Джейни Смит 3 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване близко до смъртта от от книгата Досег до вечния живот.

(Трета част)

(Към втора част)

Трябва да ви кажа, че докато приказвахме, не мърдахме устните си. Спомням си, че само трябваше да имам сигнала, който съдържаше нещата, които искам да кажа и той веднага щеше да разбере това и да ми отговори. Въпреки че той не си мърдаше устата, той ми приказваше, можех да чуя звука на неговия глас в моето вътрешно ухо. Знаех как звучеше. Беше предаване на мисли, все пак можех да чуя как звучеше. За дълго, дълго време можех да си спомням звука на неговия глас. Казах му отново:

- Всичко, което ми се случи след като починах, е толкова красиво и съвършено. Какво ще кажеш за греховете?
- Няма грехове, не и по начина, по който мислите за тях на Земята. Единственото нещо, което има значение тук е какво мислиш. Какво има в сърцето ти?

Тогава по един неописуем начин, който не разбрах изобщо, можех да погледна дълбоко в мен, наистина в самото ядро на моята същност. Видях че там имаше Любов, нищо друго. Моята основа беше съвършена Любов, обичаща перфектност. Имах пълна обич и приемане на всичко. Видях моята собствена благост, нежност, невинност. Просто бях перфектна и обичаща.

- Разбира се! – чувствах, че се свързвах със знание, която знаех преди. Чудех се как съм забравила нещо толкова важно. Знаела съм го. – Можеш ли да ми кажеш за какво е всичко това, целия свят, всичко?
- Да – каза той.

Каза ми най-много три изречения. Беше толкова просто. Разбрах го от раз. Разбрах напълно какво ми каза. Спомням си, че му казах: “Разбира се!” Тогава дойде отново чувството на свързване със знание, което преди съм имала. Чудех се как съм забравила това. Попитах го:

- Понеже няма да мога да остана, има толкова хора, на които искам да споделя това. Може ли да взема всичко това с мен?
- Можеш да вземеш отговора на първия въпрос, този за греховете. Но отговора на втория няма да можеш да си го спомниш. – каза той.

После имаше огромен удар в главата ми. Беше силен, беше бърз и беше крайно дразнещ. Продължи няколко секунди – висок удар, удар, удар, удар. Тогава това свърши и имах нещо като електронна щракалка в ухото си. Няма да забравя звука на тази щракалка, защото си спомням, че звучеше почти като касетофон. Върнах се обратно и отворих очи. Докторът ми стоеше над мен.

След това преживяване, никога не можах да си спомня конкретните две или три изречения, които ми бяха казани. Опитвах се и се опитвах с години след това преживяване да положа усилия да си спомня, най-вече когато си лягах в леглото през нощта, когато лежах в това незаспало положение. И никога не успях. Най-накрая просто престанах да се опитвам. Но мисля, че знам какво ми беше казал, въпреки че не можех да си спомня точните изречения. Знаех, че е свързано с Любовта. Вярвам, че имаше връзка с това, което можех да видя, когато ме попита: “Какво има в сърцето ти?” Погледнах в мен и видях, че бях съвършена Любов.
Това не се отнася само за мен, а за всички човешки същества. Това е какви сме ние. Това е нашата основа.

Тази Любов, тази перфектност, тази Божественост. Вярвам, че това, за което става въпрос е, че света ще продължи да се променя и ние ще имаме всички тези изживявания и това ще продължи занапред и завинаги. Като извадим това до нашето съзнание и го оставим да остане там за всичкото време, нашата връзка с Бог ще бъде там, а не някъде в нашето подсъзнание. Ще усещаме съзнателно кои сме през цялото време. Мисля, че това представлява пътешествието.

(край)

Към „Лаурелин Мартин 1 (Досег до вечния живот)“ —>

 

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.