Потоци на въздух и светлина (Синята икономика)

Това е четвъртата подглава от главата „Сгради, проектирани от потоци“ от Синята икономика.

В миналото жилищните ни постройки са били със сламени покриви и малки прозорци без остъкление. Въздушните потоци в такива помещения са били нещо обичайно. Напоследък, за да се спестява енергия, много сгради се строят с голяма изолация, така че почти никакъв въздух не влиза или излиза от тях. Пестенето на енергия е похвално, но спирането на въздушните потоци изобщо не е ползотворно. Стените не дишат, покривите не капят. Химическата пяна, използвана за изолация на стените и покривите с малки изключения постоянно изпуска киселинни газове във въздуха, който дишаме. Веществата, забавящи горенето, използвани в строителството на сградите и техните материални елементи, са друг добре известен проблем. Рискът от пожар се счита за достатъчно висок, за да се наложи използването на химични вещества, забавящи горенето, дори в производството на матраци и възглавници. Разбира се, всички тези химикали са били одобрени, един по един. Всеки от тях е проверен и въпреки че някои са признати за канцерогенни, рискът за здравето се смята за приемлив, защото намалява риска от смърт, причинена от пожар. Неудачното съчетание на всички тези химикали създава предозиране с вредни вещества, което трябва да избягваме. Цяла нощ ние вдишваме химически коктейл, от който не се нуждаем.

Когато блокираме естествения поток на въздуха, ние не свързваме фактите и не виждаме реалността на една сграда. Ако искаме да решим въпроса с вентилацията със същия методичен подход както скромния термит, пред нас ще се разкрие един свят на взаимовръзки. Въздушният поток, съставът на материалите в домакинството, нивото на pH на въздуха и стените, всички те могат да допринасят, вместо да усложняват и да пречат. Използвайки знанието как природните системи решават тези предизвикателства, ще можем да постигнем истински напредък в изграждането на устойчивост без да увеличаваме вложенията.

Възможно е да имаме постоянен въздушен поток и в същото време да съхраняваме енергията. Екосистемите са се развивали по този начин с милиони години. Днес най-добрият метод да намалим натоварването на организма ни с химикали, причинено от изпускането на газове, бактериалното замърсяване и наелектризираните частици прах, е да проветряваме повече сградите си. Ако ги проектираме, така че въздухът да се проветрява поне веднъж на час, тогава излагането на потенциално канцерогенни вещества в малки количества няма да бъде проблем за повечето хора. Въпреки че отварянето на съвременните сгради към проникването на студен, топъл и влажен въздух отвън би увеличило използването на енергия, природните системи са съчетали тези две цели. Това, на което могат да ни научат, ще ни даде многобройни предимства.

Един от по-новите методи на отопление на сгради е подовото. Топла вода циркулира в тръби, доставяйки топлина с по-голяма ефективност отколкото може да осигури затоплянето на въздуха. Ново подобрение, по-просто и по-евтино, е разработено от корейските учени Я. Шу и Т. О, вдъхновени от изследване на разлагането на растителна маса в почвата. Мравките и термитите пренасят около 15% от растителната маса в долния пласт на почвата. Разлагането на растителната маса се подпомага допълнително от вкарването на въздух в почвата от червеите и от събирането на гъби от мравките и термитите. Топлината от разграждането затопля почвата около зоната на корените, увеличавайки осмозата между тях и листата на растенията, като по този начин засилва растежа и подобрява вкуса на реколтата.

Корейските учени са разработили тънка лента от въглеродни влакна с нано-размери, която може да се сложи под дървения под или килима и да затопли околната среда до 37°C, използвайки само дванадесет волтова соларна технология. Този метод е бил първоначално тестван в оранжерии за отопление на корените на растенията. След като спестява повече от 70% от енергията, той навлиза и в отоплението на домовете.

Макар тази иновация да е просто едно постижение, тя може да се използва за подобряване на екологичните килими, като тези произвеждани от Интерфейс Глобал. Най-напредналите версии са съставени от смесени въглеродни влакна, втъкани в основата, направена от гума или от поливинилхлорид. Килимът се свързва с електрическо захранване чрез микроскопичните въглеродни нишки и може да получава необходимата енергия от слой тънки светлочувствителни клетки, прикрепени към прозорците. Така се създава идеалната температура, при която спокойно може да се разхождате из стаята боси. Отоплението чрез постоянен ток, създаден от тънкослойни слънчеви клетки, които пропускат светлина, ще се справи с разпространението на акари по два начина. Първо, ултравиолетовата радиация ще премахне директно акарите. Второ, температурата на килима ще е достатъчно висока, за да изсуши всякакви отпадъци или трохи, изпуснати на пода, отстранявайки по този начин хранителните източници на акарите.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.