Бети Ийди 2 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Втора част)

(Към първа част)

През целия ми живот се страхувах от Него и сега видях, знаех, че Той беше моя най-превъзходен приятел. Нежно, Той отвори ръцете Си и ме отдръпна назад достатъчно, за да видя Неговите очи и ми каза: “Твоята смърт е преждевременна, все още не е твоето време.” Досега нито едни изговорени думи не бяха влезнали толкова дълбоко в мен, колкото тези. Дотогава не чувствах, че имам цел в живота ми. Аз просто се разхождах без цел, търсеща Любов и доброта, но никога не знаех дали моите действия са правилни. Сега, в тези думи, почувствах мисия, цел. Не знаех каква е, но знаех, че моят живот на Земята не е бил безсмислен. Все още не беше моето време. Моето време ще дойде, когато моята мисия, моята цел, моя смисъл в живота се изпълни. Имах причина да съществувам на Земята. Но въпреки че разбрах това, моят Дух се съпротиви. Това означаваше ли, че ще трябва да се върна? Казах: “Не, не мога да Те напусна сега.”

Той разбра какво имах предвид и Неговата Любов и приемане към мен никога не се колебаеха. Моите мисли бързо летяха: “Това ли е Христос, Бог, съществото, от което се страхувах целия ми живот? Той изобщо не е това, което си мислех. Той е пълен с Любов.” Тогава започнаха да идват въпроси в главата ми. Исках да зная защо умрях – не преждевременно, но как моят Дух е дошъл при Него преди възкресението. Все още се затруднявах от ученията и убежденията от моето детство. Неговата Светлина започна да изпълва ума ми и всички мои въпроси бяха отговорени дори преди да ги задам. Неговата Светлина беше знание. Имаше силата да ме напълни с цялата Истина. Като добих увереност и позволих на Светлината да се влее в мен, моите въпроси идваха по-бързо, отколкото си мислех, че е възможно, и бяха толкова бързо отговорени. И отговорите бяха абсолютни и пълни. В моите страхове, аз бях преценила погрешно смъртта, очаквах нещо, което не беше така. Гробът никога не беше предназначен за Духа, само за тялото. Не почувствах съдене за това, че съм правила грешки. Имаше го само чувството, че една проста жива Истина ги е заменила.

Разбрах, че Той беше сина на Бог, въпреки това Той самият беше също Бог и че Той е избрал преди създаването на света да бъде нашия Спасител. Разбрах, или по-скоро си спомних, Неговата роля като създател на Земята. Неговата мисия беше да дойде в света, за да учи на Любов. Това знание беше по-скоро като припомняне. Знания идваха обратно към мен от отдавна преди моя живот на Земята, знания, които нарочно са били блокирани от мен чрез “завеса на забравата” по време на моето раждане. Като повече въпроси изскачаха от мен, осъзнах Неговото чувство за хумор. Почти смеещ се, Той предложи да забавя, и каза, че можех да зная всичко, което пожелаех. И исках да знам всичко, от началото до края. Моята любознателност беше винаги мъчение за моите родители и съпруг, и понякога и за мен, но сега тя беше благословена и аз бях радостно разтреперена от свободата на учението. Бях учена от майстора Учител! Моето разбиране беше такова, че можех да разбера тонове мигновено. Беше сякаш да погледна една книга и да я разбера с поглед, въпреки че можех просто да седя, докато книгата се разкриваше пред мен във всеки един детайл, напред и назад, навънка и навътре, всеки нюанс и възможно предположение. Всичко на мига. Като разбрах едно нещо, повече въпроси и отговори идваха към мен, всички насложени един върху друг и взаимодействащи, сякаш цялата Истина беше вътрешно свързана. Думата “всезнаещ” никога не е била толкова смислена за мен. Знанието проникваше в мен. В известен смисъл то стана мен и бях очарована от моята способност да разбера мистериите на вселената просто като разсъждавах по тях.

Исках да знам защо има толкова много църкви по света. Защо Бог не ни е дал само една църква, една чиста религия? Отговорът дойде при мен с най-чистото разбиране. Всеки един от нас, ми беше казано, е на различно ниво на Духовно развитие. Всеки човек е подготвен за различно ниво Духовно знание. Всички религии на Земята са нужни, защото има хора, които се нуждаят от това, което те учат. Хората от една религия може да нямат пълно разбиране на евангелието на Господа и никога няма да имат, докато са в тази религия. Но тази религия се използва като трамплин към по-голямо знание. Всяка църква изпълнява Духовни нужди, които вероятно други не могат да изпълнят. Нито една църква не може изпълни нуждите на всички на всяко ниво.

Когато един индивид издигне нивото си на разбиране за Бог и неговия собствен вечен прогрес, той може да се почувства незадоволен с учението на неговата настояща църква, да потърси друга философия или религия и да запълни празнотата. Когато това се случи той е постигнал друго ниво на разбиране и ще желае още Истина и знания и да расте. И с всяка стъпка по пътя тези нови възможности да се учи, ще бъдат давани.

Като получих това знание, знаех, че нямаме правото да съдим никоя църква или религия по никакъв начин. Всички те са ценни от Негова гледна точка. Много хора с важни мисии са поставени във всички страни, във всички религии, във всяка спирка на живота и те могат да докоснат други. Има пълнота в евангелието, но много хора няма да я придобият тук. За да разберем Истината, ние трябва да слушаме Духа и да премахнем нашето его.

Исках да науча значението на живота на Земята. Защо сме тук? Както се наслаждавах на Любовта на Иисус Христос, не можех да си представя защо някой Дух ще напусне по желание този прекрасен рай и всичко, което той предлага: да обиколи светове, да създава идеи, да придобива знания. Защо някой ще иска да дойде тук? Като отговор си спомних създаването на Земята. Всъщност преживях го сякаш се случваше пред очите ми. Това беше важно. Иисус искаше да приема това знание. Той искаше да знам как се чувствах по време на сътворението. Единствения начин да направя това, беше да го видя отново и да почувствам това, което преди съм почувствала.

Всички хора като Духове в преди човешкия свят са взели участие в създаването на Земята. Ние се вълнувахме да сме част от това. Ние бяхме с Бог и знаехме, че ни е създал, че бяхме Неговите собствени деца. Той беше доволен от нашето развитие и беше пълен с Любов към всеки един от нас. Също Иисус Христос беше там.

(Следва трета част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.