Линда Стюарт 1 (Досег до вечния живот)

<— Към „Бети Ийди 5 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Първа част)

Пътешествието на Линда за разбиране на Бог започва в суровата среда на детството й в Тексас, което било пълно с “гърмящи змии, торнадота, адски огън и проклятие”. Нейната първоначална представа за Бог е била оформена от проникващата, екстремно религиозна общност на библейския пояс, следващ южно баптиската религия, практикувана от нейните родители. Гневният, отмъстителен Бог, както е научена от нейната религия, е влял в Линда дълбок страх от Него, смъртта и задгробния живот. Нейното доживотно търсене на обичащ Бог и освобождаване от парализиращия страх от смъртта кулминира в кратко пътешествие до рая след болест. Преживяването близо до смъртта променя Линда, показвайки й, че Бог е само обичащ, не съди и не наказва. Тя е разбрала единството на всички същества, което обзема живота й с мир и непоколебимо знание за добротата на Бог.

След като се отказах от желанието ми да живея, да оставя моя живот на смъртта беше много лесно след дългата ми болест и загубата на всичко, което правеше живота ми ценен. Решението да напусна този свят висеше окачено в един продължителен миг на пълна тишина. Безстрастно гледах как моя Дух напуска тялото, когато чувството на “нещо друго” ме обгърна. Почувствах странно отделяне от моето физическо тяло и живота, който бях създала. Вече не бях свързана с жалка, страдаща купчина от плът. Не бях тялото, все пак съществувах, но в ново състояние. Отишла си беше болката, която придружаваше всеки един миг на вървене. Напъна да разширя моите дробове, за да се добера до въздух, изчезна. Изтощението, което тежеше на живота ми с години, си отиде. Депресията вече не пресушаваше надеждата в моето съзнание. Зрението и звуците не притъпяваха моята глава с болка. И все пак, аз продължавах да съществувам. Почувствах се безтегловна и спокойна.

Въпреки че знаех, че не съм в безжизненото тяло, лежащо на леглото, и че очите и мозъкът, които преди това определях като мои, бяха в този неодушевен обект, с който вече не се отъждествявах, все още осъзнавах виждането, мисли и чувства. Наблюдавах моята нова реалност със спокойствие. Бавно се огледах и под мен видях обширна и безкрайна тъмнина като празнота или черна дупка. Бях неустоимо привлечена към тъмнината. Постепенно почувствах да падам към нея. Помислих си без страх или някакъв чувствен отговор: “Не е ли странно?” Бях толкова уплашена, че ще бъда съдена и изпратена в рая или ада. Но изглежда, че просто ще изчезна в тъмното нищо. Дори, когато моето ново съзнание намаля, аз се предадох на тежестта, обземаща ме като тъмнината и изпълваща моето съзнание. Зрението ми стана неясно като започнах да се сливам с мрачността.

Без да се съпротивлявам, пуснах всички мои задръжки от останалите късчета съзнание или лично възприемане. В мига, в който почувствах последното от мен да изчезва в нищото, изведнъж бях блъсната от могъща енергийна сила, която се спусна под мен и ме повдигна, носейки ме нагоре. Едва осъзната, моето единствено усещане беше това на повдигане. Сякаш пътувах нагоре с невъображаема скорост. Чисто усещане на вятър мина силно по лицето и тялото ми с огромна скорост и все пак нямаше неудобство. Обширни разстояния като че ли минаха покрай мен и колкото повече се издигах, толкова повече се избистряше главата ми. Осъзнах дълбоко чувство на мир и топлина, които проникваха в моите усещания. Объркана, защото енергията, която бе ме обгърнала имаше определено присъствие, се опитах да видя какво става и Кой ме носи; Кой или Какво се грижеше толкова дълбоко за мен? Почувствах се неизмеримо мирно и обичана. Знаех, че съм в ръцете на Същество, което се грижеше за мен с съвършена обич и ме носеше от тъмната празнота в нова действителност.

(Следва втора част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.