Външни и вътрешни аплодисменти

Преди няколко дни, прибирайки се от разходка в парка, в подлеза на Софийския университет видях един човек, който свиреше на пиано (сложили са на няколко места из града и всеки, който пожелае, просто сяда и свири). Не бързах за никъде и останах да послушам. След като той свърши да свири, седна друг, после друг и т.н. Наоколо се беше събрала групичка от около десетина души и техните аплодисменти бяха единствената награда за пианистите. Но, наблюдавайки ги, усетих, че те не свирят за публиката и нейните аплодисменти, а за себе си. Забавляваха се, доставяше им удоволствие да свирят и това си личеше. Като онези моменти, когато не можеш да не направиш нещо, защото просто го усещаш отвътре, че трябва да се направи. 

Тогава се сетих за една една мисъл, която няколко месеца стоя на едно табло в нас, където си слагам разни вдъхновяващи неща: „Earn inner applause*“ Т.е. има нещо по-ценно от признанието на другите и то е ти самият да си доволен от това, което си направил. Когато си положил много усилия, старал си се, вложил си всичко от себе си, вътрешното удовлетворение, което изпитваш от постигнатото, е много по-голямо и силно, отколкото външното признание и това някой да те поздрави за успеха. Нещата се случват най-добре, когато сме движени от силна вътрешна мотивация и от пълна вяра в това, което правим, а не от външни стимули.

Тази случка, която разказвам, ми помогна да си отговоря и на важни за мен въпроси. А най-интересното е, че малко преди това си пожелах точно да ми се случи нещо, което да ми подскаже отговора. Понякога светът около нас ни дава знаци и насоки – за нас остава да се научим да ги разчитаме и да сме винаги отворени за тях.

*Earn inner applause - Получи вътрешни аплодисменти, т.е. от самия себе си

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.