Дейвид Оакфорд 5 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Пета последна част)

(Към четвърта част)

Научих колко силни сме хората и как можем да влияем един на друг по положителен и отрицателен начин. Беше страхотно да видя как моите невинни действия имаха толкова силно влияние върху души, на които си нямах и представа, че въздействам. Преживяването беше такова, че никога няма да го забравя. Изпитах всички чувства от моя живот за кратко време от човешка гледна точка. Където бях аз, времето нямаше значение.

Можех да видя как и защо съм станал такъв, какъвто бях на Гая. Всичко, което бях направил през моя живот, влияеше на еволюцията на душите около мен. Видях причините за всички мои положителни и отрицателни действия. Това не беше забавно преживяване. Можех да видя колко е чудесно, ако изберем да действаме положително спрямо другите през повечето време.

След това съществата в стаята ме питаха въпроси относно какво съм видял и как съм се почувствал от моя живот до сега. Знаех, че трябва да дам честна оценка – не можех да лъжа. Колебаех се, когато ме попитаха дали съм въздействал на другите повече положително, отколкото негативно. Мислех да излъжа. Тези същества знаеха какво си мисля и трябваше да им кажа, че можех да се справя по-добре на Гая. Знаех за какво бях отишъл на Гая и бях по моя път да го направя, но не го бях завършил. Те се съгласиха и ми казаха, че имам все още много неща да направя и че може би искам да се върна и да ги осъществя. Разбират, че е трудно за мен, но е необходимо за вселената да завърша нещата. Казаха, че може би ще е мъдро да се върна и да живея живота си както преди това съм го планирал. Казаха, че съм си поставил благородни цели и случките в моя живот са ги постигали. Преди това съм отишъл на Гая, за да се уча и да споделям с другите даровете, които съм събрал през моите няколко живота. Казаха, че съм нужен на Гая, за да помогна на душите да върнат себе си и нея в хармония. Имам голям потенциал да въздействам на другите души, да им помагам да се развиват и Гая е най-доброто място да правя това. Казаха ми, че събитията, които съм преживявал досега, са ме подготвяли за голям принос за вселената и преживяванията ми не трябва да бъдат приети като лична обида по никакъв начин. Не исках да го приема. Исках да остана. Казах им го. Изморен съм и исках да остана, защото животът на Гая е труден и непростим. Чувствах, че връщането обратно ще е опасно за вселената, защото не бях пораснал достатъчно в моето духовно развитие. Те казаха, че това е точно причината, поради която ще е в мой най-добър интерес да се върна на Гая. Казаха, че съм по-напреднал, от колкото съм си мислел. Казаха, че е възможно да остана, но ще трябва да свърша моята работа на Гая рано или късно. Този вид работа, която ми е писано да свърша, може да се свърши само на Гая. Можех да остана, ако бях избрал това, но така само ще удължа завършването на това, което трябва да направя за вселената. Обясниха ми, че най-бързият начин да завърша работата си е да се върна на Гая възможно най-скоро. Бях потресен. Прибягнах до уговорки, но нямаше ефект. Все още не ми харесваше да живея на Гая и не исках да се връщам. Тези същества ме разбраха, но останаха непоколебими. Трябваше да взема решение, което наистина беше най-трудното.

Върнах се обратно на Гая и сега живея живота, който ми беше даден по-късно в моето преживяване. Вярвате или не, накрая го отхвърлих като наистина живо “пътуване”. Чак след като пораснах повече, осъзнах дара, който ми беше даден. Споделям това преживяване, защото чувствам, че задвижва мисълта и подпомага избори, които да влияят на планетата положително. Ако научих нещо от него, то е, че всеки един избор, който правим, е съответно записан и ще се върне отново, когато напуснем Гая. Моята цел е да предпазя хората от болката, която аз изпитах в прегледа на моя живот и да ускоря развитието на хората, помагайки на Гая, както и на вселената.

Имах преживяване близко до смъртта и ми беше даден избор да се върна на планетата отново. Избрах да се върна от Любов към нея – толкова голяма, че да се откажа от мястото “у дома”. Направих го също, за да помогна да излекуваме мястото чрез споделяне на това, което съм видял и чрез изборите, които правя (надявам се обичащи и мили). Без свободната воля да се върна, аз нямаше да съм тук във физическия свят и да правя това, което правя. Физическата болка, войната, бедността, епидемиите, ужаса, изнасилванията, убийствата и т.н, които са тук, на тази планета, са следствие от свободните решения на хората, които идват тук, за да се учат и да се развиват. За съжаление, ученето създава бъркотия и физическата болка е част от нея. За мен има логика, че същата тази концепция на свободния избор, е инструмент за почистване на бъркотията.

Оприличавам го като ходене на палатки и избирайки да почистим или да не почистим мръсотията след себе си. Ако изберем да я почистим, това ще помогне на планетата да остане както е, защото не допринасяме към мръсотията. Ако не почистваме, прибавяме към мръсотията. Ако почистваме нашите и други мръсотии, допринасяме за излекуването на планетата.

В моето НДЕ ми беше показано, че има много души в “рая”, които са повече от желаещи да дойдат на това място, независимо от състоянието, в което се намира. Беше ми показано, че ако избера да не се връщам, ще бъда в училищата в рая, работейки върху моя растеж, който трябва да достигна независимо от формата, в която съм. Това беше привлекателен избор, но имах проблем с колко дълго ще ми отнеме да пораста достатъчно, за да правя това, което моята душа иска да прави. (Имам неутолима жажда да преживея други места в други вселени и да направя това, което ми трябва, за да се развивам повече). Трябва само да се уверя, че моята душа има способностите за това. По моето разбиране една душа може да избере да остане в рая и да действа на нивото, на което тя е, до безкрайност, но аз търся повече, защото знам, че без съмнение има още.

За да може това място да започне да се чувства и да изглежда като рая, трябва да създаваме тамошната Любов тук. Бих желал да видя това на тази планета и знам, че може да се направи. Ако е необходимо, ще дойда тук колкото пъти трябва.

Към „Джейни Смит 1 (Досег до вечния живот)“ —>

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.