CO2 като източник на енергия 2 (Синята икономика)

Това е седмата подглава от главата „Нови енергийни възможности“ от Синята икономика.

(Към първа част)

(Втора част)

Възможностите за оползотворяване на CO2 са огромни. Учените търсят вдъхновение от природата и бразилският екип не е единственият, който го прави. От 1998г. канадската компания CO2 Сълюшънс произвежда стандартизирани ензими, които улавят CO2, така че той да може да бъде преработен в качествени промишлени въглеродни газове и дори в калциев карбонат, използван в строителството. Моделът им работи в полупромишлен мащаб. Изследователски екип под ръководството на М. Хаг от норвежкия университет на науките и технологиите проучва възможностите за пречистване на газове и улавяне на CO2 по начин, подобен на действието на белите ни дробове. Д. Коатс от универистета Корнел разработва технология за преработване на CO2 и въглеродния окис в пластмаси и химикали, като изолира ензим, който ги превръща в полимери.

Водораслите и въглеродният диоксид съществуват в симбиоза. Водораслите растат най-бързо в среда, богата на въглероден диоксид и абсорбират този парников газ като гъба. Разрастването на промишлените процеси за използване на CO2 за подхранване на водораслите, изисква смесването на повече въглеродни газове с водата, за да станат водораслите по-продуктивни, както и осигуряване на максимално количество слънчева светлина. Настоящата техника за смесване на въздух с вода е като да се опиташ да убиеш муха с тежък ковашки чук. Усилията и вложената енергия са твърде големи, а резултатът – минимален. Подобни неефикасни процеси обясняват защо произведените по този начин продукти са толкова скъпи. И което е по-лошо, производителите обикновено се задоволяват с модела на основния бизнес – в този случай биогориво – и отхвърлят всичко останало. Не е изненадващо, че съществуващите в момента техники не са рентабилни, дори и при покачването на цената на петрола.

Ако искаме да разберем как най-лесно да смесваме въздух с вода, най-разумно е да се обърнем към природата. Природата разчита на завихрянията. Начални проучвания показват, че вода, подложена на налягане с въздух, съдържащ до 13% CO2, може да абсорбира до четири пъти повече въздух, ако се използва завихряне. По схемата за ограничаване и търговия с парникови газове, това се равнява на генериране на четири пъти повече приходи със същата капиталова инфраструктура, само благодарение на използване на силата на гравитацията! Но това е само първото подобрение. Втората стъпка е дори още по-важна.

Въздушните мехурчета, съдържащи въглеродни газове, могат да бъдат разпределени равномерно във водата в размери, подходящи за мембраните на водораслите. Въздушни мехурчета, които са десет, а в някои биореактори и 10 000 пъти по-големи от порите в мембраните на водораслите, правят целия процес неефикасен и неконкурентоспособен. Прекалено големите мехурчета остават неизползвани и създават турбуленция на повърхността на водата. Технологията на завихрянията позволява създаването на микромехурчета, които съответстват на размерите на мембраната. Защо да се опитваш да вземеш храната си от чинията с багер, когато лъжицата върши много по-добра работа? Доказателство за това, че въздушните мехурчета са малки, е, че водата придобива млечнобял цвят. Катализатор на целия процес е водата, а единствения енергиен източник, от който се нуждаете – гравитацията. Подобни пробиви ни позволяват да разработим устойчиви и конкурентоспособни решения.

Силата на водораслите се състои в това, че продуктите не се ограничават до мазнини. След извличането им остава богата на протеини и микроелементи биомаса, подходяща за храна на хор и животни. Студентите на Коста дори откриват, че остатъчните мембрани на водораслите се състоят от чисти естери, които могат да бъдат превърнати в естествен полиестер. Така се връщаме към концепцията на „цялостна фото-биорафинерия”, както я нарича бразилският екип.

Тези открития могат да ни помогнат за смекчаване на климатичните промени, като осигурят достатъчно енергия и храна, използвайки водата като катализатор. Бихме се зачудили защо някой би предложил намаляване на въглеродните емисии чрез вкарването на CO2 дълбоко в океаните. Подобно капиталоемко начинание не би донесло нищо на инвеститорите. От гледна точка на икономиката няма никакъв смисъл, освен ако правителствата не осигурят субсидии. Нито пък има полза за устойчивостта. “Далеч от очите, далеч от ума” е твърде остаряла поговорка. Тя ни носи само препълнени депа за отпадъци, паркове за отдих, построени върху контейнери за ядрени отпадъци и други краткосрочни решения, които често водят до непоправими загуби и осакатяващи щети.

С храна и енергия като странични продукти от процес, който преработва водорасли, CO2, вода и слънчева светлина имаме ефикасна симбиоза. Като допълнение към ползите процесът създава и работни места. Колко? Най-големите замърсители с CO2 са електроцентралите и циментовите заводи. Ако 10 000 електроцентрали приложат тези технологии, ще са нужни средно 100 нови работника на централа или общо един милион. Това е обединение между старото и новото, мост между твърдите горива и възобновимите източници. Вложението се равнява на цената на десет атомни електроцентрали, но те не могат да създадат един милион работни места и са нужни десет години изграждането им.

Ако погледнем безпристрастно на икономическото и социално влияние на двете опции, ако се съсредоточим върху икономиката, средните инвестиционни разходи, потенциалните работни места и създаването на множество ползи от здравето и повишаването на заетостта в сферата на възобновимите горива и естествените полимери, е очевидно, че атомните електроцентрали са неприемливо решение. Икономическите и бизнес модели трябва да променят фокуса си и да започнат да подобряват живота на всички живи организми. Това трябва да е изходна точка за всяка човешка дейност.

Изненадващо е, че инженери ни пренебрегват множеството потенциални енергийни източници, въпреки че всички други живи същества на нашата планета ги използват. Откритията за това как по различен начин да задоволим нуждите си от електроенергия изглежда никога не достигат до хората, вземащи решения в големите корпорации, които вярват, че по-голям е равносилно на по-добър и които дори във време на изобилие избягват поемането на рискове. За тези отраслови специалисти, които твърдят, че никоя „алтернативна” технология никога няма да успее да захрани мрежата, ще цитираме думите на Мария, млада студентка от Куритиба, Бразилия. Тя чула инженерите да казват, че енергията, генерирана от обелките от банани и черупките от яйца, никога няма да може да се състезава с атомната енергия или въглищата. Мария изслушала търпеливо и с уважение директора на петролната компания и казала: „След 25 години ще ви докажа, че грешите.” Няма нищо по-добро за едно общество от желаещо да допринесе промяната и въодушевено младо поколение.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.