Линда Стюарт 2 (Досег до вечния живот)

Това е преживяване близко до смъртта от книгата Досег до вечния живот.

(Втора част)

(към първа част)

След като моят разум се изчисти, изтъркан от остатъците от смъртни, минали мисли, най-накрая можах да отворя съществото си към Духа и моето зрение се изчисти. С очите на моето Духовно тяло погледнах да видя Какво ме държеше в такава Любов и съзрях лъчезарно Духовно Същество, толкова великолепно и пълно с Любов, че знаех, че вече никога няма да се чувствам изгубена. Не мога да го опиша, но знаех, че този Дух е Христос. Не беше вяра, възприятие или разбиране, но моето разпознаване на Христос дойде от новото ми възприятие за Духа.

Не го видях, както бях виждала Иисус от Назарет рисуван по картините, но вътрешното знание на сърцето ми ми припомни и потвърди Христос. Лъчезарният Дух беше Христос, проявлението и израза на чиста Любов. Поради моето християнско образование не знаех друго име, с което да го нарека, като го погледнах. Други може би ще го нарекат Буда, или Яхве, или Великия Дух в Небесата, но името не беше от значение, само разпознаването на пълната Любов и Истина беше важно. На сигурно в милата, и все пак силна, прегръдка на Неговата Любов си отпочинах, сигурна, че всичко е наред, точно както се предполагаше да бъде.

Издигайки се по-високо, повдигнах очите си да видя голяма Светлина в далечината. С Христос като мой водач, бързо се приближих към Светлината. Въодушевление изпълни душата ми като гледах сиянието много пъти по-блестящо от слънцето. Светлината беше навсякъде и всичко – най-ярката, която съм виждала и заслепително неописуема. Достатъчно ярка да те заслепи или изгори, но все пак аз не бях наранена.

Светлината се премести над мен, през мен, измивайки всяко скрито място на моето сърце, премахвайки всичката болка и страх, превръщайки моето същество в радостна песен. Мислех си, че Любовта, която почувствах от Христос беше пълна, но Светлината, сред която се реехме, беше изпълнението на моето търсене, обичащия Източник на всичко, което съществува, Бога на Истината и безусловната Любов, началото на създанието.

Моето разбиране за Любов се промени завинаги. Величието и славата на това видение беше неизразим миг, който определи завинаги моята посока към Истината. Бях у дома и не исках нищо друго освен да остана в Светлината на Бог. Христос ме доведе до Светлината и стоях в присъствието на Бог. Бях изпълнена с знания: Светлината беше Любов и Любовта беше Бог. Осъзнах моята чистота. С нова яснота видях, че съм се разхождала през живота си като призрак, завит с було от страх, навлечен с илюзии. Стоях като обожател, отворен към течната златна Светлина, която изпълни моята празна черупка до препълване.

Нямаше граници на изпълването. Стигнах до възторженото разбиране за безкрайната природа на Любовта на Бог. Нямаше място, в което Бог да не съществува и аз бях в Бог. Аз съм неразделна част от Светлината. Истината коя съм аз, кои сме всички ние, е съвършената Любов като създание на Бог. Всички Божии създания са едно и аз съм едно със създанието. Бог и аз сме едно, Създател и създание.

Прекарах целия си живот в страх от съд и сега, стоейки до Бог, се познавам напълно и се намирам безупречна. Знам, че Бог ме е считал за такава. Бог ме обичаше, защото Любовта е цялостта на Бог. Бог обича без граници. Най-накрая всичко имаше смисъл. Бог можеше единствено да ме обича, защото Бог е само Любов, нищо друго освен любов. Единствената реалност е Бог; не може да има друга и Бог е Любов.

Достигнах моя истински дом. Обърнах се към Христос и казах: “Това е красиво. Аз съм у дома. Това е където искам да съм. Искам да остана.” И Христос отвърна: “Можеш да останеш за малко и след това трябва да се върнеш.” Не можех да повярвам, че трябваше да се върна във физическата реалност. След живот, пълен с объркване и страх, стоях в присъствието на отворен, възприемчив, не съдещ и напълно обичащ Бог. Не исках нищо друго освен да остана в това присъствие, но ми беше казано, че трябва да се върна.

Друг аспект от драматичната промяна в живота ми след преживяването близо до смъртта е, че вече нямам страх от смъртта. Всъщност изведнъж смъртта ми стана любимата тема. Докато преди бях забранила да се приказва дори една смъртна дума в моя дом, сега моето семейство и приятели не могат да ме спрат да приказвам за моето преживяване.

(Следва трета част)

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.