Как да станете социален предприемач: запазване на импулса

Статия: Как да стартирате социално предприемачество: запазване на импулса на Еша Черба 

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

И така, имате Велика идея как да разрешите важен социален или екологичен приблем; или поне имате началото на Велика идея – какво правите оттук нататък? Как превръщате идеята си в нещо материално – организация, предприятие, продукт?

В тази поредица ще последваме млад социален предприемач, пътуващ из Индия в търсене на отговор на тези въпроси с надеждата това да й помогне да постави основите на собствената й организация. Ще проследим напредъка й в няколко седмични статии, докато тя учзства в националния ден за имунизация срещу детския паралич и се консултира с експерти и здравни работници относно възможностите за използване на мобилни телефони за организиране на акцията. Тя вижда проблем: тези, които вече страдат от детски паралич търсят – но не получават – помощ. Нейното решение: да се разработи програма, която позволява на здравните работници да предават чрез мобилен телефон основна информация на докторите в близките градове, които биха имали възможност да предложат безплатна коригираща операция. Предишната статия от поредицата можете да прочетете тук.

Често ме питат защо се занимавам да правя нещо, което носи ниски или почти никакви доходи, изисква да пътувам до не особено прекрасни места в Индия, из квартали, които дори местните хора избягват.

Въпросът е съвсем основателен. Кой би заменил хълмистите възвишения на Калифорния или величествените улици на Лондон с неприветливите пътища на Утар Прадеш? (Е, аз го направих. Но това все пак съм си аз.) Този път обаче установих, че дори местните жители, тези, които всеки ден живеят или работят в околността, избягват пренаселените квартали на северен Делхи, неравните покрити с дупки пътища на Утар Прадеш и залетите с вода пътеки в малките градове. Разбираемо е. Ако можеш да го избегнеш, защо ти е да се занимваш?

Но странното е, че именно тук намирам най-пленителните истории – историите на хора, отказали се от собственото си богатство, за да изградят училище за децата в неравностойно положение; доктор, който прави и невъзможното, за да лекува тези, за които иначе няма надежда; социален работник, който през седмицата участва в борбата срещу детския паралич, а през уикендите се посвещава на образованието на момичетата. Това са хора, които също като мен биха могли да избегнат тесните улички на малките села, задръстените кръстовища в градовете и претъпканите с хора влакове и автобуси. И те биха могли да изберат по-лесен път. Но не го правят.

И именно техните истории искам да открия, чуя и следвам.

Затова следващият път, когато ме попитат: защо ти е да се занимаваш? Най-вероятно ще отговоря „а защо не?”

Всъщност именно техните истории ме карат да продължавам да се опитвам, да продължавам да кандидатствам за финансиране, да продължавам да търся подкрепа дори и много пъти да не успявам.

Ако има нещо, което съм научила откакто като студентка започнах да работя като доброволец по проекта за борба с детския паралич, то е, че дори и когато се опитваш да направиш някакво добро, ще се сблъскаш с множество проблеми.

Писала съм до многобройни органи, отпускащи финансиране, за да ги питам да ли биха помогнали за изготвянето на кратък видео материал. Имам хората, които ще го направят; имам сценарий; имам съгласието на хората, които ще участват във филма. Отговорът е : не.

Подготвих фото-изложба в Лондон със снимки от Индия в офисите на Ситигруп. Писах на множество хора с покана да присъстват на откриването; местни университетски преподаватели, филантропи, бизнесмени, дори и хората, свързани с Ротари. Отговорът беше: не, съжалявам. Учтиво, но „не”.

Изпращах множество истории на вестници, списания, специализирани издания, които се интересуват от този световен проект, свързан със здравеопазването. Надявах се, че биха публикували гледна точка, която идва от там, където се случват нещата, а не от офиса. Отговорът: благодарим ви, че се сетихте за нас, но за съжаление ще пропуснем това. С други думи – „не”.

Удивително е колко пъти социалните предприемачи чуват думичката „не”. И въпреки това, колкото и да е странно, ние продължаваме. Предполагам, че затова ни наричат „неразумни”.

Но наскоро прекарах известно време в един от тези засегнати от детски паралич градове и когато разговаряхме за коригиращите операции, получих ясно и силно „да”. Да, има нужда от такива. Да, вече имаме списък с хората, които се нуждаят от нея. Да, искаме да помогнем за изграждането на проект около тази идея. Да, да, да.

И ето моят отговор – има нужда.

И така, събрах багажа си и си тръгнах от този град и се върнах удома, срещнах се с няколко приятели и казах „как да започна 501c3*? Казах им, че има нужда от хирургически операции и мисля, че аз мога да изградя мрежа от специалисти, които могат да помогнат на тези хора в селата, болни от детски паралич, да стигнат до градовете и да получат лечението, от което се нуждаят. Това е най-добрият начин да развиеш модел и да го усъвършенстваш преди да го превърнеш в социално предприемачество, което да ти носи и доходи. Освен това е и най-добрият начин да покажем да всички онези хора, които казват „не”, че съществува нужда, която трябва да бъде задоволена.

Как да го направя?

И скоро вече имах уговорена среща с жена, която сама е създала организация с идеална цел и има достатъчно правни познания и опит, за да ми даде насоки. Тя е приятелка на приятел. Това, което ми помогна да стартирам, не беше някоя от институциите, създадени да подпомагат развитието, а по-скоро кръг от приятели, малка група от хора, готови да подадат ръка.

И понякога всичко, от което се нуждаеш е точно това  – група хора, които не казват „защо ти е да се занимаваш”, а „защо не?”

*501с3 – според Кодекса за вътрешните доходи на САЩ, организациите по чл. 501(с) са организации с идеална цел, които не дължат някои видове държавни данъци и такси; организациите 501с3 са „религиозни, образователни, благотворителни, научни, литературни или се занимават с насърчаване на национални или международни аматьорски спортни състезания, или превенция на насилието над деца и животни“ (бел.пр.)

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.