Дейвид Оакфорд 1 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Първа част)

В началото на лятото на 1979, Дейвид е на двадесет години и има проблеми. Детството му не го е научило да се справя както трябва с живота. Няма самоуважение и всичко, което е направил, за да има мир в себе си, не е сполучило. Чувства се не на място и загубен. Дейвид се събира с приятели и вземат наркотици. Една вечер на поредното събиране един от приятелите му дава нещо твърде силно и той изживява своето НДЕ. След това си променя живота.

Следващото нещо, което знаех е, че карам колата на моя приятел. Мисля, че отидохме на север, минахме моста Макинау и се върнахме. Минахме през дома, където бях израснал и видях моите родители да седят до входа. Почувствах се привлечен към дърветата. Можех да видя и да почувствам силата им. Видях корените им да навлизат под почвата дълбоко в земята.

Събудих се на същия стол, на който моите приятели ми казаха, че са ме оставили преди малко. Можех да почувствам как органите на тялото ми работят, както всеки един поотделно, така и всички заедно. Не виждах приятелите си наоколо. Можех да виждам във всички стаи на къщата едновременно. Стереоуредбата свиреше, а звукът беше твърде силен за мен. Понеже не видях никого наоколо, станах и се опитах да спра музиката, но не успях. Независимо какво правех, музиката продължаваше да свири. Извиках моите приятели, но никой не дойде. Опитах се да изключа уредбата, но отново не стана. Всеки път, когато се опитвах да докосна кабела, за да го дръпна, не можех да го хвана. Продължаваше да си свири и звукът ме подлудяваше. Обиколих цялата къща, крещейки, че музиката е твърде силна, но не бях чут. Молех се да спре. Опитах да се изляза, но не можех да почувствам дръжката на вратата. Видях дневната Светлина, но не можех да изляза. Накрая се скрих в банята като неуспешен опит да избягам от шума. Погледнах в огледалото и не можах да се видя. Това ме изплаши ужасно.

Върнах се обратно във всекидневната и видях тялото ми да седи на стола. Изглежда бях заспал. Чудех се, как може да гледам себе си. Обзе ме страх, защото можех да се видя отвън, от всички възможни ъгли с изключение на вътрешния ъгъл, от който бях свикнал да се гледам. Бях сам, объркан и много уплашен. Опитах се да се върна в тялото ми, но не успях. Не можех да докосна и земята. Движех се във въздуха. Покачих се на едно място над тялото ми и все едно се бях закачил там. Повече не можех да мърдам. Повиках за помощ и никой не дойде. Опитах се да изляза, но не успях да докосна дръжката на вратата. Бях уплашен, сам и не знаех какво да правя. Не разбирах какво се случва.

Помолих Бог да ми помогне. Тогава не вярвах в Бог – бях му ядосан заради гадния живот, който имах. Помислих си, че ако Бог наистина е всемогъщо и всезнаещо същество, както ми беше казвано че е, той няма да ми позволи да преживявам болката, която изпитвах през живота ми. Помислих си, че ако има време, когато съм имал нужда от Бог, то то е сега! Не бях разочарован от резултата на моята молба за помощ. Погледнах към вратата и видях едно красиво същество да стои там. Неговите крака не докосваха пода. Те се сливаха с въздуха. То изглеждаше мъжко и женско и беше младо. Косата му беше къдрава и беше горе долу на моята височина. Имаше и сияние около него – зелено близо до него, после синьо и после чисто бяло по крайните части. То каза: “Аз съм тук, за да ти помогна”, но когато приказваше устата му не мърдаше. Всъщност не го чух с ушите си, а почувствах какво казваше.

Когато това същество ми проговори, вече не се чувствах уплашен. Почувствах мир и утеха, които не бях чувствал преди. Мирът, които търсех през целия си живот. Чувството ми беше познато, все едно го бях чувствал и преди, но не в този живот.

Прекрасното същество се обърна към мен с име, което не запомних. Казах му, че сигурно е объркал човека и че това не е моето име. То се засмя и каза, че съм бил голям майстор и че просто съм забравил, кой съм бил. Не му повярвах, защото тогава не знаех със сигурност какво имаше предвид и ако бях такъв голям майстор нямаше да имам всичките проблеми, които имах. Чувствах се зъл, защото така ми казваха много хора.

То ми каза името си, но не го запомних. Каза ми, че е бил с мен винаги и ми каза, че знае, че съм имал труден живот и че ще ми помогне да разбера защо, ако наистина искам. Каза ми, че ще ми помогне да си припомня кой съм аз. Каза, че ако не му вярвам ще ми докаже, че знае всичко за мен. Разказа ми неща, които бях направил като дете, които ми доказаха, че е бил винаги с мен. Каза ми за неща, за които само си бях мислил. Каза ми, че мога да отида, където поискам и че ще ми покаже как, ако пожелая. Каза, че ако искам мога да се върна и да видя моето тяло. Моето тяло е добре, защото все още съм свързан с него.

Приказвахме телепатично. Изражението на лицето му беше щастливо през цялото време. Казах му, че искам да видя пирамидите и юго-западен САЩ. Каза ми, че всичко което трябва да направя, е да му се доверя, да си помисля къде искам да отидем и ще отидем. Помислих си за пирамидите и бяхме там на секундата. Не знам защо избрах точно тях, мисълта просто се появи в мен и я избрах. Докато бяхме там, то ми разказа няколко неща за тях, които не си спомням сега. Иска ми се да си припомня какво ми беше обяснило, защото знаех че е от голямо значение и беше свързано с бъдещето на човечеството.

(Следва втора част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.