Наградата „Темпълтън“

Цел и Мисия

Наградата Темпълтън се присъжда на жив човек със значителен принос в утвърждаването на тезата, че в основата на живота стои не друго, а духовното измерение. За такъв принос се признават както достигнати дълбоки прозрения и направени открития, така и дългогодишна дейност и практическа работа в тази насока.

Основана през 1972 от вече починалия сър Джон Темпълтън, наградата се стреми, по негови думи, да отличи „дейците на Духа” – изтъкнати индивиди, които са посветили своите умения и таланти на стремежа да разширят представата ни за целта и смисъла на човешкото съществуване и значението на самата обективна реалност. Наградата не служи за възхваляване на една или друга религия или концепция за Бог, а по-скоро ознаменува порива към развитие в усилията на човек да прозре огромното многообразието от форми и проявления на Божественото.

Мъже и жени, от всички потоци на живота, от всички професии и националности могат да бъдат номинирани за наградата „Темпълтън”. Отличителният списък с наградените включва представители на християнството, юдаизма, исляма, индуизма и будизма. През годините, наградата е била връчвана на учени, философи, теолози, хора от духовенството, филантропи, писатели, реформатори за най-различни дейности: от създаването на нов религиозен ред и нови обществени движения, провеждането на хуманистична изследователска и академична дейност, до работа за разгадаването на основите и произхода на Вселената.

Общото, което тези изключителни хора имат помежду си, е, че са посветили живота си на изследването на един или повече от големите въпроси, залегнали в основата на фондация „Джон Темпълтън” от самото начало на нейното създаване. Всички те, в продължение на дълги години, са били неуморни търсачи на мъдростта и макар изпълнени с чувство на почит и смирение пред сложността и комплексността на човешката реалност, решително и упорито са продължили да прокарват пътя на човечеството напред чрез своите идеи и дела.

Някои от лауреатите на наградата „Темпълтън” демонстрират преобразяващата сила на добродетели като любов, прошка, благодарност и творчество. Други предоставят на човечеството нови прозрения и открития в областта на вечните въпроси, стоящи пред науката и философията, относно безкрайността, вечността, обективната и абсолютна реалност, замисъла и смисъла на космоса и вселената. Трети, използвайки аналитичните методи на хуманитарните науки, откриват нови отговори и перспективи пред духовните дилеми на днешния живот. Наградата търси и окуражава разнообразието от визии и идеи, заставайки с това зад виждането си, че човешките същества намират своя духовен ориентир въз основа на широк кръг от преживявания и опитности.

Франциско Хосе Аяла е лауреат на наградата „Темпълтън” за 2010 г. Професор по биологични науки в Калифорнийския университет „Ървайн“, Франциско Аяла е известен с постиженията си в областта на еволюционната генетика, както и с неодобрението си на спора, воден между науката и религията. Той призовава за взаимно уважение между двете страни и е един от най-силните гласове, обръщащи внимание на етичните въпроси, свързани с изучаването на човешката еволюция, а също така и чест говорител в дебата между привържениците на еволюционната теория и защитниците на теорията за сътворението (креационизма).

Франциско Аяла на пресконференцията във Вашингтон

Франциско Аяла на пресконференцията по случай връчването на наградата "Темпълтън"

Предлагаме на вниманието ви речта на професор Франциско Аяла, изнесена във Вашингтон по повод връчването му на наградата „Темпълтън”:

 ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПРОФЕСОР ФРАНЦИСКО Х. АЯЛА
На пресконференцията на награда „Темпълтън“, март 25, 2010

Науката и религията са двата основни стълба, върху които почива целият американски обществен живот. (Третият стълб е Конституцията на САЩ и всички политически институции, създадени въз основа на нея). Завидно за много нации, и проверено по най-различни критерии, американската наука е най-успешната до момента в света. Американският народ е по-религиозен в сравнение с доста други технологично развити страни. И въпреки това, у много американци – и сред религиозните хора, и сред учените – битува схващането, че науката и религиозните вярвания се намират в изначален конфликт, че са в противоречие.
Аз поддържам идеята, че не е задължително науката и религиозните вярвания да бъдат в противоречие и конфликт. Ако бъдат разбирани в тяхната цялост, те всъщност не могат да бъдат в конфликт, тъй като науката и религията се занимават с различни въпроси. Науката има отношение към процесите, които се отнасят до физическия и природния свят: как се движат планетите, какъв е съставът на материята и пространството, какви са произходът, начинът на функциониране и предназначението на организмите. Религията засяга въпроса за целта и смисъла на света и на самия човешки живот. Тя касае въпроса за правилното отношение на хората към техния Създател, за правилните отношения на хората помежду им… Религията се отнася до моралните ценности, които дават импулс и насока на човешкия живот.
Само когато се правят твърдения, далеч надхвърлящи своите допустими граници – само тогава можем да останем с впечатлението, че религията и науката, а в частност и еволюционната теория, се намират в антагонизъм и противоречие. Науката и религията са като два различни прозореца, два различни отвора, през които гледаме на света. През тези два отвора виждаме различни аспекти на реалността, но светът, който наблюдаваме през тях, е все един и същ. Помислете си за някоя картина, например, картината на Пикасо „Герника”. Представете си, че ви дам списък с координатите на всички образи, които картината съдържа, с техните форма и размер; посоча всички използвани бои и цветове, както и качеството и размерите на огромното платно, на което е нарисувана: 7,8 метра на 3,6 метра. Такава информация би била интересна за вас, но едва ли ще ви се стори задоволителна, ако напълно пропусна да отбележа естетическите качества на картината, или пък въобще не се спра върху нейния дълбок смисъл и значение, върху нейното драматично предупреждение за опасностите от човешката нечовечност, което се разкрива пред нас чрез проснатата фигура на майката, дърпаща мъртвото си бебе, чрез ридаещите лица на другите персонажи в картината, чрез ранения кон и чрез сатанинския образ на бика.
Това, което искам да кажа, е че физическото описание на картината не ни казва нищо само по себе си за естетическата ценност или историческото значение на „Герника”; нито пък, обратно – естетическите характеристики на картината или вложеният в нея смисъл определят физическите й параметри. Нека „Герника” служи като метафора за това, което искам да кажа. Научното познание, като описанието на размера, материалите и геометрията на „Герника”, е полезно и изчерпателно, но веднъж казала своята дума, науката млъква, а след нея остават още много въпроси, свързани с реалността, които ни интересуват: въпросът за ценността, значението и смисъла, въпросът за целта и предназначението – неща, които са отвъд сферата и обхвата на науката.
Правилната връзка между наука и религия за тези, които имат вяра, може всъщност да бъде източник на мотивация и вдъхновение. Науката може да породи религиозно отношение и поведение чрез благоговението, с което се изпълваме пред необятността и безкрайността на вселената, пред огромното разнообразие от организми и способността им за адаптация, пред чудесата на човешкия мозък и човешкия ум. Религията подбужда почит и възхищение към Всемира, към човешкия род и към природата като цяло. Религията би могла да бъде мотивираща сила и източник на вдъхновение за научния подход. Тя може да подтиква учените да изследват и проучват безкрайните полета на света и Всемира и така да послужи за разрешаването на големите загадки, които този Всемир поставя пред нас.
Сега ще отида още по-далеч, отвъд тези доводи, и ще направя едно ново твърдение, което може да се стори изненадващо за някои. Научното познание, в частност – теорията за еволюцията, е в единение и хармония с религиозната вяра в Бог, докато доктрините за креационизма и т.нар. Теория за интелигентния дизайн не са.
Това трябва да важи за всички религиозни хора, които вярват в един персонален Бог, който е всемъдър, всемогъщ, всеблаг, щедър, доброжелателен и милосърден, какъвто е случаят при християните, мюсюлманите и евреите. Природният свят изобилства от сблъсъци, катастрофи, несъвършенства, дисфункции, страдания, болка и жестокост. Цунамитата и земетресенията носят разруха, опустошения и смърт на стотици и хиляди хора по света; наводненията и сушите разоряват фермерите и сриват фермите. Човешката челюст не е с идеален строеж; лъвовете разкъсват и разчленяват своята плячка; маларийните паразити убиват милиони хора и разболяват много тежко още 500 милиона по света всяка година; около 20% от всички човешки бременности завършват със спонтанен аборт поради често допускащия грешки „дизайн” на човешката възпроизводителната система.
Вярващите не бива да приписват всичките тези страдания, разрушения, гибели и жестокости на самия проект на Създателя. По-скоро, както виждам аз, те се дължат на тромавите и бавни стъпки на еволюцията и на еволюционния процес като цяло. Бог на откровението и вярата е Бог на Любовта, Милостта, Милосърдието и Мъдростта. Научното познание, и в частност теорията за еволюцията, предоставят пълно и цялостно разбиране за природния свят и механизмите на природния живот. И двете могат да издържат на проверката на религиозното виждане за сътворението на света.

За повече информация:
Ако искате да научите повече за наградата „Темпълтън“ и други нейни лауреати:
www.templetonprize.org. За да се запознаете с образователната дейност на фондация „Джон Темпълтън“: www.templeton.org. За да разгледате друга статия за професор Франциско Аяла на български език: тук. За да прочетете интервю с него на български език: тук.

Преводач: Преслава Петрова
 
 

Благодарим на Преслава Петрова за тази Творба.

Подобни творби


This entry was posted in За Ежедневието and tagged . Bookmark the permalink.

Comments are closed.