Джейни Смит 1 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Първа част)

Преди 35 години Джейни Смит е в болница в процес на раждане на нейното второ бебе. Тогава тя умира и преживява НДЕ.

Бях тотално съзнаваща. Бях в тъмнината. Не можех да видя нищо. Мислех си: “Това не трябваше да е така. Не се предполага, че трябва да знам каквото и да е, а знаех. Какво се случи?” В този момент почувствах нещо да напуска тялото ми. То профуча. Отиде нагоре през върха на главата ми. Можех да го почувствам и да го чуя. Беше слабо профучаване. В този момент се озовах в един вид сива мъгла. Знаех, че съм мъртва.

Споменът от това преживяване е запазен в моята душа. Когато се озовах да стоя в тази мъгла с разбирането, че съм мъртва, спомням си, че се чувствах толкова радостна и толкова развълнувана, защото знаех, че въпреки че бях както казваме “мъртва”, бях много жива. Много оживена. Бях тотално съзнаваща. Започнах да разливам тези чувства на благодарност. Не го правех устно, но изглежда, че самата моя същност казваше: “Благодаря ти, благодаря ти, Боже, че го направи така, че да съм безсмъртна. Не бях унищожена.”

Изливах огромна благодарност и Радост и докато това ставаше във мен, една бяла Светлина започна да филтрира моето съзнание. Дойде в мен. Сякаш аз излязох в нея. Разширих се в нея, когато тя дойде в моето поле на съзнание. Не чувствах нищо друго освен тази брилянтна бяла Светлина. Светлината носеше със себе си най-невероятното чувство на пълна обич, сигурност и закрила. Просто бях обгърната от нея. Чувствах се прегърната от нея. Тя беше толкова динамична, беше почти очевидна.

Докато бях в тази бяла Светлина, в тази невероятна Любов, започнах да се възбуждам. Възторгът растеше. Блаженството растеше. Моето съзнание се разширяваше с цялото му блаженство. Изведнъж дойдоха в полето на съзнанието ми всичките знания, бяха като блок от знания, който просто дойде и се настани в мен. Знам, какво е необходимо, за да се кажат няколко изречения, но не дойде в няколко изречения. Всичко дойде като едно голямо парче. Това, което знаех е, че съм безсмъртна, че бях вечна, че бях неразрушима, че винаги съм била, че винаги ще бъда и че по никакъв начин няма да бъда загубена.

Не беше възможно за мен да попадна в някаква дупка някъде във вселената и никога да не бъда чута отново. Просто знаех, че съм напълно спасена и че винаги ще бъда завинаги. Когато научих този блок от знания, цяла област от знания влезна в моето същество и това, което разбрах беше, че вселената се движи по съвършен план. Знаех, че е безгрешен. Всичко, което си мислим, че е трудно за разбиране, нечестно, жестоко или каквото и да е, нямаше значение. Знам че това е много трудно, но това разбрах. Разбрах го. Схванах го по такъв начин, че когато се върнах от преживяването ми, не можех да го схвана. За всички неща, за които се притесняваме, за които ни е грижа – наистина не трябва да се притесняваме за тях. Има съвършен план и той работи сам по себе си благодарение на своята перфектност.

Тогава просто си спомням, че станах по-блажена, по-радостна, по-въодушевена. Просто се пълнех и пълнех с тази Светлина и Любовта, която беше в Светлината. Движенията на тази Светлина бяха динамични. Бяха толкова подвижни и толкова пълни с Любов, Радост и знание. Като го приемете в себе си или то като влезе във вас и вие го получите, вашето ниво на въодушевление просто става огромно.

(Следва втора част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.