Бети Ийди 1 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

<—Към „Лаурелин Мартин 2 (Досег до вечния живот)

Бети ИйдиБети Ийди умира на 18.11.1973 поради усложнения след операция. Връщайки се към живота, Бети страда от депресия. Tолкова болезнена е била раздялата й със Светлината на Любовта, която тя e преживяла по време на клиничната си смърт. Двадесет години по-късно, след като споделя историята си със семейството и приятели и с болни от рак, Бети е била подтикната да запише своето преживяване, за да сподели красотата му с по-широка публика. Следват най-добрите мигове от нейното НДЕ.

Бети напуска тялото си през гръдния кош и се носи над леглото. Три същества, приличащи на монаси, се появяват, които тя различава като нейни ангели-пазители. Казват й, че са били с нея през вечността и че тя е умряла преждевременно. Притеснена за нейното семейство, което е оставила, тя отива като Дух до нейния дом, за да ги види, но открива, че те не могат да я видят. Бети после се завръща в тялото си, където я чакат нейните ангели пазители.

Следват собствените думи на Бети.

Видях върха на Светлина в далечината. Черното пространство около мен започна да приема формата на тунел и почувствах, че пътувам през него с дори по-голяма скорост, бързайки към Светлината. Бях инстинктивно привлечена към нея, въпреки че отново почувствах, че други може да не са. Като се приближих до нея, забелязах фигурата на един мъж, който стоеше в нея със Светлината, излъчваща се навсякъде около Него. Като се приближих още малко, Светлината стана по-ярка, неописуемо ярка, много по-ярка от слънцето и знаех, че земни очи в тяхното естествено състояние не могат да погледнат Светлината, без да се повредят. Само Духовните очи можеха да я изтърпят и оценят. Като се приближавах по-близо започнах да се изправям.

Видях, че Светлината около Него беше златна, сякаш цялото му тяло имаше златен ореол, който се пръсна и се разпространи в ярка чудна белота, която се разшири до известно разстояние. Почувствах Неговата Светлина да се смесва с моята и почувствах моето светлинно същество да се привлича от Неговото. Сякаш имаше две светещи лампи в една стая и тяхната Светлина се сливаше. Трудно е да се каже къде едната Светлина спира и къде започва другата. Те просто станаха една Светлина. Въпреки че Неговата Светлина беше много по-ярка от моята, осъзнах, че моята Светлина също ни осветяваше. И като се сляха нашите светлини, почувствах сякаш стъпих в Неговото лице и силна експлозия от Любов ме обля. Беше най-безусловната Любов, която някога съм чувствала и видях Неговите ръце да се отварят, за да ме получи и аз отидох в Неговата пълна прегръдка и си повтарях: “У дома съм. У дома съм. Най-накрая у дома.” Почувствах Неговия огромен Дух и знаех, че винаги съм била част от Него, че реално никога не съм била разделена от Него. И знаех, че бях заслужила да съм с Него, знаех, че Той е моя спасител, приятел и Бог. Той беше Иисус Христос, който винаги ме е обичал, дори когато си мислех, че ме мрази. Той беше самият живот, самата Любов и Неговата Любов ми даде пълна Радост, до преливане. Знаех, че Го познавах от самото начало, отдавна преди моя земен живот, защото моят Дух Го помнеше.

(Следва втора част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.