Любопитно лъкатушещ път 1 (Синята икономика)

Това е втората подглава от главата „Кръговратът в Синята икономика“ от Синята икономика.

(Първа част)

В цялата книга досега разгледахме най-вдъхновяващите идеи, които можем да почерпим от природата, за да се справим с настоящата икономическа и екологична криза. Проучихме успешни и внедрени вече модели и оценихме потенциала на други. Видяхме как някои от тях имат множество взаимосвързани приложения. Навсякъде открихме огромни възможности за създаване на нови работни места и същевременно увеличаване на ефикасността на употребата на материалите много повече, отколкото сме се осмелявали да мечтаем. Това е забележително, защото до момента погрешно сме вярвали, че повишаването на производителността е възможно само чрез съкращаване на работните места. Природата работи по-добре, превръщайки привидния недостиг в достатъчност и изобилие. Кръговратът на енергията и веществата сред петте природни царства позволява на множество малки производства да задоволяват всички нужди. Докато настоящият ни стремеж към максимизиране на един продукт води до недостиг от една страна и бедност от друга, екосистемите винаги ще имат достатъчно за всички.

Всички участници в екосистемата дават скромния си принос в зависимост от наличните хранителни вещества, енергия и стимул за задоволяване на основните нужди. Всичко еволюира и когато възникне криза, всички се адаптират. В природата никой няма право да изостава от общия темп твърде дълго. В природата няма големи доминиращи играчи. Вместо това има много повече място за множество малки приноси. Дърво, което е израснало до 30 метра височина, не решава на базата на това постижение, че трябва да стане 300 метра високо. Ако случайно успееше да го направи, физичните сили щяха да го унищожат. Бизнесът следва стратегия на все по-ниски пределни разходи, приемайки, че разходите за производството на още един продукт ще са по-ниски и така оправдавайки сляпото състезание за по-голям размер и пазарен дял. „Растеж”, основан на консолидиране на силите, причинява незабележими странични щети и прави цялата система закостеняла и неспособна да се промени.

Екосистемите извличат полза от обновяването на кръговрата на веществата и енергията. Тези безкрайни потоци позволяват на живота да се адаптира и да процъфтява. Условията на привиден недостиг се развиват в посока видимо задоволяване на нуждите и дори изобилие. В природата в момента, в който се появи излишък на храна, някои видове се разпространяват или се появяват нови. Премахването на отпадъците се осъществява чрез предаването им надолу в хранителната верига, за да бъдат използвани от останалите участници. За едно дърво, падналите листа са храна за бактериите в почвата, мравките и червеите, които пък от своя страна произвеждат хранителни вещества за дървото.

Системите в природата имат по-различен подход и към химията. Първо, основният разтворител е водата, която е много по-доброкачествена от всички други видове катализатори, измислени от хората. Второ, връзките между две молекули обикновено са нековалентни, което означава, че е лесно да бъдат разрушени. Те се разграждат и могат да бъдат използвани за образуването на нови молекули. Природните химически инженери прилагат концепцията “zip-unzip” в своите методи. Именно тази способност за разграждане, разделяне и реинтегриране позволява на цялата система да постигне подобно високо ниво на ефикасност на употреба на материалите и енергията. За да изгради по-здрава мрежа за своето поколение, паякът просто преработва полимерите от старата паяжина в първоначалните аминокиселини, които я изграждат и я изплита наново.

Нелинейните модели, често приравнявани с хаоса, стоят в основата на системите в природата. Всъщност почти всичко в природата следва нелинейни пътища на развитие. В своята книга „Новото обединение”, белгийският автор Иля Пригожин, носител на Нобелова награда по химия за 1977г., описва връзките в природата като „разсейващи структури”. Нашето желание е да вкараме всичко в прави линии и 90° ъгли, които правят всичко, което произвеждаме енергийно ефективно. Природата доказва, че макар и най-краткото разстояние между две точки да е права линия, най-бързият и енергийно ефективен път следва извивките на завихрянията.

Докато променяме системите си за производство и консумация, копирайки природата, трябва да сме подготвени за изненадите, които ни готвят нелинейните модели. Това не означава, че те са непредвидими. Физичните закони все още са валидни в нашата Вселена. Това означава, че трябва да търсим силите на взаимодействие и скритите връзки, които ни позволяват да извлечем множество полезни резултати от една инициатива. Това е нагледно демонстрирано от способността на термитите да контролират температурата и влажността на въздуха с голяма точност, като строят подземни тунели в термитниците си. Те показват дълбоко разбиране за взаимодействието между всички елементи. Крайният резултат от тези сложни взаимовръзки и привидно хаотични взаимодействия е, че термитите имат храна, защото ядливите гъби процъфтяват в климатичните условия, които те създават. Използвайки наличните ресурси, те изграждат удивителна система, която задоволява основните им нужди, като в същото време затопля корените на дърветата, по които растат листата, които термитите събират, защото върху тях расте гъбата, служеща им за храна.

(Към втора част)

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.