Лаурелин Мартин 1 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване близко до смъртта от от книгата Досег до вечния живот.

(Първа част)

Лаурелин Мартин е на върха на обещаваща тенис кариера, когато преминава през рутинна хирургическа процедура, която я изпраща във възторжен свят от Светлина, красота и Любов на „другата страна“. Тя е била „У Дома“, у дома в Светлината! Следват откъси от нейната книга, „Търсенето на дома“, която описва нейното преживяване близко до смъртта. Книгата й е силна история за Любовта, надеждата и излекуването на една млада жена след НДЕ.

Тя ми помогна да се плъзна по операционната маса и ме погледна майчински: “Не се притеснявай. Ние знаем, че това ти е първия път. Ще го направим най-приятно преживяване за теб.”

С тези уверяващи думи заспах. Събудих се и се озовах да летя над тялото ми, от дясната страна, гледаща надолу, наблюдавайки опитите на медицинския екип да съживи безжизнената форма отдолу. Гледах сцената с безпристрастие. Хирургическият екип беше обезумял. Червеният цвят беше навсякъде, пръснат по техните мантии, пръснат по пода и ярък вир от разнасящо се червено вещество във вече разтворената коремна кухина. В този момент, не направих връзката, че тялото, върху което се работеше, беше моето! И без това нямаше значение. Бях в състоянието на летяща свобода, не чувствайки болка и прекарвайки си страхотно. Исках да извикам на изтормозените хора долу: “Хей, аз съм добре. Тук горе е прекрасно!”, но те бяха погълнати от работата си и не исках да ги прекъсвам.

Пътувах в друго измерение на пълен мир. Без физическо тяло, моите движения бяха необременени. Мисълта беше начина на пътуване. Летях през тъмнината, където нямаше страх, болка или неразбирания, но имаше чувство на благосъстояние. Бях обгърната от пълно блаженство в тази атмосфера на безусловна Любов и възприемане. Тъмнината беше топла и мека, одеяло от кадифена Любов, разпростиращо се безкрайно. Свободата на мира надмина всякакво чувство на въодушевление, което бях изпитвала на Земята. В далечината, хоризонт от славна бяла-златна Светлина ме повика напред. Като се увеличи яркостта и обграждащите лъчи се протегнаха към мен, почувствах, че времето, както го знаем, го нямаше. Времето и съществуването бяха смесване и разтопяване на минало, настояще и бъдеще в този един миг. Чувство на всичко-знание ме обгърна. Всяка част от моето същество беше задоволена с безусловна Любов, която не може да се опише. Всички въпроси бяха отговорени. Вътрешен мир без стремеж или постижения беше създаден и разбран. Проблесна ми в ума, че това беше приятното преживяване, за което приказваше сестрата. Разбрах защо тя не ми даде подробности. Думите и описанията някак си изгубваха същината на преживяването.

Като се наслаждавах на красотата на Светлината, тя ме привличаше все по-близо, чувствах излъчване на топлина, безгранична Любов и незабравим мир. Сякаш бях у дома, у дома в Светлината. Преди да бъда погълната от нея, почувствах много духове. Те заобиколиха, прегърнаха и подкрепяха моето пътуване със своята нежност, знание и упътване. Един от тях се приближи от към дясната ми страна. Това познато присъствие дойде пред мен и чувствата ми се промениха към истинско веселие като видях моя тридесет годишен зет, този който умря преди седем месеца от рак. Моята същност се срещна с неговата.

Не можех да видя с моите очи или да чуя с моите уши, въпреки това инстинктивно знаех, че това е Уилс. Чух неговата усмивка, видях неговия смях и усетих неговия хумор. Нямаше много смисъл, но придоби такъв. Бяхме отделени, но също бяхме едно. Сякаш се бях завърнала у дома и зет ми ме посрещаше. Веднага си помислих колко доволна бях да съм с него, защото сега можех да се реванширам за последния път, когато го видях преди да умре. Почувствах се тъжна и малко виновна за това, че не си отделих време от моя натоварен график да си поговорим искрено и сърдечно, както ме беше помолил. Осъзнах, че той не ме съдеше, ами аз себе си. Бях в неговата позиция, умирайки, искайки да кажа чао на тези, които обичах и след това виждайки хора като мен, които не разбират „това” – всички постижения, пари и признания не могат да се вземат, когато човек умре.

Единственото нещо, което взимаш е Любовта, която си дал. Уилс раздаваше Любов през целия си живот. В известен смисъл той беше готов да напусне нашия физически свят и да продължи своята работа в духовния свят. Хора като моята сестра, които са оставени от своя любим, понякога не го разбираха. Трябваше да запомня да кажа на Гуен за моето откритие.

(Следва втора част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.