Джейни Смит 2 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Втора част)

(Към първа част)

Знаех, че загубих всяко чувство за тялото ми. Беше само моето съзнание, един вид чисто и свободно летейки и изобщо не мислех по време на тази част от преживяването. Нямах мисли. Бях приемник. Просто чувствах, поглъщах и приемах и не мислех изобщо. Стигнах до положението на възторга, когато изведнъж си помислих, моята първа мисъл: “Чудя се колко още от това мога да издържа преди да се разбия?” С тази мисъл Светлината започна да отслабва. И вселената не ни позволи да се разбием. Не можем да приемем повече от това блаженство и Радост, от колкото ни е възможно да изтърпим в даден миг. Светлината като започна да отслабва, възторгът, който бях събрала също. За няколко секунди не можех да си спомня какво ставаше. Мислех си, че “Не знам как се озовах тук. Не мога да си спомня какво ставаше.” Не знаех дали бях в тази Светлина за една минута през деня или за хиляди години. Мисля, че силата на цялата тази енергия просто създаде в мен състояние на амнезия за няколко секунди. Но на това не му беше позволено да продължи много дълго.

След секунда или две, се озовах в една абсолютно красива зелена ливада. Тогава знаех какво се случва. Отново знаех коя съм, че съм умряла. Периодът ми на забрава свърши.

Стоях там в тази великолепна ливада и си спомням, че Светлината там беше различна от Светлината на Земята. Не беше тази брилянтна бяла Светлина, в която бях, беше по-красива Светлина. Беше позлатена. Спомням си, че небето беше много синьо. Не си спомням да съм видяла слънцето. Цветовете бяха необикновени. Зеленото на ливадата беше невероятно. Цветята разцъфваха навсякъде наоколо и имаха цветове, които преди не бях виждала. Осъзнах много добре, че никога преди не съм виждала тези цветове и бях много развълнувана от това. Мислех, че съм видяла всички цветове. Бях ужасно развълнувана от красотата, която беше невероятна. В допълнение към цветовете, можех да виждам мека Светлина във всяко едно живо нещо. Не беше Светлина, която се отразяваше от външната част от някой източник, ами идваше от центъра на растението. Просто тази красива, мека Светлина. Мисля, че виждах живота във вътрешността на всичко.

Като свърших да гледам тази изящна красота, започнах да вървя. Направих само няколко крачки и видях, че отпред имаше едно малко възвишение. Имаше може би около 18-20 човека, които стояха на възвишението. Те бяха облечени в широки горни дрехи, много прости, предполагам че бяха гръцки дрехи. Те също бяха във всички тези красиви цветове. Имаше мъже и жени, повече мъже отколкото жени, не знам защо. Помислих си малко за това, но имаше и мъже, и жени там. Никого не познавах, но нямах близки връзки с другата страна и затова не беше изненадващо, че никой не познавах. Почувствах: “О, искам да приказвам с тях.” Сякаш веднага бях там на възвишението. Не знам дали успях просто лесно да се плъзна до там или дали трябваше само да си помисля, че искам да съм там и да бъда там. Това, което си спомням беше, че не трябваше да изкачвам хълма. Не направих никакво усилие.

Като се озовах на върха, видях над хоризонта и точно малко под хоризонта, един град. Осъзнах после по някакъв начин, че това беше повече от град, че това, което виждах, всъщност представляваше един свят. Чудех се: “От това ли е произлязъл света или там ще отивам?” Никога не можах да разбера, защото точно в този момент, три или четири от мъжете, които бяха в групата от хора на върха на хълма, дойдоха при мен и се запознахме. Казах им: “Не знам какво се случи. Осъзнавам, че съм мъртва. Знам какво става.”

Един от мъжете от групата проведе целия разговор с мен. Той беше доста по-висок от останалите. Спомням си, че горната дреха, която носеше, беше лилава. Имаше бял бретон, който минаваше около главата му. Върха на главата му беше без коса. Имаше абсолютно чудно лице. Беше много благороден, много мил и имаше много духовно лице. Имаше също доста авторитет и чувствах, че приказвах с някой, на който можех да се доверя напълно. Като му казах: “Знам какво става. Знам, че съм умряла.”, той каза: “Да, така е, но не можеш да останеш тук. Все още не ти е времето да бъдеш тук.”

(Следва трета част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.