Хелация на сложни руди (Синята икономика)

Това е девета подглава от главата „Истинско злато: оздравяващи мини и платформи“ от Синята икономика.

Сега стигаме до въпроса за урана. Той често се среща в съчетание със златото. Талият и медта също са странични продукти от обработката на рудите. Те са известни и като „бедна” или „сложна” руда. Когато цената на урана пада дотолкова, че извличането му става нерентабилно, златните мини спират да го произвеждат. Това, което преди е било приход, се превръща в отпадък и след няколко десетилетия на изпускането му в реките, се натрупва във влажните зони и речните корита. Това замърсяване достига драматични размери и разходите за почистването му биха възлезли на стотици милиони. Макар науката да не дава ясен отговор и разходите да не са отчетени, компаниите не могат да отхвърлят нито нарастващите съмнения, нито отговорността си за бъдещи и вероятно доста високи разходи. Компания, чиито акции се търгуват на борсата, ще бъде принудена да се застрахова срещу загубите в деня, в който борда на директорите научи за рисковете. Тези рискове трябва да бъдат съобщени на борсовите институции, а това незабавно ще доведе до спад на цените на акциите. Спомнете си, че замърсяването с асбест не се смятаха за проблем през 60-те години на миналия век, когато имаха широка употреба. ГЕ и АББ наскоро постигнаха споразумение за компенсация на нанесени през 60-те години щети за смайващите $500 милиона и един милиард долара съответно.

Описаните възможности за производство на електроенергия и вода са реални. Ако мениджърите искат да избегнат отрицателното влияние, което спадът на цените на акциите ще окаже върху компанните им, те трябва да бъдат проактивни в разрешаването на потенциалната криза със замърсяването на местните води и почви с уран. Когато става дума за подобен чувствителен въпрос, анализаторите обикновено отчитат риска от необходимостта от почистване на замърсяването в бъдеще и истерията, която ще настъпи в медиите, като дисконтират настоящата стойност на акциите. И така цената им постоянно пада. Времето за вложения в новости, които могат да превърнат проблема във възможност, е далеч преди задължителното информиране на борсата за съществуващия риск.

Хелиращата технология е налице от няколко десетилетия насам. Този подход за изолиране на ценните метали от токсичните съставки като уран, талий и олово е доказано работещ. Хелиращите йони се свързват с йони на метали и правят метала инертен. Водещият доставчик на този процес, новаторската компания Прайм Сепарейтърс, събира екип от инженери, за да приложи хелиращите техники, наблюдавани при бактериите. Технологията е развита паралелно с други иновативни начини за извличане на метали, дори и тези с много ниска концентрация, като способността на аурикуларията (вид гъба) да извлича мет и способността на здравеца да извлича олово. Тяхната ефикасност е милион пъти по-голяма от сложните топилни пещи.

Мениджърите биха направили добре ако запомнят, че мините изразходват наличните сурови материали и затова не могат да работят вечно. Залежите на злато ще свършат и според прогнозите това ще стане в рамките на половин век. Технологията на Прайм Сепарайшънс носи полза за минодобива чрез непрекъснат процес на извличане на злато, уран, талий или какъвто и да е друг елемент от периодичната таблица, който може да бъде продаван в суров вид. По-специално, обработката на уран от отпадъците от рудата и околните влажни зони може да бъде финансирана от резервните парични средства през следващите едно-две десетилетия. Това ще обнови земята и региона за следващото поколение икономическа дейност и ще избегне съдбата на компании като ГЕ и АББ, на които се наложило да изплатят дълга си към населението, макар и 40 години по-късно.

Хелиращата технология, копирана от бактериите, не се ограничава до извличане на тежки метали и хром IV. В географски условия с ограничени водни ресурси като златните мини във Венецуела и Буркина Фасо, технологията може да се превърне в ключов фактор в обработката на рудата в затворен воден цикъл. Тя не се нуждае от водопроводи и разрешителни за изграждането им, нито от превозване на вода от близките реки или харченето на невероятни суми за изграждане и поддръжка на съоръжения за обратна осмоза. В нови мини, в които се среща талий, същата технология може да се използва за пречистване на метала, който е за продажба. Чистият талий-203 се продава на цена 1800 долара на килограм от Националната лаборатория Лос Аламос в САЩ. Това е приход, получен от непрекъснатото филтриране на отпадъците и утайките от рудите, който елиминира разходите. След 40 години вместо огромна сметка за почистване на нанесените щети, ще има жива почва със значителна стойност, разположена в близост до големите пазари на градовете. Повишената стойност на земята е истинската полза от проекта Лас Гавиотас. В случая със златните мини на ЮАР можем да видим, че повишената стойност на земята е добър начин за поддържане на цената на акциите и изграждането на социален капитал.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.