Превръщане на водата от разход в приход (Синята икономика)

Това е четвъртата подглава от главата „Истинско злато: оздравяващи мини и платформи“ от Синята икономика.

Чистата подпочвена вода, лишена от бактерии и изложена на силно положителната енергия, излъчвана от златото, се извлича от дълбоки пукнатини в земята. В момента тя се използва за разреждане на силно замърсена вода, за да могат да бъдат спазени стандартите за качество на отпадните води. Едва ли бихме могли да измислим по-глупав начин за употреба на чистата вода от смесването й с токсична такава, за да може „средно аритметично” да отговори на минималните стандарти за безопасност. ЮАР страда от недостиг на вода. Прогнозите за разликата между търсенето и предлагането са наистина трагични. Докато водата за Йоханесбург се изпомпва през водопроводи чак от Лесото на непосилни цени, златните мини пропиляват 100 000 кубични метра вода на ден.

Вместо да разреждат и замърсяват чистата вода, хелиращите бактерии и технологията на завихрянията биха могли лесно и евтино да отделят токсините и замърсяванията от обработената вода, за да може тя да отговаря на изискванията за безопасност. Изразходването на 500 милиона долара на година за изпомпване на вода от мините и превръщането й в негодна за пиене, не отговаря на нуждите на едно общество, страдащо от недостиг на вода. Това, което има смисъл, е превключване от идеята за намаляване на разходите към идеята за повишаване на приходите чрез отговаряне на нуждите на пазара и местната общност. Това е равносилно на изграждане на социален капитал и именно това заслужава да получи от населението, което толкова време е било потискано. Така не само ще бъдат задоволени нуждите на местната общност, но и минодобивните компании биха могли да продават бутилирана минерална вода.

Тъй като наличието на уран може да е опасно, ще е нужна хелираща технология за отстраняване на подобни елементи от водата. Освен това минодобивните компании лесно биха могли да открият тези водоизточници, в които няма замърсяване с уран и така да извличат възможно най-много приходи. Създаването на завод за бутилиране на минерална вода, който от самото начало продава по 100 000 бутилки на ден, е привлекателно от финансова гледна точка. Ще се създаде бизнес, който осигурява висококачествена питейна вода на местното население, която разпръсква положителна енергия заради продължителната си изложеност на влиянието на златните руди. Без съмнение съществува пазар за подобна вода.

Планът за внедряване, основан на подобен опит от различни точки по света, едва ли ще се нуждае от проучване на рентабилността. За по-малко от десетилетие Фиджи Уотър Кампъни, тръгнала от нищото, успява да заеме в САЩ пазарна ниша на стойност 200 милиона долара. На Хаваите японски инвеститори изпомпват вода от дълбочина 600 метра, бутилират я и транспортират 200 000 бутилки на ден, продавайки ги в страната на изгряващото слънце за 10 долара. Използвайки избрани канали за дистрибуция, Лас Гавиотас в Колумбия безплатно доставя питейна вода за местното население, като извлича печалба от продажбата на бутилирана минерална вода в столицата Богота.

Управлението на водата в минодобивните предприятия показва как разходите могат да се превърнат в приходи. Достъпът до подпочвени води като отделен бизнес би изисквал невъзвръщаеми инвестиции за проникване дълбоко в земната кора. От друга страна, мините трябва да покрият тези разходи, за да осъществяват основния си бизнес по извличане на злато. Предлагайки евтина питейна вода на местното население, минодобивните компании не само превръщат разхода в приход, но и пренасочват вниманието от стигмата на замърсяването към социална отговорност и си създават по-добра репутация. Дори пословично замърсяващите минодобивни компании могат да се превърнат в „златна мина”.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.