Как да станете социален предприемач: да превърнеш идеята в реалност

Статия: „Как да стартирате социално предприемачество: превръщане на идеята за социална промяна в реалност“ на Еша Чабра

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

И така, имате Велика идея как да разрешите важен социален или екологичен приблем; или поне имате началото на Велика идея – какво правите оттук нататък? Как превръщате идеята си в нещо материално – организация, предприятие, продукт?

В тази поредица ще последваме млад социален предприемач, пътуващ из Индия в търсене на отговор на тези въпроси с надеждата това да помогне да постави основите на собствената й организация. Ще проследим напредъка й в няколко седмични статии, докато тя учaства в националния ден за имунизация срещу детския паралич и се консултира с експерти и здравни работници относно възможностите за използване на мобилни телефони за организиране на акцията. Тя вижда проблем: тези, които вече страдат от детски паралич търсят – но не получават – помощ. Нейното решение: да се разработи програма, която позволява на здравните работници да предават чрез мобилен телефон основна информация на докторите в близките градове, които биха имали възможност да предложат безплатна коригираща операция.

Преди три години имах възможност да науча на практика как се провеждат мащабни кампании за имунизация на хиляди, ако не и милиони деца. Те са хаотични, трудни, чувствителни към културата в страната, широкомащабни операции, изискващи участието на хиляди хора. Получих стипендия за посланик на Ротари, а заедно с нея и възможността да видя как протича Световната инициатива за борба с детския паралич. Пътувах до Утар Прадеш, за да видя как доларите се превръщат в лекарства. Това, на което станах свидетел, беше изумително: десетки здравни разботници, наети от правителството, Световната здравна организация или УНИЦЕФ обхождаха тесните улички в засегнатите от детски паралич градове и се опитваха да ваксинират всяко дете под пет години.

По време на ваксинациите на децата, срещнах няколко семейства, вече засегнати от болестта. Знаех, че лекарите се опитват да предотвратят бъдещите случаи на заболяване, но какво се случва с тези, които вече са болни? Какво става с всички, които вече страдат?

След няколко години работа по проблемите на детския паралич реших да се върна в Индия, този път сама и да видя как мога да помогна на хората, страдащи от тази болест. Вече бях забелязала силата (и широкото разпространение) на мобилните телефони в Индия – всеки имаше такъв. Реших, че можем да се опитаме да свържем здравните работници, които действаха на място, с докторите в градовете, които предлагаха коригиращи операции.

Един от тези доктори е д-р Варгийз от болницата Св. Стефан в Делхи, една от най-старите болници в града. Той е успял да убеди болницата да отдели осем легла за пaциенти с детски паралич. И с помощта на финансиране от благотворителни организации, както и известна подкрепа от болницата, той успява да предлага безплатни коригиращи операции за пациенти от околните градове.

И така, целта на първата ми среща с д-р Варгийз беше да видим дали изобщо е възможно да се организира такава инициатива. Беше важно да установим дали съществува нужда и дали има подкрепа за задоволяване на тази нужда.

Той успя да ме убеди, че отговорът и на двата въпроса е „да”.

Но основният проблем не би бил липсата на финансиране или изграждането на устойчив модел, а по-скоро партньорствата: да убедим други болници да последват примера на д-р Варгийз и да отделят няколко легла специално за пациенти с детски паралич. Обикновено повечето пациенти в тези болници са спешни случаи, ранени при различни инциденти или страдащи от силна болка. Детският паралич засяга хората за цял живот и затова е от второстепенно значение.

Когато д-р Варгийз спомена това, осъзнах, че макар ние, като социални предприемачи да искаме да се справим с проблемите сами, в много случаи се налага да търси подкрепа и помощ от други партньори. Вероятно затова в Индия има толкова много публично-частни партньорства. Стартирането на инициатива без сигурността на държавната подкрепа може да е доста голямо предизвикателство.

И така, след като с помощта на д-р Варгийз разбрах повече за същността на проблема, започнах да разговарям и с други партньори – СЗО, ПолиоПлюс, УНИЦЕФ и други, за да видя дали има възможност за развитие на този теле-медицински подход към детския паралич. Тъй като те вече участваха толкова активно в този проект, щеше да е най-добре да получа съгласието им, преди да продължа нататък.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.