Реч на Пърси и Луиз Шмайзер при приемането на Награда за цялостен житейски принос

Статия на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Реч на Пърси и Луиз Шмайзер

7.12.2007г.

Г-жо говорител, господа сановници, членове на шведския парламент и на фондацията Цялостен житейски принос, дами и господа,

За мен и съпругата ми Луиз е чест да застанем днес пред вас, за да приемем Наградата за цялостен житейски принос. Признанието, което носи тази награда, е нещо, което ще ценим до края на живота си. Приемаме наградата със смирение и в известен смисъл като края на един дълъг път, който решихме да извървим.

Поглеждайки назад към нашите постижения, ние сме изпълнени с надежда, че хората ще признаят значителната следа, която оставихме в сферата на земеделието и правата на земеделските производители в родната ни провинция Саскачеван, в Канада, както и в много други страни по света.

Както Луиз, така и аз произлизаме от скромни семейства. Родителите и прародителите ни са имигранти, дошли в Северна Америка от Люксембург, Германия, Австрия и Унгария. Те дойдоха в Канада в търсене на по-добър живот и ново начало. Станаха собственици на земя и се научиха да я уважават. Те изградиха своя общност, създадоха свои семейства. Това беше мечта, следвана от много хора и за съжаление имаше толкова провали, колкото и успехи.

Но и до ден днешен земеделието продължава да играе изключително важна роля в икономиката на Канада.

Въпреки това, идеалите и принципите, на които се гради нашето общество и които привлякоха предците ни в Северна Америка, се подложени на риск от конкурентни интереси. Ситуацията, в която попаднахме, ни накара да се страхуваме, че контрола на земеделците върху тяхната земя, както и правата им, са заплашени.

Елеонор Рузвелт е казала „Вие ставате силни, смели и уверени всеки път, когато спрете и погледнете страха в лицето. Можете да си кажете „Преживях този ужас. Мога да понеса и следващото, което ми предстои.” Трябва да направите това, което смятате, че не можете да направите.”

Когато Луиз и аз се изправихме пред заплахите на Монсанто заради разпространението на техните семена в нашите поля, вярвахме, че ще трябва да направим нещо, което никой друг не би направил. Изправихме се срещу Монсанто и им казахме, че това, което правят не е правилно. Ако не ви се противопоставим, вие ще постъпите по същия начин и с други и ще скъсате нишките, изграждащи нашата общност.

Понякога чувствахме, че сме изправени срещу целия свят и че не можем да защитим правата си. Това е усещане, което не бихме пожелали на никого. Но с подкрепата на много хора успяхме да намерим силата и смелостта да продължим и да не се отказваме.

Да бъдеш изправен пред съдебен процес с международна компания с неограничени ресурси изглежда плашещо за всеки нормален човек. По време на процеса и последвалите обжалвания Луиз винаги ме е подкрепяла и силата на нейната вяра помогна и на двама ни да се изправим пред предизвикателството. Цялото ни семейство подхождаше към всеки следващ етап от процеса с пълната увереност, че не сме направили нищо грешно и че сме несправедливо нарочени, защото не се поддадохме на заплахата им да унищожат нас и фермата ни.

Нашата борба успя най-малкото да направи света по-информиран за трудностите, с които се сблъскват фермерите и за загубата на биоразнообразие. Освен това нашият случай наистина повдигна въпроса за това дали трябва да бъдат давани патенти за живи организми или не.

Имахме проблеми с правителства от целия свят, поддали се на натиска на големи международни компании, поискали патенти върху органични форми на живот. Според нас истинските последствия от даването на патенти върху живи организми все още не са напълно проучени и въпреки това всички бързат да се съгласят с молбите на тези компании.

Това, което ни тревожи, е, че патентоването на семена от няколко международни корпорации, ще направи възможно малка групичка големи играчи да контролират снабдяването със семена в световен мащаб, а дребните производители година след година ще стават все по-зависими от тях. Това е в пълна противоположност на причината, поради която предшествениците ни дойдоха в Канада в търсене на своя собствена земя и контрол върху собствената си съдба.

Резултатът от борбата ни е частична победа във Върховния съд в Канада. Усилията ни да повдигнем въпроса за правата на фермерите не бяха напразни.

През 2003г. Канадският консултативен съвет по биотехнологии – създаден от канадското правителство, за да изказва мнение по редица въпроси – издаде серия от препоръки относно висшите форми на живот и патентното право. Препоръките им включваха предложение патентните закони да предвиждат предоставяне на „привилегия за фермери”, според която фермерите да имат право да събират и засяват семена от патентовани растения.

Те стигнаха до заключението, че Патентните закони защитават правата на невинните, като ги предпазват от обвинения в нарушаване на патентното право. Защитата ми по време на това дело и продължаващата ми борба за правото на на фермерите да събират и използват семена, повдигна тези въпроси и изигра важна роля в препоръките на консултативния съвет.

Към настоящия момент Канадското правителство все още не е приело закон, даващ на фермерите правото да събират и използват повторно семената от собствените им растения. Но ние сме оптимисти и вярваме, че ще дойде време правата на фермерите да бъдат защитени и гарантирани.

Доколкото здравето ни позволява, ще продължим да защитаваме земеделските производители и техните права; не само в Саскачеван, но и в цяла Канада и по света. С подкрепата на Луиз през последните девет години насочих цялата си енергия към каузата за защита на правата на фермерите и правото им на собственост срещу правото на корпорациите на интелектуална собственост. Ще продължа да отделям времето и енергията си за защита на правата на хората по света, особено на правото на фермерите да използват и развиват свои собствени семена и растения. Вярвам, че никой не трябва да има правото да патентова форми на живот и ще продължавам да говоря открито срещу тази практика.

Бихме искали да ви благодарим за това, че оценихте нашите усилия като достойни да получат Наградата за цялостен житейски принос. Поглеждайки към имената на предишните носители на наградата, изпитваме истинско страхопочитание, и честта, която ни оказвате, е огромна.

Надяваме се, че накрая хората ще разберат, че сме посветили усилията си на доброто на човечеството и смятаме да изживеем остатъка от живота си по същия начин.

Благодарим ви.

Подобни творби


This entry was posted in За Природата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.