Подслон за всички (Синята икономика)

Това е петнадесетата подглава от главата „Сгради, проектирани от потоци“ от Синята икономика.

Невъзможно е да завършим тази глава без да помислим за новаторския дизайн на Л. Гарланд в Бали и С. Везел от Богота. Те постигат забележителен успех в строителството на достъпни, възобновими и красиви къщи от бамбук. От гледна точка на устройството, сравнителната сила на бамбука преобръща всяка логика. Той има удивителната способност да използва издържливостта си на натиск и опън до съвършенство. Макар бамбукът да е вид трева, а не дърво, фибрите му са с по-добри качества от всеки друг източник на целулоза, що се отнася до употребата му за производство на хартия или строителни материали. Тъй като не бива да абсолютизираме, трябва да отдадем дължимото и на конопа и лена; въпреки тях, обаче, бамбукът си остава майстор на техническата функционалност. Той би могъл да замени както бетона, така и стоманата. С над 2000 сорта само в Северна и Южна Америка, той притежава качества, които биха позволили задоволяване на нарастващите ни нужди от строителни материали без особени усилия и средства. В края на 20 ти век бамбукът си остава предпочитан строителен материал за над един милиард хора по света, особено в тропиците.

След протокола от Киото, подписан през 1997г., М. Танигучи, директор на Тайхейо, най-големият производител на цимент в Япония, започва да търси начини да намали въглеродния отпечатък на производството. Материалите за железобетона се добиват от мини и се преработват при високо налягане и температура, отваряйки в повърхността на Земята рани, които ще зарастват в продължение на векове. Тайхейо успява да постигне целта си, използвайки бамбукови фибри. Смесвайки равни килограми бамбук и цимент без никакви добавки и химикали, те създават цимент с неутрален въглероден отпечатък. Бамбукът се отглежда по устойчив начин на площ от 5000 акра близо до завода в покрайнините на Джакарта.

Иновативните архитекти Р. Пиано и Ш. Бан създават истински архитектурни чудеса, вдъхновени от красотата и качествата на бамбука. С. Велез, показва, че бамбукът отговаря на най-строгите правила в инженерството – тези на немските закони за строителство. Велез създава дизайна на павильона на ZERI, издигнат в Минизалес, Колумбия. Това вероятно е най-голямата сграда от бамбук в света. Две силни земетресения след построяването му само разместват няколко плоскости на покрива.

Царят на всички сортове бамбук вероятно е „Guadua angustifolia”. Когато испанците завладели земите на Колумбия, Перу и Еквадор, трябвало да преминат през гъсти джунгли от бамбук. Силата на бамбука била пространно описана от испанските завоеватели, чиито писма разказвали как местните жители от Андите използвали бамбука за защита по време на битка, защото той лесно и сякаш без никакви усилия пронизвал телата на враговете им. Колонизаторите бързо разбрали, че техниките им за строителство с дървета и камъни нямали шанс да оцелеят в земетръсните зони на Южна Америка. Те открили по трудния начин, че „сградите трябва да танцуват в ритъма на Земята”, както С. Велез характеризира поведението на бамбука.

Докато тази 20-метрова „трева” била изсичана, за да се освободи място за отглеждане на кафе и за животновъдство, тя се превърнала в предпочитания местен материал за строителство. Двеста години сгради от колониалните времена все още стоят непокътнати, въпреки многобройните земетресения. Опитът на Южна Америка се потвърждава и в Азия. Вече над 3000 години най-старата бамбукова сграда в света стои в Манджурия.
Бамбукът не устоява на земетресението, а по-скоро се движи заедно с него. Структурата му не изисква скоби и кръстосани връзки, за да издържи на хаотичния натиск нагоре и встрани. Любопитен факт е, че бамбукът е кух. Той е достатъчно гъвкъв и може да стои прав, при положение, че стените на сградата са с лек наклон навътре. Намаляването на правия ъгъл само до 85º осигурява такава стабилност, че плоскостите на покрива дори и не помръдват. Жалко, че разпространението на CAx в архитектурния дизайн и строителството в края на 20ти век, налага използването на 90-градусови ъгли във всяка сграда, причинявайки смърт и разрушения всеки път, когато земята започне да се тресе.

Л. Вентания, добре известен бразилски майстор на бамбук, обяснява: „Докато бамбукът е защитен от пряка слънчева светлина и не е потопен във вода, той стои вечно”. Затова логиката на дизайна изисква голям навес, който защитава носещите тежестта бамбукови колове от водата и слънцето, двете най-разрушителни атмосферни сили.

Бамбукът остава непознат за тези, които живеят извън тропиците. Нито един вид бамбук не вирее естествено в северозападната част на САЩ или в Швеция, където са разположени най-големите горски изследователски институти. Затова и фокусът на горските стопанства по света, дори и в тропиците, е върху видове като евкалипта и бора, които виреят при умерен климат и дори и не се доближават до възобновяемостта на бамбука. Разпространението на знанието за устойчивия растеж на бамбука и за качествата му като строителен материал, ще послужи за вдъхновение на иновативни архитектурни проекти по света.

Осигуряването на достъпен подслон за всички е цел, която може да бъде постигната благодарение на бамбука. Парцел от 93м2 в Андите би бил достатъчен за построяването на една къща. Ако той бъде засаден с Guadua angustifolia, около 60 бамбукови стъбла ще бъдат готови за използване след три години. Това е достатъчно за построяването на двуетажна къща с площ 60 м2 с прекрасен балкон и стълбище от задната страна, което позволява преминаването на въздушни потоци. Всяка следваща година бамбука ще е достатъчен за още една скромна къща.

Дизайнът на къщите, разработен от С. Велез, включва голямо стълбище от задната страна, което действа подобно на термитниците; тежка покривна структура, която стабилизира сградата и широк балкон, осигуряващ удобство. Няма никакви 90-градусови ъгли. Това предотвратява внезапното срутване в случай на земетресение и прави дизайна изключително безопасен. Вместо да се опитваме да строим сграда, устояваща на земетресенията, бамбукът и методът на свързване позволяват на сградата да се движи заедно с непредидимите земни сили. Къщата е удивително приятна, а светлината прониква свободно в нея. Масивният навес защитава бамбука от увреждане от действието на ултравиолетовата светлина и дъжда. Дъждовната вода пада около къщата и почти не докосва повърхността на бамбука, отичайки се в контейнери за питейна вода. Дори и ураган не би успял да вдигне къщата във въздуха.

Бамбукът, останал след строителството, се смята от мнозина за отпадък, но всъщност може да бъде използван за производството на дървени въглища. Това производство обикновено е свързано с отделянето на вредни газове. А. Джиралдо от Армениа, Колумбия, разработва метод за обработка на бамбука, използващ газовете от собствените му дървени въглища, подобно на традиционната система за обработка, прилагана в Япония. Потокът газове се насочва към голяма камера. Под леко налягане седем метрови бамбукови пръти се обработват с изпаренията от бамбукови дървени въглища. Вместо да се разчита на токсична химия за защита на бамбука от гъбички и термити, се използва собствената му химия. Отрицателният поток от замърсители се превръща в положителен поток, който не само го съхранява, но и премахва веществата, представляващи риск за здравето. Начинът, по който се правят и обработват строителните материали, е вдъхновен от екосистемите и кръговрата на веществата и енергията. Същият този метод се използва и в Пикурис Пуебло в Ню Мексико при тънкостеблени дървета, които се изсичат и изгарят.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.