Воден поток 1 (Синята икономика)

Това е деветата подглава от главата „Сгради, проектирани от потоци“ от Синята икономика.

(Първа част)

Следващият поток, който трябва да вземем предвид, е водата. Как използваме водата в сградата? Без изключение в домовете, училищата и офис сградите най-голям е разходът на вода за миене и премахване на отпадъците. Блокираме въздушния и светлинния поток в сградите, но умножаваме ненужно водния поток, насочвайки го през множество тръби и водопроводи отделно за студена, топла и отпадна вода. Странно е, че първото нещо, което правим с отходните води, е да ги смесим с питейната вода. Начинът, по който тялото ни се снабдява с хранителни вещества, включва сложна система от стомах, бъбреци, черен дроб, пикочен мехур и черва. На практика имаме една входна тръба с клапа, която насочва твърдите вещества към стомаха, а въздуха – към белите дробове. Има две отходни тръби – една за течности и една за твърди вещества и газове. Работи доста добре.

Питейната вода е жизнено важна, но за съжаление не е стока, свободно достъпна за всички. Когато я използваме, за да отмием мръсотията, не се замисляме за това. Водата е най-ценното нещо на Земята. На много места водата е скъпа. По-скъпа дори от петрола. По-скъпа от 100 долара на барел. Имаме свободен достъп до чиста вода, но защо я правим негодна за употреба?

Вероятно не смятате урината за кой знае колко забележителна течност. Но тя е богата на калий, един от основните елементи, който позволява на сърцето ни да регулира потока на кръвта. Тялото ни не може да натрупва калий, защото той е токсин в кръвния поток. Затова той се изхвърля със същия темп, с който се натрупва при един здравословен начин на хранене. Урината не трябва да се изхвърля, а да се връща обратно в потока хранителни вещества. В древен Рим самият имератор е имал изключителното право да събира урината от домовете на жителите, за да бъде тя използвана като почистващо средство.

Фекалиите са нещо различно. Малко животни изхвърлят фекалиите си във водата, освен може би някои птици като фламингото, чиито фекалии стимулират растежа на водорасли, с които се хранят скаридите, служещи им за основен източник на храна. Има основателна причина отделителната ни система да разделя фекалиите от урината. Съчетаната им миризма е неприятна. Те, заедно с огромни количества вода, която е била годна за пиене, се изхвърлят и изпомпват обратно във водопречиствателните станции. Там органичната материя се поглъща от бактерии, стимулирани от голямото количество въздух, вкарано във водата. Ако фекалиите и урината се събираха отделно, както при човешкото тяло, миризмата щеше да е едва доловима, ако въздушни потоци бързо изсушаваха фекалиите.

Това е функцията на разработената от д-р М. Волгаст, шведски учен от университета в Упсала, суха сепарираща тоалетна. Алтернативна технология е използването на породената от гравитацията сила на завихрянията, която лесно може да отдели твърдите частици от течностите. Системи за пречистване на водата като тези усъвършенствани от мидите и някои видове скариди, също могат да помогнат. Дори и тези вече съществуващи технологии не се използват в модерните сгради. Ако премахнем необходимостта от използване на вода за транспортиране на тези отпадъци до централна водопречиствателна станция, където Е-колите и Vibrio cholerae процъфтяват, тогава ще елиминираме не само риска за здравето, свързан с тези потенциални източници на зараза, но и огромните количества силни химикали, нужни за контрол на разпространението на бактериите. Макар бактерицидите да намаляват риска от заразяване, те правят отпадните води негодни за каквато и да била употреба, освен ако не бъдат подложени на дълъг и скъп процес на пречистване.

В училището Лагаберг в Швеция системата, която обработва всички отпадъци от тоалетните, действа на същия принцип като екосистемите. Въпреки че отмиването на отпадъците с вода е законово изискване, след като веднъж се пусне водата от казанчето, твърдите вещества и течностите се разделят с помощта на просто завихряне. Използва се остатъчна топлина за изсушаване на твърдите вещества. Това унищожава всички патогени, паразити, антибиотици и хормони, преди да окажат каквото и да било вредно влияние върху хората или околната среда. Децата в Лагаберг по естествен начин разбират логиката на устойчиво управляваните отпадни системи.

Разглеждаме водата като течност, която тече отнякъде, където я има в изобилие, дотам, където се нуждаем от нея. В градовете има ефикасни водопреносни мрежи. Представете си тръби, дълги хиляди километри, които пренасят вода от река Колорадо до Лос Анжелис. Представете си огромните инвестиции, които прави Ню Йорк за изграждане на септични ями в северната част на щата с цел запазване на вододайната си зона чиста. Сега си представете какво става с дъждовната вода. Тя се събира в канализационни тръби, поставени под пътищата или просто се дренира! Въпреки че водата е невероятно скъпа, в щата Колорадо дори е забранено на градските жители да улавят дъждовната вода по покривите на сградите. Как е възможно това? Време е да разберем, че водата е най-ценният ни ресурс. Преди раждането си сме изградени от над 99% вода. Телата ни и сега са изградени от над 80% вода. Ежедневното й приемане е условие за оцеляването ни. Отнасяме се с водата по този начин, защото не виждаме потоците. Нека излезем от рамките на ограниченото мислене и си зададем въпроса „къде е най-голямото количество неизползвана вода на Земята?” Отговорът е: във въздуха.

(Следва продължение)

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.