Как да станете социален предприемач: проучване на терена

Статия: Как да стартирате социално предприемачество: важността на проучването на терена на Еша Чебра

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

И така, имате Велика идея как да разрешите важен социален или екологичен проблем; или поне имате началото на Велика идея – какво правите оттук нататък? Как превръщате идеята си в нещо материално – организация, предприятие, продукт?

В тази поредица ще последваме млад социален предприемач, пътуващ из Индия в търсене на отговор на тези въпроси, с надеждата това да й помогне да постави основите на собствената й организация. Ще проследим напредъка й в няколко седмични статии, докато тя участва в националния ден за имунизация срещу детския паралич и се консултира с експерти и здравни работници относно възможностите за използване на мобилни телефони за организиране на акцията. Тя вижда проблем: тези, които вече страдат от детски паралич търсят – но не получават – помощ. Нейното решение: да се разработи програма, която позволява на здравните работници да предават чрез мобилен телефон основна информация на докторите в близките градове, които биха имали възможност да предложат безплатна коригираща операция. Първата част от поредицата можете да прочетете тук.

Първоначалните спънки при създаването на социално предприемачество могат да бъдат безкрайни, ако не се подготвите добре. И така, преди да се втурна в начинанието, реших да прекарам повече време в проучване на социалните предприемачества, задавайки въпроси, като: как получават финансиране, към кого се обръщат, какво е нивото им на устойчивост и качество на организацията или продукта?

Докато съм в Индия, за да проверя как най-добре можем да използваме мобилните телефони в кампанията срещу детския паралич, посещавам и други социални предприемачества – училища, ферми или програми за грамотност.

В Пенджаб, далеч от засегнатия от болестта град Бихар, се запознах с две големи социални предприемачества: широката мрежа от училища за хора в неравностойно положение на Фондация Бхарти и иновативния подход на ТруМилк към фермите за млечни продукти.

Фондация Бхарти, основана от предприемача в сферата на телекомуникациите Сунил Митал, трансформира образованието в селските райони на Индия със своите училища. Създавайки стабилна рамка за работата на всички училища, фондацията успява да осигури едно и също ниво на образование за всички – ниво много по-високо от това на образованието в държавните училища.

Тук учителите пристигат навреме. Един от главните учители дори ми каза, че е оставил семейството си в далечния град Дарамсала, за да дойде да работи тук в Пенджаб; толкова е бил вдъхновен от мисията и подхода на Бхарти. За него преподаването се превръща в убежище и източник на надежда за разрешаване на проблемите, с които се сблъсква Индия днес.

Той ми каза на хинди „Госпожо, има други начини да изкарваш пари, да изкарваш много повече пари, но да преподавам на тези деца ме кара да се чувствам толкова добре и толкова изпълнен с надежда – затова го правя.” Като бъдещ социален предприемач много добре разбирах какво има предвид.

Най-забележителното в училищата на Бхарти е, че те правят много повече от това просто да дават образование; те осигуряват на децата храна, дават им униформи, учат ги как да се грижат за околната среда и дори им помагат да си направят собствена градинка, в която да отглеждат зеленчуци.

И въпреки това, в места като Пенджаб, те все още трудно успяват да напълнят класните стаи – децата не идват на училище, ако в селото има сватба, по време на прибирането на реколтата учениците се връщат в околните провинции Хариана и Утар Прадеш, борят се с различни болести. Освен това Бхарти е в конкуренция с държавни и с други частни училища, макар че образованието, което предлага, е напълно безплатно.

Като фондация те съществуват само от няколко години. На институционално ниво се опитват да разберат какъв е най-добрият модел, който да работи във всички училища – а те обхващат Пенджаб, Хариана, Утар Прадеш, Западен Бенгал и Тамил Наду.

Докато Фондация Бхарти е социално предприятие с нестопанска цел, разчитащо на подкрепа от партньорства, донори и успеха на компанията основател – Арител, ТруМилк е стопанска организация със силна социална ангажираност.

Основана от Джаси Кангура, ТруМилк и Макро Дайърис наемат жени предприемачи, всяка от които притежава по пет крави и работи всеки ден във фермата, за да гарантира доброто им здраве, високия добив на мляко и нужните хигиенни мерки.

Една от най-разпространените гледки в Индия, особено в Пенджаб, е разносвачът на мляко, носещ голям контейнер с мляко на своето колело, лавиращ по тесните улички , за да прави доставки по домовете всяка сутрин. Днес много семейства са изоставили този ритуал и разчитат на кутиите с прясно мляко, продавани от големи компании, като Амул и Верка. Закупувано от местният продавач, млякото се носи вкъщи, сварява се и е готово за употреба.

ТруМилк внася европейски стил във фермите за мляко, като създава завод, държи кравите наблизо и под контрол, поддържа ниска температура на млякото в процеса на преработка, премахвайки опасността от замърсители, и го пастьоризира. За разлика от тях, другите компании събират млякото от много на брой фермери, проверяват маслеността му и го транспортират на дълги разстояния без да го поддържат изстудено по цялата верига.

Но най-впечатляващо при ТруМилк е решението им да помогнат на местните жени, живеещи в селата, които до тогава не са печелили почти нищо. Жените носят отговорност за пет крави; те не само се грижат за тях, но и реално ги притежават. Това им дава финансова сигурност, а работата във фермата им осигурява по около 1200 рупии (26 долара) на всеки две седмици.

Успехът на жените повишава благополучието и на семействата им: много жени използват парите, за да изпратят децата си на училище, да купуват повече хигиенни продукти, да плащат за посещения при лекар и да подобрят качеството на живот на домакинството си.

Кангура, макар да е от Пенджаб, е израснал във Великобритания. Местните избори го връщат обратно в родния му град. По време на посещенията си в избирателните райони в селата, той вижда огромната нужда от по-добри практики при производството на млечни продукти, както и от повече възможности за работа за бедните. Така разработва този проект. Днес, с около 1000 жени предприемачи и голям брой едър добитък, ТруМилк навлиза успешно на местния пазар. Макар за момента компанията да работи само в Пенджаб, хората в близкия град Делхи вече питат кога ще стартира и там.

Открих, че да проучиш работата на други социални предприемачи, преди да започнеш да действаш, е разумен ход. Не само, че е мотивиращо, но и показва към какво трябва да се стреми човек. И двете организации предлагат услуги и продукти с най-добро качество, по-високо от това на конкурентите им. И двете първо провеждат подробни проучвания на съответната сфера, преди да се втурнат в нея. И двете инвестират в изпробване и развитие на идеите, за да видят дали работят.

За мен следващата седмица ще бъде прекарана в събиране на идеи: как самите здравни работници мислят, че могат да използват мобилни телефони? Какъв е капацитета им? На какъв език трябва да е?

Имам чувството, че най-добрите идеи ще дойдат от тях. А това е най-важният етап – той може да доведе до бързото развитие на проекта или изцяло да го спре.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.