Дейвид Оакфорд 4 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Четвърта част)

(Към трета част)

Отправихме се обратно към Гая. Отидохме на място в сенките на Гая, голям град в облаците. Имаше красиви бели сгради, докъдето стигаше погледът ми. Видях духове да живеят там, всички от които имаха вибрация, но нямаха физически тела. Те влизаха и излизаха от сградите, за да работят и да играят. Видях едно място, където духовете отиваха да вземат това, което си мислех, че е вода. Нямаше превозни средства. Духовете се движеха по същия начин, по които моя приятел и аз – летейки. Градът нямаше граници. Беше място пълно с живот от всякакъв вид. Имаше природа, много чисти растения, дървета и вода точно както на Гая, но по-чиста. Природата беше напълно съвършена. Не беше развалена от човешки действия. Беше точно като Гая, само без неприятностите и лошото. Почувствах, че е това, което се нарича рай с човешки думи.

Духове пристигаха и си отиваха от Гая и в града. Можех да позная развитието на духовете, които се движеха между Гая и града, по енергията, която излъчваха. Видях, че животните също отиват и се връщат както хората. Видях много духове, да напускат Гая с водачи, а видях и духове да се връщат към Гая без водачи. Съществото ми каза, че някои от духовете, които минаваха, са тези, които работят с хората. Можех да разпозная духовете, които вършеха тази работа и духовете, които идват към големия град, за да бъдат заредени отново и да се върнат на Гая, да живеят и да се развиват. Можех да почувствам чувствата на тези, идващи обратно за зареждане. Някои от тях бяха тъжни, бити и уплашени, подобно на това как аз се чувствах преди.

Съществото ме заведе в една от по-големите сгради. Вътре видях много духове да работят. Те правеха подобни неща като тези на Земята. Като вървяхме край тях, ме гледаха. Мисля, че ме оглеждаха заради съществото, с което бях. Качихме се нагоре по стълбите и видях духове, които ме познаваха. Те ме поздравиха и ме попитаха как съм. Дадоха ми съвети, които не помня. Мислех, че ще ми бъде възложена задача, но съществото ми каза, че трябва да направя нещо специално преди това.

Изпаднах в екстаз. Бях в рая въпреки всичко, което бях направил през живота ми на Гая. Изживявах това, което повечето хора само мечтаят. Любовта, която изпитвах там, беше същата Любов, която почувствах, когато видях Иисус. Търсех на Гая точно това място, където бях тогава. Търсех на Гая чувството, което имах в този миг. Намерих това, което търсех през целия си живот. Бях наистина щастлив. Бях у дома и го знаех. Бях готов да остана и да върша каквато работа ми се даде.

Моето същество ме заведе до една друга сграда, която беше по-важна и по-голяма от останалите и имаше най-зелените листа, които съм виждал, да растат по нея, украсявайки я като олтар. Влязохме вътре през две врати, излъчващи живот. Вътрешността беше от живо дърво. Заведе ме до две големи врати и ми каза да изчакам на пейката, докато е вътре. След известно време то излезе от стаята. Каза ми да вляза вътре, че ще ме чака и да не се притеснявам. Предупреди ме да бъда честен със съществата в стаята. Каза, че те не са съдии, но те са тези, които преценяват развитието на душата според историята й. Каза ми да си спомня кой съм и да не се страхувам. Знаех, че трябва да се откъсна от това същество рано или късно, но бях благодарен, че то ще ме чака. Малко се страхувах да го напусна, но почувствах че съм защитен и знаех, че е така.

Влязох вътре и видях група от няколко духове седнали на една маса, направена от бляскаво дърво и съвършена във всяко едно отношение. Духовете около масата имаха най-високата вибрация, която бях виждал досега, с изключение на Иисус. Погледнах тези същества и ги разпознах. Не знам от къде ги разпознах, но имаше нещо познато във всички. Те просто ме гледаха. Изведнъж видях моите родители на Земята преди да се родя. Видях как те тръгнаха заедно и видях как родиха моя брат и сестра преди мен. Видях техните положителни и негативни страни и ги прецених според това, което имах нужда да науча да правя на Гая. Съществата ме попитаха как и защо съм избрал тези определени родители и поискаха да им кажа. Не знам от къде ми дойде, но им казах как и защо и те се съгласиха с мен. Избрах ги, за да им помогна по пътя им и да се поуча от тях.

Видях моята душа да отива към майка ми и да влиза в нея. Видях се да се раждам от гледната точка на наблюдател и в същото време преживявайки го. По-нататък видях целия ми живот като наблюдател и от гледната точка на тези, на които моите действия са повлияли. Почувствах пряко как те са повлияни от нещата, които съм им направил. Видях положителните и лошите неща все едно, че наистина се случваха. Нищо не беше подминато или представено неточно.

Изпитах трудността да се родя отново. Изпитах напускането на рая и пътя към Гая. Видях се като безпомощно пеленаче, което се нуждаеше от майка си за всичко. Изпитах Любовта на баща ми, както и неговия гняв. Изпитах Любовта на майка ми, нейните страхове и гняв. Видях всичко добро и лошо от детството ми и отново преживях, каквото бях причинил на другите. Усетих всички мои чувства и тези на душите, които бях наранил и обичал. Разбрах дълбокото значение на изборите, които правим.

(Следва пета част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.