, оцветяването все още привлича. Маркетингът, продажбата и дори потреблението на продукти като боя, мастило, тъкани, пластмаса, козметика и храна, разчитат на оцветяване, което да изпъква. Търсенето на оцветители е огромно и продължава да нараства. През 2008г. употребената в световен мащаб пигментация достига близо осем милиона тона, осигурявайки оборот от 17 млрд. долара. Това означава, че средната цена на един тон оцветители е над 2000 долара. Това е четири пъти повече от цената на целулозата за производство на хартия или на палмово масло за биогорива. От гледна точка на бизнеса, цветните пигменти са продукти от висок клас със солидни маржове.

Удивително е, че хората са готови да носят дрехи и да използват козметика без да питат какви са съставките им и как са били произведени те. Днес цветната пигментация се получава чрез кадмий, хром, кобалт, олово, живак, титан и цинк. Накратко, зависи от минодобива и обработката на руди, което е далеч от модела за устойчивост. Освен това приложението и употребата на оцветители днес е строго регулирано, защото много от тях изглежда представляват опасност за здравето ни. Въпреки всичко все още няма стандарт, който да изисква употребата на биоразградими оцветители. Нито пък има законови регулации относно изхвърлянето на остарелите вещи и техните цветни компоненти, съдържащи метални оксиди. Заедно с батериите, оцветителите вероятно са основните отговорници за замърсяванията с тежки метали в депата за отпадъци. Тъй като тези пигменти са създадени да бъдат устойчиви, а не да избеляват, затова не и да се разграждат, те могат да се натрупат в опасно високи нива на концентрация. Безразборно разпръснати в околната среда, те често замърсяват цели екосистеми.

Цветът е красив, но е мръсна работа. От гледна точка на бизнеса, най-желаният цвят е бялото. Оптичните избелители като хлорната белина и бензолът, пазарните стандарти за избелване на тъкани, хартия и пластмаса, създават видим бял цвят, защото имат много силна способност да улавят светлината. Тези оптически избелители превръщат жълтеникавия цвят от оксидацията в ефект, който окото възприема, като бяло, създавайки идеята за чистота. Чисто или не, това, което ценим е впечатлението. Но тези оптически избелители са потенциални алергени и са силно токсични. Ако те са най-доброто, с което разполагаме, как можем да подходим към този въпрос по-различно от индустриалното ни общество? Надеждата ни е, че след като веднъж схванем как светлината и цветовете са повлияли върху еволюцията в миналото, ще можем да използваме решенията, намерени от природата, за да оформим бизнеса на бъдещето.

А. Паркър е идентифицирал проста структура, отговорна за цветовете на колибритата и някои видове бръмбари. Разбира как да създаде преливащ се цвят с металически оттенък така, както го прави природата в продължение на милиони години. Той отправя към самия себе си предизвикателство да създаде цветове, които могат да бъдат произвеждани рентабилно и да създават желания визуален ефект, като възпроизвеждат изобретателността на природата. Паркър твърди, че ако тези ярки и привлекателни цветове се създадат, използвайки физиката и биохимията, адаптирани от животните и растенията, това не само ще е важен пробив, но и ще отправи силно маркетингово послание, което ще предизвика сериозен отзвук сред производителите и потребителите, които търсят нетоксични и незамърсяващи алтернативи. Целта му е да основе техническа база за изследвания за разработване на портфолио от иновации, които могат да намерят приложение в различни отрасли. Фотонното инженерство може скоро да ни даде оцветяване без употребата на кадмий, олово или хром!

Техниката на производство може да е толкова проста, колкото производството на стъкло. Ако концепцията се окаже успешна, потенциалът е наистина огромен. Предварителните опити са обещаващи. Първото приложение е в сферата на козметиката – отрасъл, който се интересува от създаването на цветове, различни от тези, съществуващи на пазара днес. Компании, които се стремят да се отличат като „свежи и естествени” и да използват този образ в маркетинговите си кампании, ще бъдат заинтересовани от този иновативен подход. Изследванията на Паркър може да се окажат крайъгълен камък за промишленото развитие и платформа за създаването на нови отрасли, които са в истинска хармония с екосистемите. Единственото предизвикателство пред тях е организирането на доставките.

Други приложения са нехимическо оцветяване на стъкло и кристал, което сега разчита на употребата на олово. Може да бъде създадена нова кристална фигура, ако парче стъкло с подходяща микроструктура бъде поставено невидимо в кристалната статуя. То ще излъчва прекрасни цветове много по-добре отколкото стъклените призми. Зрителните ефекти ще бъдат същите като при животните и ще се основават на оптически уреди, чието действие е подобно на това, което използват живите същества.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.