Седемте потока на проектиране на сгради и живи места (Синята икономика)

Това е втора подглава от главата „Сгради, проектирани от потоци“ от Синята икономика.

Архитектите, наред с лекарите, може би са „най-свързаните” мислители. Въпреки това те също често са жертва на тясната специализация. Те оставят киселиността и алкалността за химиците. Дори най-екологично настроеният архитект, вероятно не осъзнава важността на поддръжката на pH стойността в сградите. Физиката и математика преобладават в обучението на архитектите, но естествените науки са оставени настрана.
Когато архитектът получи спецификацията за нова сграда, обемът и повърхността определят размера и функционалността; например – броя на спалните, съчетаването на кухнята с трапезарията, комбинацията на спортна зала с класни стаи, училищен солариум или съчетаването на отворени офиси с малки кухнички. Някои архитекти ще вземат предвид посоката на слънцето и ще предложат сграда с южно изложение в северното полукълбо. Това е ясно и не изисква много творческо прозрение, нито подробно научно знание или още повече вдъхновение от екосистемите.

Сградите не могат да се разглеждат само като красиви статични структури, изпълняващи функционални цели и спазващи местни наредби. Сгради, построени с възобновяеми източници и целенасочено енергоспестяване, са само първата крачка в проектирането. Има седем важни потока, които трябва да се вземат предвид в проектирането: въздух, светлина, вода, енергия, звук, материя и обитателите. Всеки един от тези потоци въздейства на динамичния баланс, който осигурява условията за развитие на живот, които ни позволяват да оцелеем и да се развиваме. Подобрението на живота е движещата сила зад всички тези потоци. Оцеляването и здравето винаги трябва да са приоритет, особено като се има предвид колко много време прекарваме на затворено. Устройството и функционалността на домовете ни определят здравето, удобствата и спокойствието ни.

Въздухът съдържа прахови частици. Материята включва храните, които поглъщаме и отпадъците, които изхвърляме. Водата включва това, което пием и това, което използваме, за да отмием мръсотията. Материалите покриват потока от стоки, които допринасят за функционалността и ефикасността на личната ни среда. Всички тези неща са важни елементи от начина ни на живот и допринасят за нашето удобство. И въпреки това изглежда създаваме дизайна на домовете си без изобщо да се замисляме за тези потоци. Натрупаният прах може да ни разболее. Биомасата, оставена да изгние, е отпадък и заплаха за здравето ни. Отпадните води се пренасят по канализацията до резервоари, където се третират с химикали, за да се премахнат натрупаните бактерии.
Боклуците се трупат в безбройни сметища, намиращи се извън обсега на полезрението или съзнанието ни. Това буквално са задънени улици. Потокът предполага наличието на непрекъснато безпрепятствено движение. Ако искаме да подобрим потоците в домовете си, можем да се възползваме от новости, помагащи да изградим едни удобни и здравословни условия за живот, да намалим разходите си и да спестим енергия.

Естествените системи винаги се проектират за и с потоци. Нищо не се развива статично, а по-скоро чрез взаимодействие с всичко наоколо. Прозрението на този основен принцип на проектиране ще открие връзките между отделните феномени и цели. Това на свой ред ще доведе до множество решения, които естествените системи са адаптирали и моделирали в продължение на милиони години. Предизвикателството, пред което сме изправени, е как да обединим различните параметри, така че да можем да проектираме с тези потоци. Накратко, нашето предизвикателство е да възпроизведем екосистемите, които използват физиката и местните материали, за да задоволят основните нужди и да развият по-добра ефективност и разнообразие. Когато си поставим тези цели и когато архитектите поставят здравето на първо място, тогава ще е възможно, и всъщност доста лесно, да постигнем по-добър баланс и повече безпрепятствени потоци.

За да започнем, трябва да знаем как да проектираме приятно изглеждащи физически пространства, поддържащи подходящ вътрешен pH баланс и позволяващи взаимодействие на седемте потока. Ако успеем да създадем модел, включващ всички тези потоци, ще получим едно напълно ново ниво на комфорт. Сградата ще бъде в хармония със средата си и благодарение на това ще постигне идеална устойчивост без извънредни усилия и по-високи разходи. Такива сгради ще са повече от зелени; ще постигат много повече от пестене на енергия, благодарение на стъклените си покриви или използване на сертифицирани дървени материали от устойчиво горско стопанство. Такива сгради ще допринасят най-вече за здравето и самозадоволяването на нуждите, използвайки местни ресурси и енергийни източници. Те ще отговарят на един здравословен и динамичен баланс между хората и екосистемите, от които безплатно получаваме вода и въздух. Такива помещения ще подобряват живота ни.

Първият, който осъзнава важността на потоците като определящ принцип в проектирането на сгради и градове, е Леонардо да Винчи. Неговите дизайни показват изключително разбиране на множество потоци и необходимостта от връзка с околната среда. В “Науката на Леонардо” Ф. Капра пише: „Специалното внимание, което Леонардо отделя на потоците, течащи през неговите сгради, не се ограничава до вътрешността им, а включва и околната среда чрез вратите, верандите и балконите. В повечето му дизайни на вили и дворци, той приема градината за неразделна част от къщата. Това отразява неговия непрестанен стремеж да обедини архитектурата с природата.“
Органичният поглед на Леонардо върху дизайна на сгради и специалният му фокус върху функционалното им обединение се допълват и от приноса му към градоустройството. След като става свидетел на чумата в Милано малко след пристигането си в града през 1482г., той осъзнава, че опустошителните й ефекти се дължат най-вече на лошите хигиенни условия. Затова предлага престрояване на града по начин, които да осигури нормални сгради за хората и подслони за животните, и който да позволи улиците да се почистват често с вода.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.